Решение № 419 от 22.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. П., 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330200544 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от ЕТ „Б.К.-В. К.“ с ЕИК 202712518 със седалище и адрес на управление в гр. П., против Наказателно постановление № 745917 –F728893/29.12.2023 г., издадено от **** „Оперативни дейности“ П. в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на търговеца-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение разпоредбата на чл.26, ал.1, т.8 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.Ф., се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат конкретни и подробни съображения по същество с искане съдът да приеме, че в случая е налице допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление и същевременно незаконосъобразно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

1

Въззиваемата страна **** „Оперативни дейности“ - П. в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, представлявана от **** Г., моли за потвърждаване на наказателното постановление. Сочи се, че нарушението е безспорно доказано, както и че установеният начин на отразяване на продажбите от фискалното устройство е продължил с години, поради което и нарушението не е маловажно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на исканите разноски за възнаграждение на адвокат.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № F728893 от 18.09.2023 г., с който се констатира, че при извършена проверка на 14.09.2023 г. на търговски обект - магазин за цветя, стопанисван от търговеца – жалбоподател, е установено, че в издадените фискални касови бонове от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, не се отразяват коректно задължителните реквизити, съгласно чл.26, ал.1, т.8 от Наредба Н-18/2006 г. Конкретизирано е, че при извършена контролна покупка се е издала фискална касова бележка с № 002707, в която плащането с карта е записано „ЧЕК“. Отразено е, че при съставяне на акта е представена ФКБ от 15.09.2023 г., на която като начин на плащане е отбелязано „КАРТА“.

Установеното е квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.1, т.8 от Наредба Н-18/2006 г., във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

По сходен начин е описано установеното поведение на търговеца жалбоподател и в атакуваното наказателно постановление, като и там е дадена същата правна квалификация на извършеното и е отбелязано, че констатираното нарушение е за първи път, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта Я., който е потвърдил констатациите по АУАН, като е изяснил причината и механизма на осъществяване на проверката и съответно установяване на нарушението, като е посочил, че във връзка с данни от масивите на НАП за отразяване на плащания като такива с чек, с резолюция се възложила проверка на търговеца и при контролна покупка на артикул и заплащане с карта на издадената фискална касова бележка действително се отразило плащане с чек.

Като свидетел е разпитано и доведено от жалбоподателя лице К.К., 2 което е заявило да поддържа сервизно фискалното устройство на проверения търговски обект и в тази връзка е пояснило, че при използване на пряк бутон за отразяване на плащане, предвид програмирането на ФУ от производителя, се изписва плащане с чек, но самото устройство разполага с възможност за отразяване на плащане с карта при използване на по-дълга клавишна комбинация. Свидетелят К. е потвърдил да е извършил препрограмиране на ФУ след извършената данъчна проверка по искане на жалбоподателя, позволяващо отразяване на плащане с карта с директен бутон.

Съдът кредитира показанията и на двамата разпитани свидетели, като счита, че същите са логични и последователни, както и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

На базата на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът намери, че в случая е категорично установено осъществяването на състава на вмененото на жалбоподателя нарушение. В тази насока следва да се има предвид, че според чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която определя издаването на фискалните касови бележки и задължителните реквизити, които те трябва да съдържат, а съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба Н -18/2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително конкретни реквизити. В т.8 от посочената разпоредба е предвидено изрично като реквизит да е висана обща сума за плащане и начин/и на плащане .

