Решение № 3736 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3736 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110162201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 – чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Ц. И., ЕГН **********, срещу [******] /с предишно наименование и правноорганизационна форма [******], с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 11.04.2011 г. по гр.д. № 50669/2010 г. по описа на СРС, 41 състав, а именно: 237,24 лева - главница за предоставени услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № [******], сключен с [******] на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва от 19.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 65 лева - съдебни разноски по заповедното производство.

Ищецът твърди, че не е подавал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед което и същата е влязла в сила и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист. Поддържа, че за периода до 2019 г. не е било образувано изпълнително дело въз основа на листа. Едва през 2019 г. по искане на [******] е било образувано изпълнително дело № 381/2019 г. по описа на ЧСИ [******], като впоследствие вземането е било прехвърлено по силата на договор за цесия на ответника, който към момента на подаване на исковата молба е взискател по делото. Позовава се на изтекла за вземането погасителна давност и моли съда да се признае за установено, че правото на принудително изпълнение за процесното вземане е погасено по давност.

В срока за подаване на писмен отговор, такъв не е постъпил.

В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание ответникът чрез законния си представител (управителят [******]) е заявил, че признава предявения иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.

В тежест на ответника е да докаже, че е титуляр на вземане, подлежащо на изпълнение чрез способите за принудително изпълнение, а с оглед позоваването на изтекла погасителна давност - в тежест на страната е да установи, че са налице обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване на давността за вземанията.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни обстоятелствата, обуславящи основателността на предявения иск.

Доколкото ответникът признава изцяло предявеня иск, в това число и не ангажират в производството твърдения или доказателства правото на принудително изпълнение да не е погасено по давност, то и предявеният иск следва да бъде уважен при съобразяване на направеното признание и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение по този процесуален ред. С оглед правилото на чл. 237 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на иска.

По разноските:

При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца. Претендират се заплатената за производството държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 450 лева. Ето защо и в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 500 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Ц. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], срещу [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на [******], ЕИК [******] вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 11.04.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50669/2011 г. по описа на СРС, 41 състав, а именно: 237,24 лева - главница за предоставени услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги по договор № [******], сключен с [******] на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва от 19.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 65 лева - съдебни разноски по заповедното производство, въз основа на който изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 2019[******]04003841 по описа на ЧСИ [******], рег. № [******] съгласно регистъра на КЧСИ, поради погасяването на правото на принудително изпълнение по давност.

ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:

[******], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Ц. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], сумата от 500 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3