Решение № 378 от 10.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Благоевград, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

Атанас И.ов

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200500902 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ц. С. Л., ЕГН **********, срещу Решение № 159 от 27.05.2024 г. по гр. д. № 1305/2021 г. по описа на Районен съд Разлог, с което е признато за установено по отношение на ищците Л. М. К., ЕГН **********, П. Н. Л., ЕГН **********, А. Н. Л., ЕГН

**********, и Р. П. Ш., ЕГН **********, че ответниците Ц. С. Л., ЕГН **********, И. С. Л., ЕГН **********, и М. П. Л., ЕГН **********, не са собственици на основание давностно владение при равни квоти на разликата над 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Д, община Банско, област Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-92/15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: гр. ...“, с площ от 3 807 кв.м. Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 269011, при съседи имот ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***. С първоинстанционното решение е отменен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, придобит на основание давностно владение № 41, том Втори, рег. № 2849, дело № 204/20.05.2019 г. по описа на нотариус .. с рег. № 489 по рег. на НК, с район на действие РС Разлог, за разликата над 1/3 ид. ч. от процесния поземлен имот.

Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на процесуалните 1 правила. Навежда аргументи, че е бил нарушен чл. 142, ал. 2 ГПК на съдебното заседание, проведено на 12.10.2023 г., понеже съдът не е бил съобразил негова молба да му се предостави възможност да упълномощи друг адвокат. Твърди, че по делото е депозирана и молба от първоначалния му процесуален представител, с която поради невъзможност за него да се запознае с материалите по делото, той е направил искане за отлагане на същото. Поддържа, че съдът не се е съобразил чл. 142, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото, въпреки че е имало доказателства, че адв. С е упълномощена непосредствено преди датата на съдебното заседание и че е била в обективна невъзможност да се запознае с материалите по делото и да защитава неговите интереси. Счита, че съдът е можел да приложи чл. 92а ГПК. Според жалбоподателя съдът го е лишил от правото да вземе становище по въпроси свързани с изясняване на фактическата страна на спора, да направи допълнителни искания, възражения, да вземе становище по доклада на делото, както и да представи допълнителни доказателства. Твърди, че към отговора на исковата молба е бил приложен договор за наем, сключен между него и „С ЕООД, имащ за предмет процесния имот, като в самия отговор не е било посочено какви обстоятелства ще се установяват с този договор. Според жалбоподателя съдът е следвало да процедира по чл. 101 ГПК, като констатира нередовността и като му укаже да я отстрани, но вместо това съдът е приел, че договорът е неотносим към предмета на делото. Твърди, че от 2015 г. това дружество ползва посочените в договора 1,5 дка, находящи се в южната част на имота. Поддържа, че е владял процесния имот много преди да се снабди с нотариален акт за собственост. Твърди, че всички наследници били съгласни да приключи процедурата по окончателното възстановяване на имота в м. „Л“ и жалбоподателят да вземе имота. Навежда, че със знанието на останалите наследници той бил предприел действия да се смени предназначението на този имот за вилно селище с хотел и магазин, била му е издадена виза и същата е била продължена два пъти. Посочва, че в тази връзка в имота има изградена канализация ф 350, две шахти от ф 1000, канализационна мрежа, водопроводни шахти, бетонова стена, с която жалбоподателя бил преградил дерето в имота, за да може да се образува изкуствено езеро. В подкрепа на тези свои твърдения жалбоподателят представя скица на процесния имот с отбелязване от страна на Община Банско, че има издадена виза на осн. чл. 124 от ЗУТ. Посочва, че ищците не са се противопоставяли на всички тези действия. Твърди, че във връзка с проблемите по окончателното възстановяване на имота е било постигнато съгласие той да се възстанови и да остане за жалбоподателя. В подкрепа на това твърдение той представя Решение № 425 от 06.10.2004 г. Според жалбоподателя от него било видно, че неговият баща е водил дело с правно основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ за имота, a останалите наследници на Н П Л. не са участвали делото. Твърди, че заради тези техни уговорки му e било дадено пълномощно от .. Л. и С Н Л. да ги представлява пред всички държавни, съдебни и др. органи за всички имоти, за които e имало проблеми с тяхното окончателно възстановяване. Прилага това пълномощно към жалбата.

Поддържа, че поради допуснатите процесуални нарушения посочените доказателства не са били събрани пред първата инстанция, поради което счита, че не е настъпила преклузия за тяхното събиране. Поддържа, че съдебното решение е неправилно и необосновано, понеже съдът не е взел становище по възраженията и доводите, които са били наведени в отговора на исковата молба. Счита, че не e извършен правилен анализ на гласните 2 доказателства и че липсват конкретни съображения защо не се кредитират показанията на свидетелите, което според жалбоподателя води до немотивираност на съдебния акт. Моли да се отмени съдебното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от Л. М. К., ЕГН **********, П. Н.

