Решение № 771 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000502258 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 260844 от 15 юни 2023г. по гр. д. № 12645/2020г.

Софийски градски съд, ГО, 9 състав е отменил дарение от 06.06.2001г., извършено с нотариален акт № 64, том II, рег. № 2866, нот. дело № 238/2001г. на нотариус В. И., с район на действие СРС,за 1/2 ид. ч. от дарените имоти, представляващи първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул.

„***“ № * с площ на етажа 181,95 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, и ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ А, находящо се на таванския етаж в жилищна сграда в гр. ***, ул.

„***“ №*, с площ на жилището 79,71 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, по предявения от Б. И. И.

/заместил по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса първоначален ищец И. С. И. в качеството на негов наследник по закон/ срещу Т. И. Д., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, като осъдил ответницата да предаде на ищеца ½ ид. ч. от описаните по-горе недвижими имоти, на осн. чл.

1

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; осъдил ответницата да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в производството пред СГС в размер на 5 368,91 лв. /пет хиляди триста шестдесет и осем лева и деветдесет и една ст./; осъдил ищцата да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, и сумата 1 301,95 лв. /хиляда триста и един лева и деветдесет и пет ст./ за държавна такса.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Т. И. Д. срещу решението по гр. д. № 12645/2020г. на СГС, ГО, 9 състав, подадена чрез назначения й особен представител. С оплаквания, че решението е неправилно поради непоискване на издръжка от нея като надарена, доколкото искането в нотариалната покана не е достигнало до нея, а и, че при даване на издръжка би поставила себе си и детето си в неизгодно положение, иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Б. И. И. е оспорил жалбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.” в” ЗЗД, предявен на 18.11.2020г., и иск да връщане на даденото по договора, чиято отмяна е поискана.

И. С. И. е поискал отмяна на договор за дарение, извършен с нотариален акт № 64, том II, рег. № 2866, нот. дело № 238/2001г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие СРС, с предмет имоти, представляващи първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул.

„***“ № * с площ на етажа 181,95 кв. м с идентификатор *** и таванско жилище А, находящо се на таванския етаж в жилищна сграда в гр.

***, ул. „***“ №*, с площ на жилището 79,71 кв. м, с идентификатор ***., както и връщане на дарените имоти след отмяна на дарението. Като относими към иска за отмяна на дарението обстоятелства, ищецът е посочил, че единственият му доход е от пенсията в размер на 654 лв., здравословното му състояние се влошило през 2016г., когато получил исхемичен мозъчен инсулт, а през 2019г. – с ЕР на ТЕЛК № 2627/28.11.2019г. му била призната 75 % ТНР с водеща диагноза „последици от мозъчен инфаркт“, като през 2020г. била констатирана невъзможността му да се придвижва и самообслужва и, че се налага обслужването му при постелен режим., което увеличило разходите му, като освен обичайните, които следвало да посреща през месеца, имал разходи за личен помощник, за 2 лечение и лекарства. Поискал от надарената, за която сочи, че получава доходи от наем от имотите, да му предоставя ежемесечна издръжка от 741 лв., като поради липса на връзка с нея от дълги години й отправил нотариална покана с това искане, връчена на 15.09.2020г., и я предупредил, че отказът й да му предостави издръжка би бил проява на непризнателност и основание да се отмени дарението.

Ответницата Т. И. Д., чрез назначения й особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, е оспорила иска за отмяна на дарението с правоизключващи възражения, концентрирани върху липсата на трайна нужда от издръжка у ищеца с оглед дохода му от пенсия; наред с това е възразила, че не е поканена надлежно да даде издръжка с нотариалната покана, чиято връчване е оформено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, въпреки че връчителят е събрал данни, че живее в Америка, поради което липсва и отказ да даде издръжка; евентуално е възразила, че недаването на издръжка не е проява на непризнателност, тъй като даването й би поставило нея и детето й в положение, по-лошо от това на дарителя.

С тези възражения от защитата по същество за липса на надлежно искане на издръжка и за липса на непризнателност са обосновани и доводи срещу правилността на обжалваното решение във въззивната жалба.

Допълнително жалбоподателката е акцентирала и върху установените й доходи за 2020г., през която не е удостоверено да е получавала доходи от трудов и граждански договори и единственият й доход е от наем в размер на 700 лв., като сочи, че е получавала доходи само за периода м.09.2021г. – м.02.2022г. от граждански договор и така е обобщила, че ищецът разполага с по-голям доход от нея, с какъвто тя следва да издържа себе си и ненавършилото пълнолетие дете, поради което е налице и обективна невъзможност за престиране, а не виновно неизпълнение.

