Решение № 117 от 10.11.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Асеновград, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200438 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0239-000245/09.04.2025 г., издадено от Началника РУ-Асеновград – Даниел Йорданов Колев, с което на Г. К. Б. с ЕГН:********** от ***, са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП ;

2. На основание чл. 179 ал.2, вр. с ал.1 т.5 предл. 5 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 42 ал.2 т.2 от ЗДвП;

3. На основание чл. 179 ал.2, вр. с ал.1 т.5 предл. 5 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП;

4. На основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 100 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.

123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. Б. чрез пълномощника си адв. М. в депозираната жалба и в съдебно заседание, оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като оспорва факта на нарушенията и навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна отмяна на НП.

Въззиваемата страна Началникът на РУ-Асеновград, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в 1 жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 17.03.2025 г. е установено, че на същата дата около 19.10 часа на Път Втори клас № 86 жалбоподателят Б. е управлявал л.а. Ауди Кю 7 с рег.№ *** в посока към гр.Асеновград, като при наличие на непрекъсната осова линия М 1 е започнал маневра изпреварване, като частично навлиза в лентата за насрещно движение, при което не осигурява достатъчно странично разстояние от насрещно движещия се лек автомобил БМВ с рег. № *** и го удря в лявото странично огледало, като реализира ПТП с материални щети. След това, като участник в ПТП с материални щети не спира, за да установи какви са последиците от произшествието и го напуска. След произшествието управлява автомобила до гр.Асеновград, където спира и е настигнат от другия участник в инцидента. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в 7-мо дневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.

АУАН е съставен от компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на Б. са наложени съответните административни наказания – глоби в общ размер от 550 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на отделните правни основания и наложените въз основа на тях административни наказания съдът констатира следното:

1.По отношение на първото описано нарушение в т. 1 от НП, доколкото в неговото описание се твърди,че несъобразяването с пътната маркировка е извършено при започнала маневра изпреварване, Съдът намира, че извършването му не е надлежно установено, тъй като от събраните доказателства не се установява фактът, че е била предприета маневра изпреварване. В това отношение, презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е достатъчна за доказване на този факт, тъй като актосъставителят не е очевидец и не го е възприел лично, а и в обясненията на двамата участници в произшествието, /които по принцип са взаимноизключващи се по отношение на главния факт/ не се твърди такова обстоятелство. При това положение, по отношение на това нарушение НП е необосновано, тъй като не е доказан основен елемент от неговия обективен състав. Освен това, нарушението е квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват поведението си с пътната маркировка, като в описателната част на НП е посочено, че нарушителят Б. е започнал маневра изпреварване при наличие на надлъжно разположена 2 непрекъсната маркировка М1, като е навлязъл частично в лентата за насрещно движение. Същото обаче погрешно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП, която предвижда глоба за водач, който при неправилно изпреварване не създава опасност за движението. Очевидно в случая е налице неотносимост на приложената санкционна разпоредба, тъй като не само е създадена опасност за движението, а и е настъпило ПТП.

Горният порок в съдържанието на НП съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила отнасящо се до неговите основни и задължителни реквизити по чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като е налице неправилно посочване на нарушените правни норми. Ето защо, при горните пороци и при наличието на две отделни и самостоятелно достатъчни основания, които обуславят неговата незаконосъобразност НП в тази му част подлежи на отмяна.

2.По отношение на нарушението по т. 2 от НК, нормата на чл. 42 ал.2 т.2 от ЗДвП въвежда задължение за водача, който извършва маневра изпреварване, когато навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Тук отново са валидни съображенията по т. 1, за недоказаност на нарушението, тъй като не е доказан по несъмнен начин фактът, че водача Г. Б. е извършвал именно маневра изпреварване, което води до необоснованост на НП в тази му част. Въпреки, че така описаното нарушение правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 179 ал.2, вр. с ал.1 т.5 предл. 5 от НК, доколкото е налице базов проблем, свързан с липса на несъмнена доказаност на факта на нарушението съобразно неговите основни обективни характеристики, то в тази му част НП, като необосновано следва да бъде отменено.