Л., ЕГН **********, А. Н. Л., ЕГН ********** и Р. П. Ш., ЕГН **********, /ищци в първоинстанционното производство/, подаден чрез адв. М. П., в който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на съдебното решение. Твърдят, че от доказателствата не се установява ответниците да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 2005 г. до датата на подаване на исковата молба, нито да са установявали явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено владение върху имота с намерение да го своят. Посочват, че пред първата инстанция не се е установило те да са манифестирали спрямо останалите съсобственици намерение да своят имота, вкл. за спорните 2/3 ид. ч. на същия. Поддържат, че ответниците не са доказали право на собственост на основание давностно владение върху процесните 2/3 ид. ч. Считат, че свидетелите в нотариалното производство, по което е издаден оспореният констативен нотариален акт, са свидетелствали за имот, който е различен от този, предмет на настоящото производство, понеже показанията им са относими към съседния имот с идентификатор *** по КККР на град Д. Изразяват становище, че според гласните доказателства процесният имот се е владеел от всички наследници и че никой не е оспорвал правото им на собственост, нито е имало спорове за него между тях. Навеждат аргументи за обоснованост и мотивираност на съдебния акт. Намират за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че съдът не се е съобразил с чл.

142, ал. 2 ГПК. Посочват, че ответниците не са се възползвали от дадената им от съда възможност да ангажират трима свидетели и не са представили допълнителни доказателства в следващото съдебно заседание по делото, поради което не са били нарушени техни права. Въззиваемите твърдят, че процесуалният представител на ответника е направил изрично изявление, че няма да ангажира свидетелски показания, че няма да сочи нови доказателства и че няма други доказателствени искания. Поддържат, че за първи път във въззивната жалба се посочват обстоятелствата за извършени от жалбоподателите действия в процесния имот. Намират за недопустими тези фактически твърдения и писмените документи, представени с въззивната жалба. Отправят молба въззивният съд да не ги приобщава към доказателствения материал по делото, тъй като те не представляват новооткрити и новонастъпили факти, като считат, че не са посочени причините, поради които не са били представени своевременно в допустимия от закона срок. Молят да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди съдебното решение. Претендират разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Писменият отговор също съответства на изискванията на ГПК.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Л. М. К., П. Н. Л., А. Н. Л. и Р. П. Ш., предявена срещу Ц. С. Л., И. С. Л. и М. П. Л..

Ищците са навели фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Посочили са, че ищците са част от наследниците на Н П Л., бивш жител на гр. Д. С Решение № Д120/04.02.2005 г. за възстановяване 3 правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Д, постановено от ОС „ЗГ“ Банско, била възстановена собствеността върху процесния имот на наследниците на Н П Л..

Към този момент наследници били децата му – ..... Л., които придобили по 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху имота. Ищците сочат, че за имота е бил издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.

483, ал. 1 от ГПК (отм.) № 43, том II, рег. № 1233, дело № 243 от 25.03.2005 г., с който ....... Л. са били признати за собственици на имота на основание наследство и ЗСПЗЗ. При кадастралното заснемане на имота като имот с идентификатор *** собствеността му била отразена правилно.

Ищците изложили доводи, че въз основа на наследствено правоприемство и реституция са придобили идеални части от правото на собственост от имота.

Сочили, че ищцата Л. К. е наследник на Ф Х и като нейна дъщеря е придобила 1/3 ид. ч. от имота. П. Л. и А. Л. като наследници на сина на Петър Л. – Николай Л. са придобили по 1/12 ид. ч. за всеки от тях. Р. Ш. като наследник на П Л. придобила 1/6 ид. ч. от имота. Ищците се легитимирали като собственици общо на 2/3 ид. ч. от имота, въз основа на наследство и на придобивна давност, като твърдели, че владеят имота в посочените 2/3 ид. ч. от 2005 г. до настоящия момент, понеже на осн. чл. 82 ЗС са продължили владението на своите наследодатели.

Ищците сочили, че ответниците М. Л., Ц. Л. и И. Л. са наследници на С Н Л. и че след смъртта му всеки един от тях е придобил по наследство и по реституция по 1/9 ид. ч. от правото на собственост върху имота.

Според ищците с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, придобит на основание давностно владение № 41, том II, рег. № 2849, дело № 204/20.05.2019 г. по описа на нотариус Сашка Витанова ответниците са били признати за собственици на основание давностно владение на процесния имот при равни квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от тях. Ищците излагат доводи, че ответниците никога не са демонстрирали спрямо тях намерение да владеят имота само за себе си, нито владение върху притежаваните от ищците идеални части и че никога не са предявявали претенция за право на собственост върху тях. Ищците считат, че в полза на ответниците не е започвала да тече придобивна давност, понеже никога не са владели имота явно, спокойно и непрекъснато повече от десет години.

С предявената искова молба ищците са отправили искане да се признае за установено, че ответниците не са собственици на основание давностно владение при равни квоти на разликата над 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК издаденият констативен нотариален акт за разликата над 1/3 ид. ч.

Ответниците са оспорили предявените искове. Те не са оспорвали, че с Решение № Д120/04.02.2005 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Д, постановено от ОС „ЗГ“ Банско е възстановена собствеността върху процесния имот на наследниците на Н П Л.. В отговора на исковата молба са направили възражение, че от 2005 г. до настоящия момент в полза на ответниците е изтекла придобивна давност. Твърдят, че единствено ответниците упражняват владение над имота, което било започнало от датата на неговото реституиране.

Разпечатката съдържа 29 от 187 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/780af2b6-43c7-40c2-829c-d55518f8e24b