Решение № 481 от 20.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Смолян, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100834 по описа за 2024 година

Ищцата Й. Р. Р. от с. ***, общ. Смолян чрез пълномощника адв. О. е предявил срещу „****, представлявано от *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1258142/02.05.2023 г. поради противоречие с чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.

20 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1258142/02.05.2023 г., сключен с „****., по силата на който й е предоставен кредит в размер на 4 000 лв., който следва да върне на 16 вноски, соъбразно погасителния план с първа падежна дата 01.06.2023 г. Съгласно Договора следва да върне сума в общ размер на 5 240 лева, при лихва в размер на 1 240 лв. и лихвен процент от 31 % и ГПР 49.66.

Счита, че договорът е нищожен. Едновременно с подписването на договора за кредит е подписан и договор за гаранция /поръчителство/ с Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта срещу задължението за заплащане на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 3 960 лв., платима на 16 вноски, първата от които е с падеж 01.06.2023 г. и краен срок 24.08.2025 г. Твърди, че таксата за предоставяне на поръчителство/гаранция, която представлява разход по кредита и е условие за сключването на договора за кредит, не е включена в ГПР, налице е заблуждаваща търговска практика, посоченият в договора ГПР е неверен. Включването на таксата по договора за предоставяне 1 на поръчителство/гаранция би оскъпило ГПР, нарушава определения в чл. 19, ал. 4 горен праг, което е незаконосъобразно. С посочената такса кредитодателят си осигурява в противоречие с добрите нрави и принципите за добросъвестност скрито възнаграждение за сметка на кредитополучателя.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че ГПР е бил посочен в СЕФ и в договора, като и в погасителния план са посочени всички дължими вноски, размери, падежи. Задължението за плащане на такса гарант е към трето лице, а не към ответника.

Ответникът не е имал задължение, но и право да включва в ГПР таксата за гаранта.

Договорът за гарант е бил изготвен след като ищцата е направил избор за този вид обезпечение. Договорът е сключен в рамките на свободата на договаряне на страните.

Договорът за гаранция не е бил условие за сключването на договора за кредит, а избраната възможност, предвидена в чл. 5 от договора за кредит е индивидуално договорена с ищцата.

След получаването на проекта за договора за кредит и договора за гарант ищцата сам е потвърдил, че желае да сключи договора за кредит при тези условия, поради което и няма заблуждаваща търговска практика. Няма заобикаляне на закона, тъй като дължимото възнаграждение на гаранта не следва да се включва в размера на ГПР по кредита.

Кредитополучателят е бил надлежно информиран за условията за сключване на договора за предоставяне на поръчителство/гаранция и сам е посочил гаранта, избран от него. В предвидения 14- дневен срок не се е отказал от договора, ако е считал същият неизгоден.

Освен този кредит има и други договори кредити с този кредитор.

В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. О. поддържа исковата молба и моли да бъде уважен предявеният иск, като бъдат присъдени разноски на ищцата. Адв. О. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2023 г. между „**** като кредитор и Й. Р. Р. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1258142, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4 000 лева със срок за издължаване 16 месеца, като първата вноска е с падежна дата 01.06.2023 г. и краен падеж на кредита 24.08.2024 г.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 31 % в размер на 1 240 лв. или общо сумата от 5 240 лв. Договорен е ГПР от 49,66 %. Към договора не е представено погасителен план. Погасителният план, съдържащ се в СЕФ съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, размера на вноската, образувана от главница и лихва. Във вноските не фигурира размерът на плащането за поръчител.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредита сам е избрал поръчителя.

Видно от СЕФ, с който на потребителя е предоставена преддоговорна информация – т. 4.3. „При кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи 2 задълженията си по договора за кредит. Сключването на договора за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договора за кредити не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателя избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 3 960 лв.Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно § 1.1 ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.“

На 03.05.2023 г. е сключен и договор за гаранция /поръчителство/ между Мултитют банк със седалище в Малта като гарант и Й. Р. като клиент за обезпечаване на договора за кредит, сключен между „**** и потребителя. Предвидена е такса за предоставяне на гаранцията в размер на 3 960 лв, платима на 16 месечни вноски, ведно с кредитните вноски.

Не е спорно, че договорената такса-възнаграждение за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от „Мултитют банк“ е платима на 16 месечни вноски с падежи - падежните дати на вноските по кредита и в размерите, посочени в погасителния план към договора за гаранция.

Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т.

3 от общите условия. Според т. 4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. Според т. 5 преди сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя и възможността за повишаване на кредитоспособността, вкл. и чрез обезпечение, предложено от последния - предоставено от гарант чрез договор за поръчителство или поръчителство от поръчител – физическо лице, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Съгласно т. 5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя.

Според т. 6.6. договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини - СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит. В т. 9.4. са посочени банковите сметки на дружеството кредитор в Пощенска банка и Банка ДСК или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните вноски чрез Изи пей по клиентския номер на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният от ищцата иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на 3 финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.

Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Ал. 4 предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

От страна на ищцата се представят преддоговорната информация, както и общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „****, поради което съдът приема, че същите са достигнали до нея и са й известни и че от страна на ответника необходимата информация по чл. 10 ЗПФУР действително е била предоставена и получена по предвидения начин.

Чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП.

С оглед признанието на неизгодния за ищцата факт, съдът приема, че същата е получила от ответника кредит в размер на 4 000 лв. въз основа на процесния договор за кредит, които е следвало да върне съобразно погасителния план като брой погасителни вноски, размер и елементи на вноските, както и падеж на вноските.

От начина, по който е формулирана клаузата на чл. 5 от договора за кредит, оспорена от ищцата като нищожна, не става ясно каква точно е функцията на поръчителството/гаранцията, респ. между кои страни следва да бъде сключен договорът и дали се касае за двустранно или тристранно споразумение. Самият договор за кредит е сключен между кредитора „Фератум България“ и кредитополучателя Й. Р., а тази клауза обвързва и третото за кредитното правоотношение лице - „Мултитют банк“, като договорът за кредит е двустранен и е сключен от страните по него, но не и от гаранта.

Не се ангажират доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, да докаже валидността на клаузата за обезпечение, респ. на сключения договор за гаранция. Оскъдното съдържание на клаузата на чл. 5 от договора и непредоставена допълнителна информация за конкретните условия по този договор за поръчителство сочат на невъзможност за ищцата спокойно и разумно да прецени дали договорът за кредит, съдържащ и тази клауза, е изгоден за него и дали изобщо би искал да сключи договора при тези условия. Именно поради липсата на конкретни данни в договора за кредит за условията на поръчителството са направили невъзможно ищцата да се запознае с всички условия по кредита и да вземе мотивирано решение за сключването му. По този начин клаузата е неточна, неясна и двусмислена, тъй като не предвижда конкретни права и задължения за потребителя; не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора досежно поръчителството, а освен това и клаузата не е индивидуално уговорена, в какъвто смисъл ответникът не ангажира доказателства.