3. По отношение на т.3 от НП жалбоподателят Г. Б. е санкциониран за нарушение по чл.44 ал.1 от ЗДвП за това, че като водач на моторно превозно при разминаване на осигурява достатъчно странично разстояние, като предизвиква ПТП. Правилно е посочена нарушената законова разпоредба, която въвежда правилото за поведение - Чл. 44 ал.1 от ЗДвП. Същата задължава водачите на МПС при разминаване на насрещно движещите се пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Нарушението е надлежно описано в НП, като са посочени всички елементи на неговия обективен състав. Съдът намира, че авторството и вината на жалбоподателя Б. са надлежно установени, като се установяват както от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон се ползват с презумптивна доказателствена сила. В случая, констатациите в АУАН се потвърждават и от събраните гласни доказателства, показанията като свидетел на актосъставителя К. С. , които са в синхрон с показанията на свидетелите очевидци – Н. К., Ж. К., Н. К., от които се установява, че именно поради действията на жалбоподателя Б. се е стигнало до възникването на ПТП, тъй като той е навлязъл в лента за движение на свидетеля Неко К., като не е осигурил достатъчно странично разстояние и се е стигнало до удар между автомобилите, респективно и до съставомерния резултат – ПТП с материални щети. Въпреки, че доколкото тези свидетели без актосъставителя, са били водач и пътници в насрещно 3 движещия се автомобил и в тази връзка са заинтересовани по делото съдът ги кредитира по отношение на главния факт, тъй като са съответни помежду си и се потвърждават и обективно настъпилите последващи събития, а именно факта, че поради бягството от местопроизшествието на жалбоподателя, се е стигнало до незабавно обръщане и преследването му от свидетеля Н. К., в резултат на което изобщо се е стигнало до установяване на извършителя.

Нещо което той не би предприел, ако при динамичното развитие на ситуацията, през цялото време не се чувствал пострадал от действията на жалбоподателя, от които са били причинени материални щети по неговия автомобил. В резултат на тези негови активни действия по издирването и откриването на извършителя изобщо се е стигнало до сигнализиране на полицията и установяване и разкриване на нарушението. Ето защо съдът намира, че извършването на така описаното нарушение е безспорно установено и правилно същото е съотнесено към санкционната норма на чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба в размер на 200 лв., за водач който поради неспазване на правилата за разминаване причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Правилно е определен и размера на санкцията, а именно глоба в размер на 200 лв., който е предвиден в закона в абсолютен размер, поради което и оразмеряването му не подлежи на преценката на административно -наказващия орган.Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на задължителен реквизит в НП по чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН с аргумент, че не е посочено мястото на извършване на нарушението. Доколкото в НП е индивидуализиран пътя на който е възникнал инцидента, като е посочена неговата категория и номер , както и направлението в което се е движил жалбоподателя с посочване на найблизкото населено място, а именно гр. Асеновград , съдът намира, че мястото на извършване на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, така че да е ясно на жалбоподателя кое точно нарушение му се вменява във вина. Затова и посочването по този начин на мястото на извършване на нарушението, не съставлява процесуално нарушение, а още по-малко пък съществено такова, което да влече незаконосъобразност на цялото НП. За коректност следва да се каже, че не всяко нарушение на процесуалните правила обуславя незаконосъобразност на НП, а само съществените такива, които водят до обективна невъзможност на нарушителя да разбере всички елементи на вмененото му нарушение, включително и относно неговите обективните му характеристики, какъвто порок в случая не е налице. При тези съображения съдът намира ,че в тази му част НП като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде потвърдено.

4. По отношение на нарушението по т. 4 от НП, същото е квалифицирано като такова по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, която норма задължава водача на ППС, който е участвал в ПТП без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците произшествието. В конкретния случай от доказателствата е безспорно установено, че след удара, жалбоподателят Б. не е изпълнил горното си базово задължение, като не е спрял и не е установил последиците от произшествието, което е наложило и неговото преследване до гр. Асеновград от другия участник в произшествието, с което е реализирал от обективна и субективна страна 4 състава на горното нарушение.

Правилно е посочена и санкционната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, която предвижда санкция за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а именно лишаване от право до управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба в размер от 50 до 200 лв. В случая глобата е оразмерена под средния размер на предвидения в закона диапазон, а лишаването от правоуправление е в рамките на законовия минимум, който размер съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, поради което и наказанията са правилно определени и справедливи. Съобразени са и с факта, че жалбоподателят и друг път е санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП, поради което в тази му част НП също следва да се потвърди като законосъобразно, обосновано и правилно.

Разпечатката съдържа 25 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7809a061-cf69-4307-b269-6d092a1656df