Решение № 6422 от 22.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6422 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512541 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Л. Д. Г. срещу решение № 20056082/02.09.2022г. постановено по гр.д. № 17052/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 67 състав, в частта, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК спрямо него, че на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК на „А. ЗА СЪБИРАНЕ НА В.“ЕАД сумата от 3024,74 лв., представлява главница по договор за паричен заем № 36390/23.11.2018г., ведно със законната лихва считан оот 20.10.2020г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.11.2020г. по ч.гр.д. № 50807/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 състав.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон, а именно: липса на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, поради липса на представен оригинал на договора за заем въпреки направеното оспорване в отговора на исковата молба; необсъждане от първоинстанционният съд на направени възражения за неясен механизъм на изчисление на ГПК в договора, както и че реално същия е над 50 % в противоречие с императивна правна норма;нищожност на уговорката за възнаградителна лихва и неустойка.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, което иска изцяло се отхвърли. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „А. ЗА СЪБИРАНЕ НА В.“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи 1 за неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Посочва, че сумата по кредита е реално предадена на заемателя и която сума той е използвал; твърди, че лихвата е във фиксиран размер и не е изменяна, а нейния размер не противоречи на добрите нрави;описанието на ГПК съответства изцяло на законовите изисквания.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Решението като необжалвано от страните е влязло в сила в частта:

-с което са отхвърлени предявените от „А. ЗА СЪБИРАНЕ НА В.“ЕАД по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Л. Д. Г. дължи, както следва:

- основание чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД сумата, представляваща разликата над 3024,74 лв. до претендирания размер от 3087,30 лв. по договор за паричен заем №36390/23.11.2018г. ;

-на основание чл.240 ал.2 вр. чл.79 от ЗЗД сумата от 702,33 лв. – възнаградителна лихва за периода 13.02.2019г. – 20.02.2020г.

-на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 721,97 лв. – мораторна неустойка за периода 13.02.2019г. -20.10.2020г.; от 366,65 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 3032921704/22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане; предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.11.2020г. по ч.гр.д. № 50807/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 състав.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, като при разглеждането й по същество, настоящият състав счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, настоящият състав намира следното:

За да бъдe уважен предявеният главен иск ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1. съществуване на действително задължение на ответника към цедента – основание, вид, размер 2. действителен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера /ищеца/ В.та по т.1; 3. уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Относно съществуване на действително вземане в полза на „К.Й.“ООД спрямо ответника.

За да бъдe уважен предявеният главен иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД 2 вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването между страните по делото на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит при посочените условия, по който е предоставил процесната сума на кредитополучателя; наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и нейната дължимост и размер.

По делото е представен и приет като доказателство писмен договор за заем № 36390/20.02.2018г. и общи условия към него– л.8-14 от делото на СРС, които са двустранно подписани от страните вкл. и заемателя на всяка страница. Направеното оспорване както в първоинстанционното производство, така и във въззивната жалба от ответника е относно липса на облигационно правоотношение и искане за представяне на оригинал на документа, без изрично позоваване на неавтентичност на подписа на ответника, поради което и не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционият съд като не е открито производство по чл.193 от ГПК, въпреки цитиране на посочената разпоредба от процесуалния закон от въззивника. Следователно при неоспорена и неустановена неавтентичност на подписа на ответника, частния писмен документ има материална доказателствена сила спрямо него и съдът преима, че по несъмнен начин е установено, че на 20.02.2018г. е сключен договор за паричен заем между „К.Й.“ – като заемодател и Л. Д. Г. – като заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сума в размер на 5000,00 лв. /като в тази част договора за заем има характер и на разписка, както е и изрично посочено в чл.4 от договора/ за срок от 2 години, при размер на месечна вноска от 308,10 лв., месечен лихвен процент 3,400%, ГПР 49,364% и обща сума за погасяване 7394,46 лв.

Доколкото сумите, предмет на исковете, се претендират въз основа на договор заем сключен с физическо лице при действието на ЗПК, то длъжника има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 вр.т.12 от ДР на ЗЗП, което по силата на чл. 7 ал. 3 ГПК задължава съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а и такива са наведени от ответника в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба.

Съгласно чл.22 от ЗПК, в действието й към релевантния за спора момент, а именно момента на възникване на материалното правоотношение /ЗИД на ЗПК - обн. в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. /, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За да е налице нищожност на клаузите за лихва, годишния процент на разходите и неустойката, дължаща се на неравноправния им характер, съгласно разпоредбите на чл.143 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки – клаузите да не са индивидуално уговорени, да е нарушен принципа за добросъвестност в договарянето и/или да е налице значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по сделката и/или последната да е сключена в ущърб на потребителя.

Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/. Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл.146 ал.2 ЗЗП.

В тежест на търговеца е да докаже, че са индивидуално уговорени клаузите – обстоятелство, 3 което не е устасновено в настоящото производство, поради което и съдът приема, че същите не са индивидуално уговорени.

От ЗЗП се извежда изискването към търговците при формулиране на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем език – от формална и граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии средният потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.

От посоченото до тук настоящият състав счита, че процесния договор като сключен в писмена форма отговаря от външна страна на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК.

Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- периодичността и датите на плащането месечните вноски /погасителен план/, срока на договора за кредит, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби, а именно:

Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин.

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 7 ЗПК в процесния договор е посочен общият размер на кредита, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено и общото задължение по договора.

Процесният договор за кредит не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК е неприложима.

В случая е уговорен фиксиран, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия и следва да се счита, че отговаря пълно на изискването по чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК условията за издължаване на кредита от потребителя са обективирани в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна вноска, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Едновременно с това са посочени поотделно както размерът на вноската по кредита, така и размерът допълнителната и уговорена в чл.8 неустойка при липса на обезпечение, което води и до погасителна вноска в друг посочен размер от първоначалния – 432,00 лв. и съответно различ„ен размер на общата сума за връщане – 10368 лв.

В съответствие с чл. 11, ал. 1 т. 12 ЗПК, в чл. 7. 3 от Общите условия е установено правото на кредитополучателя при погасяване на главницата по договора да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК в договора за кредит следва да е посочена информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и ал. 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Разпечатката съдържа 42 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7809d310-d858-4f9f-905a-3b30716ccc92