Решение № 4950 от 23.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4950 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Е. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 12301 от 06.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 60 033/2021 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав е признато за установено по иск, предявен от П. М. М., ЕГН ********** срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК ****, че „Б.Е.“ АД дължи на П. М. М. на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл.7, § 1, б.“а“ във връзка с чл.5, § 1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и чл.65 ЗГВ сумата 488,96 лева, представляваща левовата равностойност на 250,00 евро – обезщетение за причинени неудобства от отменен полет по направление:

София – Прага, планиран за 15.10.2020 г., ведно със законната лихва от 16.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 20.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 47 593/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Със същия съдебен акт „Б.Е.“ АД е осъдено да заплати на П. М. М. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 325,00 лева – разноски в заповедното производство и 300,00 лева – разноски за исковото производство.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника „Б.Е.“ АД, гр.София /с предишно фирмено наименование „Б.Е.“ АД/. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като при налични доказателства, че отмяната на процесния полет е била вследствие на наличието на извънредни обстоятелства, които освобождават авиопревозвача от отговорност, а именно: извънредната по своя характер и непредвидима в разпространението си пандемия от коронавирусна болест 2019 – SARSCoV-2 /Covid-19/, счита за доказано, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение по чл.7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, като се поддържа и че този извод не се подкрепя от нито едно доказателство по делото и е изцяло неправилен и необоснован. Посочено е и че в резултат на пандемията от Covid-19 в Република Чехия са били наложени множество ограничения – с 1 решение от 10.03.2020 г. министърът на здравеопазването на Чешката република публикува спешни мерки за предотвратяване на разпространението на Covid-19, които мерки се отнасят за чужденци, които не пребивават постоянно или временно на тази държава или не работят в нея и по-специално за туристите, като в сила от 24.09.2020 г. Министерството на здравеопазването е въвело ограничение на културните и спортните мероприятия в Чешката Република – забранява се събирането на над 1 000 лица на открито и 500 лица в закрити пространства при дистанция от 2 м. Поддържа се, че регулацията на ограниченията, свързани най-вече с пътуванията, е била изключително динамична по време на процесния полет, което води до неизвестност и невъзможност същите да бъдат предадени, респ. избегнати от страна на авиопревозвача, като такъв тип политическа нестабилност несъмнено се приема като извънредно обстоятелство според Съображение 14 на Регламент (ЕД) № 261/2004 г., което не е отчетено по никакъв начин от СРС; че в настоящия казус извънредното обстоятелство е извънредната епидемична обстановка, породена от разпространението на в и р у с а Covid-19, като част от мерките срещу неговото разпространение са били наложени ограничения на придвижването на граждани както през граница, така вътрешнонационално, което неминуемо се е отразило на авиационния бизнес не само в страната, а в глобален мащаб. Отказът на пътници или незакупуването на достатъчно билети за изпълнението на даден полет, което го прави търговски неизгоден за изпълнение.

Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло заявената от ищеца претенция.

Ответникът по жалбата – П. М. М. в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Релевирани са съображения, че от страна на жалбоподателя нее мотивирано и доказано по безспорен начин, че отмяната на полета се дължи на „извънредно обстоятелство“, което да е било извън контрола на превозвача за процесния полет, което да го освободи от отговорност, че са налице само твърдения на ответника за ограничения, които не са били доказани в процеса.

Заявено е искане съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира заплащането на разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.

В подадената от ищеца П. М. М. искова молба се твърди, че същият е сключил договор за въздушен превоз с ответника „Б.Е.“ АД /с настоящо фирмено наименование „Б.Е.“ АД/ за редовен полет FB301 за 15.10.2021 г. по направление: София, с планиран част на излитане в 10,20 ч. – Прага, с планиран час на кацане в 11,15 ч. местно време, който е бил отменен, за което ищецът е бил уведомен по-малко от 7 дни преди неговата дата, поради което за последния се е породило право да получи обезщетение в размер на 488,96 лева, равностойни на 250,00 евро, дължимо се за полети с разстояние до 1 500,00 км, какъвто е и конкретният случай. Поддържа се, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция към „Б.Е.“ АД за заплащане на търсеното обезщетение във връзка с отмяната на полет FB301 от 15.10.2021 г., отговор на която същият не е получил и не е доказано, че е било налице обстоятелство, което да изключва отговорността на ответното дружество за изплащане на обезщетение съгласно чл.7, § 1, б „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 47 593/2021 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е подал възражение.

Заявено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи на ищеца сумата от 488,96 лева /левовата равностойност на сумата 250,00 евро/, представляваща обезщетение на по чл.7, § 2

1, б.„а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за отмяна на полет FB301: София – Прага от 15.10.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът – „Б.Е.“ АД /с настоящо фирмено наименование „Б.Е.“ АД/ в депозирания отговор по чл.131, ал.1 ГПК оспорва иска. Поддържа, че по отношение на дружеството са налице освобождаващи от отговорност предпоставки и основания – извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., а именно: пандемията от Covid-19, както и предвидените в съображение 14 и 15 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., чиито списък не е изчерпателен. В отговора е посочено че, пандемията от Covid19 е изцяло извън контрола и дейността на превозвача; че в резултат на пандемията в Република Чехия са били наложени множество ограничения, вкл. и такива, свързани найвече с пътуванията и че такъв тип политическа нестабилност несъмнено се приема като извънредно обстоятелство според Съображение 14 на Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Претендира заплащането на разноски.

Със заявление вх.№ 41073/16.08.2021 г. П. М. М., ЕГН ********** е заявил пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК **** за сумата 488,96 лева /равностойни на 250,00 евро/ – главница, представляваща обезщетение по чл.7, § 1, б “а” Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за отмяна на полет FB 301 (София – Прага) от 15.10.2020 г., за което пътникът е бил уведомен по-малко от 7 дни преди неговата дата. На 20.08.2021 г. на П. М. М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 47 593/2021 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав срещу посоченото лице за предявената като главница сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.08.2021 г. до изплащането й, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 325,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 300,00 лева – възнаграждение за адвокат.

На 16.09.2021 г. е депозирано възражение от длъжника „Б.Е.“ АД /с настоящо фирмено наименование „Б.Е.“ АД/ по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил дължимостта на вземането по заповедта.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 29.10.2021 г., ищецът П. М. М. е предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й заплащане.

Съдът е сезиран с предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.7, § 1, б.“а” Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г., за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното от длъжника „Б.Е.“ АД вземане, за което по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на П. М. М. от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Във връзка с предмета на спора с исковата молба е представено заверено копие от електронен билет № WSZNV5, неоспорен от ответника, съгласно който ищецът П. М. М. е закупил билет за полет № FB301 по направление: София /България/ - Прага /Чешка Република/ с превозвач: „Б.Е.“ АД, за дата: 15.10.2020 г. с час на заминаване – 10,20 ч. местно време и час на пристигане в летище Прага – 11,15 ч. местно време, за което е заплатил сумата от 95,00 евро.

Не се спори в производството, че полет № FB301 по направление: София /България/ - Прага /Чешка Република/, планиран за 15.10.2020 г., е бил отменен от превозвача, както и че ищецът П. М. е бил уведомен за това по-малко от 7 дни преди планираното заминаване и на същия не е предложено премаршрутиране.