В случая според съда, с оглед на установените по делото факти, очевидно е от съдържанието на приложената по преписката фискална касова бележка, издадена за осъществената контролна покупка на букет-аранжировка на стойност 6 лева, за която плащането е осъществено съгласно показанията на актосъставителя и удостовереното в изготвения констативен протокол с банкова карта, че то е отразено във фискалната касова бележка /ФКБ/ като такова, извършено не с карта, а с чек. Вярно е в тази насока, че във ФКБ формално е налице отразяване на посочения в т.8 на чл.26, ал.1 от Наредба Н18 реквизит „начин на плащане“, но се установява категорично, че същият е изцяло некоректно посочен, доколкото плащането е било осъществено с карта, а не с чек. Невярното отразяване на начина на плащане в тази връзка съставлява именно нарушение на нормативния ред относно съдържанието на ФКБ, въведен с чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., доколкото, както е имал 3 възможност да посочи изрично и ВАС в свое Решение № 14605 от 25.11.2020 г. по адм. д. № 6928/2020 г ., лицата по чл.3 от Наредбата са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. И това е така, тъй като иначе наличието на някакво, но иначе невярно отразяване би обезсмислило веждането на каквито и да било задължителни реквизити от законодателя, ако не се държи сметка за тяхната истинност. Ето защо и съдът намира, че в случая при установено категорично извършването на административно нарушение, правилно е било пристъпено към ангажиране на администратвнонаказателната отговорност на търговеца със съставянето на АУАН. При неговото съставяне според съда не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е основателно и възражението на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, предвид неправилното отразяване по наказателното постановление, че срещу съставяния АУАН не е постъпило възражение. Действително при съставяне и връчване на АУАН в него не са били вписани възражения от собственика на ЕТ-жалбоподател, присъствал на съставянето на акта. Такива възражения са постъпили в писмен вид впоследствие, като е видно, че им е поставен входящ номер, поради което и най-вероятно са били изпратени на наказващия орган като част от преписката, както тя е била изпратена впоследствие и в съда. В тази връзка действително отразяването по наказателното постановление, че възражения по акта не са постъпили, е несъответно на събраните по преписката доказателства, но необсъждането на възраженията в случая не може да се определи като съществено нарушение, доколкото не се е отразило пряко върху правото на защита на санкционираното лице. И това е така, предвид факта, че с възражението на практика се въвеждат доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН във връзка с извършеното коригиране от сервизната фирма на реда за въвеждане чрез ФУ на начина на плащане. В тази насока и доколкото преценката по чл.52, ал.4 от ЗАНН включва такава и на възраженията по акта, което е с цел установяване на неговата законосъобразност и обоснованост, както и необходимостта от разследване на спорни обстоятелства, а в случая в самия акт е посочено представянето на 4 доказателства за отстраняване на нарушението и такива са приложени към протокол от проверка от 18.09.2023 г., то необсъждането на възраженията с посоченото съдържание, не се е отразило съществено върху преценката на наказващия орган. На същия е станало известно установеното последващо поведение на търговеца-жалбоподател по отстраняване на нарушението, на което се акцентира във възражението и поради това и наказващият орган е имал възможност да оцени това поведение при вземане на крайното си решение.

Задължение на жалбоподателя е да следи дали издаваните документи за продажба съдържат законоустановените реквизити и дали правилно отразяват извършените плащания, вкл. и начина на плащане, поради което и доводите на процесуалния представител на ЕТ-жалбоподател относно това, че нарушението е било извършено поради незнание и липса на достатъчно опит за боравене с фискалното устройство не могат да се счетат за извинителни. В тази насока и в самата жалба се съдържа изявление относно установеното от собственика на ЕТ в значително по-ранен момент от проверката невярно отразяване на начина на плащане, поради което и сочената липса на компетентност и специални знания, каквито очевидно не са били необходими за установяване на това видимо некоректно отразяване на реквизита „начин на плащане“ не може да обоснове отпадане на отговорността за установеното нарушение, като в тази връзка е видно, че едва след намесата на контролните органи за забелязаното от по-рано невярно регистриране на начина на плащане са били взети и конкретни мерки да бъде отстранено.

Според съда, в случая и правилно е отчетено от наказващия орган, че не са били налице основанията за предупреждаване на нарушителя по реда на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят на нарушение не може да се определи като маловажен. За да е такъв е необходимо нарушението да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид, а в случая от доказателствата по делото не може да се направи такъв обоснован извод.

Действително, констатирано е, че нарушението е за първи път, но само това обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност. Отстраняването на нарушението също в конкретния случай не може да бъде отчетено като обстоятелство, обуславящо подобен извод, доколкото, както се каза, то е настъпило едва след намесата на органите по приходите и констатацията в протокола за проверка от 14.09.2023 г., че за установеното нарушение ще 5 следва да се състави АУАН. Както става ясно от доказателствата по делото и това е признато и с жалбата, обектът на контрол е работил с фискалното устройство значителен период преди датата на извършената проверка, като в протокола за извършена проверка в обект е отразена констатация за датата на регистрация на ФУ в НАП от 08.11.2022 г. От показанията на свидетеля Я. се установи, че причина за възлагане на проверката е именно констатацията по данни от масивите на НАП за отразяване на продажби с начин на плащане „чек“ от въпросния търговски обект. Следователно, неточната работа на ФУ е била в продължителен период от време, а не в незначителен, за да може да бъде възприета маловажност на случая /в този см. е напр.Решение № 1739/2024 г. по к.а.н.д. № 3124/2023 г. на Административен съд П./. Л ипсата на съставомерен резултат на нарушението с оглед на формалния характер на неговото осъществяване също няма отношение при преценката за наличието или значителността, респ. липсата или незначителността на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност на нарушението и да служи за оценка за наличието на маловажен случай на такова. В случая фактът, че нарушението не води до неотразяване на приходи е бил отделно отчетен при определяне на приложимата санкционна норма. Законосъобразно в тази насока е приложена разпоредбата на чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС в редакцията на закона към датата на извършване на нарушението, като е определена имуществена санкция в минималния предвиден тогава размер от 500 лева за едноличен търговец, какъвто е жалбоподателят, като са отчетени наличните смекчаващи обстоятелства.