Решение № 184 от 02.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Ямбол, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.на Д. Митрушева Атанасова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от С.на Д. Митрушева Атанасова

Административно наказателно дело № 20232330200463 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на „Екопласт файбър“ ЕАД гр.София против Наказателно постановление № 28-2200124/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на осн. чл. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление. Иска се отмяната му. Алтернативно, при неприемане на горното становище, се иска изменение на наказателното постановление с намаляване на наложената санкция до минималния, предвиден в закона размер. Иска се присъждане на направените по делото разноски

В съдебно заседание дружеството –жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда. Отказва се от направеното с жалбата искане за присъждане на разноски и изрично заявява, че в случай на уважаване на жалбата не желае присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Директор Дирекция „Инспекция по труда „ чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в 1 хода на съдебното заседание доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.09.2022г във връзка са настъпила трудова злополука с лицето Р.Р. – *** ***, служители на Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, сред които св. Н. и св. П. извършили проверка в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса, находящ се в местността „Чатал могила“ в гр. Ямбол, собственост на дружеството жалбоподател. По време на проверката било установено, че в района на предприятието освен починалия *** ***н се намират още седем лица – *** ***, а други пет, сред които Д.Б.К. били включени в производствения график и следвало да се явят втора смяна. К. бил инструктиран в „Екопласт файбър“ ЕАД на 11.07.22 за длъжността „машинен оператор“.

Било установено, че между „Екопласт файбър“ ЕАД и „Болан България“ ЕООД е налице сключен на 15.07.22г договор за услуги, по силата на който 30 работници на „Болан България“ ЕООД са изпратени на обучение в „Екопласт файбър“ ЕАД , в това число и Д.Б.р К..По отношение на К. било издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на 5.08.22г валидно до 10.05.25г за работодателя „Болан България“ ЕООД на длъжност „пълнач на възглавници“.

От показанията на св. Ш.К. и св. К.Д. се установява, че по време на обучението си в завода непалските граждани са се запознавали с целия производствен процес, а не за конкретна позиция. Включването им в производствения график не е било свързано с престиране на трудова функция от тяхна страна, а единствено и сам във връзка със самото обучение, тъй като в различните части на предприятието е бил установен и различен режим на работа, а именно непрекъснат, работен цикъл, двусменен режим, а така също позици, за които не се прилага сменен режим на работа.

На 22.12.2022г св.П. съставила на „Екопласт файбър“ ЕАД АУАН № 28-2200124 за нарушение на чл. 15 ал.1 ЗТМТМ, затова, че в качеството му на местен работодател по смисъла на §1т.11 от ДР на ЗТМТМ е допуснал до пазара на труда на 27.09.22г. лицето Д.Б.р К.- *** ***н на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“ в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в гр.Ямбол, местността „Чатал могила“ без съответното разрешение за работа – „Единно разрешение за пребиваване и работа“, което се издава от Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 28-2200124/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на осн. чл. 78 ал.1 от ЗТМТМ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон.

Наказателното постановление било връчено на упълномощен представител на санкционираното лице на 12.04.23г.

Видно от приложената по делото справка от ТД НАП София към 27.09.22г. Д. К. е в 2 трудово правоотношение единствено с „Болан България“ ЕООД .

От представените от ОД МВР Ямбол документи се установява, че към заявление вх.

№ 326000-8088/23.09.22 е приложен трудов договор от 15.09.22г, със страни „Екопласт файбър“ ЕАД и Д.Б.р К. за длъжността „обслужващ работник промишлено предприятие“ във Фабрика за полиестерни влакна гр. Ямбол. В чл.10 ал.2 от договора е посочено, че същият влиза в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Република България. В същия абзац не е попълнена конкретна дата на която работникът ще започне да изпълнява трудовите си задължения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин извършването от страна на дружеството жалбоподател на вмененото му административно нарушение.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 15 ал.1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

В производството пред районния съд административнонаказващият орган не ангажира каквито и да било доказателства, установяващи, че към посочената в акта и наказателното постановление дата Д.Б.р К. е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт файбър“ ЕАД без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи.

От приложените писмени доказателства се установява, че към 27.09.22г. К. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Болан България“ ЕООД. Сключеният между „Екопласт файбър“ ЕАД и К. трудов договор от 15.09.22г не е влязъл в сила , доколкото според чл. 10 ал.2 от същият е бил под отлагателно условие - издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което към 27.09.22г не се е осъществило. От разпитаните по делото свидетели не се установява наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение , а именно работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. От показанията на св. Д. и св. К. се установява, чу по време на обучението си в „Екопласт файбър“ ЕАД на непалските граждани в това число и на К. не е била възлагана конкретна трудова функция на конкретно работно място, а са се запознавали с цялостния процес на производство на влакна и са преминали през различни позиции в завода. В показанията си св. П. и Н. сочат,че по време на проверката не са установили полагането на труд от страна на К. на конкретна длъжност, а единствено от това, че му е бил проведен инструктаж и е бил вписан в инструктажната книга и , че 3 фигурира в производствения график за м. септември са приели, че същият полага труд по трудово правоотношение. Горното допускане се опровергава от показанията на св. Д. и св.

К. видно от които по време на обучението си непалските граждани са получавали трудово възнаграждение от работодателя си „Болан България“ ЕООД .Такова не им е било изплащано от „Екопласт файбър“ ЕАД, а са се намирали на територията на завода за полиестерни влакна и са били включени в производствения график на същия единствено и само във връзка с обучението, което им е било провеждано. Също във връзка с провежданото обучение и с оглед личната им безопасност им е бил проведен първоначален и ежедневни инструктажи. В подкрепа на показанията на посочените свидетели е и приложения към административнонаказателната преписка договор между „Болан България“ ЕАД и „Екопласт файбър“ ЕАД договор за услуги от 15.07.22г. Неоснователно е и позоваването на св. Н. и св. П. на информацията която са получили в деня на проверката от разговора си с непалския гражданин св. К.. Безспорно се установи, че по време на проверката разговорът се е водил на английски език, без участието на преводач. За такъв е бил използван служител на „Екопласт файбър“ ЕАД който по принцип е отговарял за непалските граждани. Установи се също, че самият св. К. владее английски език единствено говоримо и то не особено добре, като езикът е научил доколкото му е бил необходим по време на предходната му работа в Дубай. При това положение се поставя под съмнение доколко добре К. е разбирал въпросите на проверяващите лица, поради което и дадения от последния отговори не биха могли да се ползват като категорично доказателство за твърдените факти.

Предвид изложеното съдът счита, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между Д. К. и „Екопласт файбър“ ЕАД поради което и дружествотожалбоподател няма качеството на „Местен работодател“ по смисъла на §1 т.11 ДР ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушение по чл. 15 ал.1 ЗТМТМ.

К. се е намирал на територията на завода за полиестерни влакна на „Екопласт файбър“ ЕАД в качеството си на обучаемо лице, а дейността по обучение не е сред лимитативно изброените в чл. 5 ал.1 ЗТМТМ , за които се изисква издаването на единно разрешение за пребиваване и работа. Като обучавано лице К. е запазил трудовото си правоотношение с изпращащото предприятие „Болан България“ ЕООД за който работодател е имал издадено ЕРПР. Поради това изводът на административнонаказващият орган, че „Екопласт файбър“ ЕАД е допуснал Д. К. до пазара на труда без да е налице издадено ЕРПР е неоснователен и наложената в тази насока санкция на жалбоподателя се явява незаконосъобразно и като такава подлежи на отмяна.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28-2200124/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на „Екопласт файбър“ ЕАД , на осн. чл. 78 4 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5