В защита срещу жалбата ответникът по жалбата е оспорил същата с доводи за превратно тълкуване на нормата на чл. 47 ГПК, водещо до невъзможност за приложението на нормата за връчване на книжа, когато лицата не се намират на адреса, установен в страната, а и за преклузия на оспорването на нотариалната покана като официален документ. Извън това поддържа, че самата искова молба представлява покана, а по същество, че по делото е доказано, че ответницата може да дава исканата издръжка, вкл. и от 3 доходите, които би могла да получи при полагане на дължимата грижа, без да са изследвани и доходите й от чужбина и без да е установила по делото обективна невъзможност да заплаща издръжка.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ищ ецът (първоначалният ищец) е имал трайна нужда от издръжка за поддържане на нормален жизнен стандарт преди смъртта си, настъпила в хода на производството, с оглед възрастта, влошеното си здравословно състояние, необходимите разходи за лечение, нуждата от чужда помощ и единствения му доход от пенсия, при отчитане и на икономическите и социални условия в страната. На следващо място съдът е приел и, че дарителят е поискал от надарената даване на издръжка посредством нотариалната покана, връчена при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК вр. чл. 50 ЗННД, при неоспорено нотариално удостоверяване на обстоятелствата, поради които не е могла да бъде връчена поканата, с характер на официален свидетелстващ документ на това удостоверяване. Накрая СГС е приел и, че ответницата не е доказала чрез главно и пълно доказване, че чрез даване на издръжка би поставила себе си или лица, които издържа, в по-неблагоприятно положение.

С оглед посоченото (доводите) срещу правилността на обжалваното решение и в приложение на чл. 227, ал. 1, б.” в” ЗЗД, поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд за основателността на иска за отмяна на дарението, съответно за връщане на даденото по него, обжалваното решение следва да се потвърди чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд ( чл. 272 ГПК).

С договора за дарение - едностранен и безвъзмезден - дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема ( чл. 225 ЗЗД). Дарението не създава задължения за получилия го да издържа дарителя и да му помага, такова задължение възниква само ако дарителят изпадне в нужда и поиска издръжка. В последния случай задължението от морално се превръща в правно – законът е предвидил санкция при недаването на издръжка, изразяваща се във възможност за отмяна на дарението при отказана помощ на дарителя, от която той се нуждае. Релевантни за трайната нужда от издръжка са конкретните нужди на дарителя и начина му на живот, т. е. съобразяват се конкретните нужди на конкретен дарител по конкретно 4 дарение, а не абстрактни и общовалидни критерии. Отмяната на дарението след отказа на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае (чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД), санкционира непризнателността на дарения, недал издръжката, поискана от дарителя до размера на подареното. Смисълът на отмяната е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства. В тежест на дарителя е да докаже трайната си нужда от издръжка в конкретен размер, вкл. и спечифичните си нужди, както и че е поискал даване на издръжка, макар като покана за даване на издръжка, с оглед и нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, да може да се разглежда и исковата молба. В тежест на дареното лице е да докаже възраженията си срещу предявеното право, включително, че е в обективна невъзможност да престира. Обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон, с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността, като при подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на непризнателност. Не е налице проява на непризнателност обаче, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя (ТР № 1 от 21.10.2013г. по тълк. д № 1/2013 г., ОСГК на ВКС ).

В разглеждания случай се претендират последици от недаване на издръжка от тази, на която е дарено, поискана с нотариална покана. От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно –медицинска и икономическа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, от чийто фактически констатации изхожда и въззивният съд в решаващата си дейност, и от представените по делото документи, е установено, че дарителят И. С. И. е страдал от следните заболявания: Исхемичен мозъчен инсулт, Хипертонична болест, Захарен диабет, Исхемична болест на сърцето, Предсърдномъждене, Дистална диабетна полиневропатия. В заключението е направен е извод, че се касае за мъж, който след получен мозъчен инсулт през 2016г., е бил в тежко общосоматично и неврологично състояние, изискващо непрестанна поддържаща терапия за заболяванията му. Състоянието му е изисквало прилагане на антихипертензивни медикаменти, лекарства за 5 регулиране на сърдечния ритъм, подобряващи мозъчния метаболизъм и кръвооросяване, статини за подобряване на липидния статус, лечение на повишената кръвна захар, както и лечение против повишената съсирваемост на кръвта. През 2019г. на И. С. И. е признат пожизнено 75 % трайно намалена работоспособност - с ЕР № 2627 от зас. 189 от 28.11.2019г. на ТЕЛК с водеща диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“. Впоследствие през 2020г. дарителят отново е хоспитализиран за провеждане на операция за имплантиране на два интракоронарни стента на сърцето, след което е провел санаториално лечение и за определен период е имал нужда и е бил с придружител. Въпреки провежданата масивна терапия (през м. 06., 07. и 08.2020г. е бил неколкократно хоспитализиран ), състоянието му се е влошавало и се е наложило да бъде обслужван на легло – в протокол на ЛКК от 25.09.2020г. е констатиран тежък двигателен дефицит, невъзможно самостоятелно придвижване, принудително залежаване, като са му изписани антидекубитални дюшек и възглавница. Съобразно заболяванията на дарителя, починал на 25.12.2020г., и представените по делото доказателства е пояснено в обсъжданото заключение, че допълнителните средства, необходими месечно във връзка със здравословното състояние на ищеца, са за базисни лекарства в размер на 142,83 лв. месечно; за памперси за възрастни в размер на 69,48 лв. месечно и за допълнителни лекарства за последните 3 месеца в размер на 98,32 лв. месечно, както и 450 лв. месечно за грижи в домашни условия за периода от м. април 2020г. до м. 10.2020г. (съобразно представени разписки за плащане на св. К., която е разказала, че е била наета от сина на И. И. и, че е полагала ежедневни грижи от 18ч. до 10 ч. за дарителя, който бил на легло), заплащани на болногледач. Необходимите месечни средства за посрещане на обикновени битови разходи са в размер на 532 лв.