Решение № 385 от 15.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 385

*, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на два* и осми ноември през две хиляди два* и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Я. при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500706 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред окръжен съд Б., въззивна жалба от С. О. М., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощника- адв. С. А., с която се облжлва частично Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Б. досежно квотите на съделителите при които делбата е допусната от съда.

Сочи се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд е отказал да допусне съдебната делба при поисканата от ищцата квоти: по 1/ 2 ид.ч. за С. О. М. и съделителката С. О. И., 2/4 ид.ч. за съделителката Н. Т. И. за следните делбени имоти, придобити по наследство от О. Т. И., чрез доброволна делба като наследник на Т. Н. И. и придобити преди брака му с преживялата съпруга:

1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на *, одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота: Б., ул."Григор Пърличев” № 8, ет. 0; обект ремонт на оръжие; разположена в ПИ с идентификатор № 04279. 604.216; предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда; брой нива на обекта: 1/едно/, посочена в документа площ: 25 кв.м.

2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по КК и КР на *, одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК; с адрес на имота: ***; с предназначение на сградата: жилищна сграда-многофамилна; разположена в ПИ с 1 идентификатор № ***. предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта 1/едно/; посочена в документа площ: 152,00кв.м.

3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по КК и КР на *, одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК; с адрес на имота: ***; с предназначение на сградата: жилищна сграда- многофамилна; сградата е разположена в ПИ с идентификатор № ***; предназначение: жилище-апартамент, в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта 1/едно/; посочена в документа площ: 76,00 кв.м.

Сочи се с въззивната жалба, че с обжалваното Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Б., съдът е допуснал извършването на съдебна делба върху описания недвижим имот, при квоти: по 1/8 ид.ч. за С. О. М. и С. О. И., и 6/8 ид.ч. за Н. Т. И..

С въззивната жалба са наведени оплаквания, че обжалваното решение досежно квотите при които е допуснато извършването съседабната делба за имотите описани в част I от ИМ е неправилно. Поддържа се че правните изводи на съда са незаконосъобразни, противоречащи на Закона и необосновани от събраните доказателства, поради което съдът е постановил един порочен акт в обжалваната част от решението.

Оспорват се с въззивната жалба от жалбоподателката М., изводите на първоинстанционния съд, че описаните в жалбата недвижими имоти, предмет на делбата, са станали семейна имуществена общност по смисъла на чл. 21 СК. Поддържа се че този правен извод противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства, с които се доказа, че имотите са лично имущество на наследодателя по смисъла на чл. 22 ал.1 СК.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че с Нотариален акт за суперфиция № 191, т. 1, дело № 197/1960г., приложен по делото установява се, че на бащата на наследодателя на страните- Т. И. Н., е отстъпено право на строеж в съсобствен с брат му парцел и той е построил жилищната сграда на два етажа, обекти от нея предмет на настоящата делба.

Съгласно закона, придобитото по наследство имущество е лична собственост на съпруга, в случая на наследодателя О. Т. И..

Твърди се с въззивната жалба от жалбоподателката С. О. М., чрез пълномощника и адв. А., че по силата на Договор за доброволна делба от 12.02.1990г., с вх. peг. № 222/05.03.1990г., партидна книга: том 34, стр. 22, сключен между наследниците на Т. Н. И.- Т. Т. Я. и О. Т. И.., приложен по делото, наследодателят и сестра му Т. Т. Я., като наследници на Т. И. Н. са извършили доброволна делба на оставената им в наследство двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на имот с пл. № 1249, кв. 89, парцел VII, целият от 380 кв.м., без мястото, като Т. Я. е получила в дял и станала собственик на I /първи/ жилищен етаж, ведно с едно избено помещение, 1/2 ид.ч. от общо мазе и 1/ 2 ид.ч. от тавана, а О. И. е получил в дял и станал собственик на 2 /втори/ жилищен етаж, ведно с едно избено помещение, 1/2 ид.ч. от общо мазе и 1/ 2 ид.ч. от тавана.

2

Навеждат се доводи с въззивната жалба, че с писмените и гласните доказателства пред първоинстнационния съд се доказа, че наследодателят О. Т. И. заедно със сестра му, като съсобственици на дворното място и на общите части на сградата, през 1991г., преди брака на наследодателя О. И. с Н. И., са построили пристройката към наследената от тях жилищна сграда, както и надстройката, в която жилищна сграда те двамата притежават по наследство по един жилищен етаж и по 1/ 2 ид.ч. от общото мазе и по 1/ 2 ид.ч. от тавана.

Свидетелите М. А. и Е. Г. доказват това обстоятелство. Свидетелките на ответната страна Р.

К. и К. А. дават противоречиви показания, несъотвестващи на посочените по-горе писмени доказателства, както и на показанията на първите двама свидетели. Така с жалбата се твърди че следва да се приеме за доказано че въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани пред РС Б.- че към 1991год. питейното заведение, намиращо се в пристройката към къщата вече работи, а гражданският брак с преживялата съпруга е сключен на 26.03.1994г.,т.е. след пристрояването и надстрояването на жилищната сграда.

Поради изложеното от фактическа и правна страна, поддържа се от жалбоподателката М., че с тези писмени и гласни доказателства се доказва, че наследствената къща с изградената към нея преди брака пристройка и надстройка към тази сграда, са лична собственост на наследодателя О. Т. И., поради което делбата следва да се допусне при квоти на съделителите посочена от ищцата в ИМ- по 1/ 4 ид.ч. за С. М. и С. И. и 2/4 ид.ч. за Н. И..

Поддържа се от въззивницата, че въз основа на събраните доказателства установява се, че пристройката и надстройката на жилищната сграда са построени от наследодателят на страните и сестра му без строителни книжа и по късно е задвижена процедурата за издаване на акт за узаконяване, който е издаден след няколко години, а именно Акт за узаконяване № 57/05.04.1996г., изд. от Гл. Архитект на Община Б.. Изказва се становище с въззивната жалба, че акта узаконява незаконния строеж по предвидения от закона ред и не е доказателство за времето на изграждане на строежа, на пристройката и надстройката и от кого е извършено строителството.

Сочи се с въззивната жалба, че с последващия договор за доброволна делба, сключен след узаконяването на строежа, а именно с Договор за доброволна делба от 02.08.1996г., вх. peг.

№ 1839.101 партидна книга- том 102, стр. 402, сключен между наследниците на Т. Н. И.- Т. Т.

Я. и О. Т. И., именно като наследници на баща си, са пристроявали и надстроявали наследената къща, като са си поделили изграденото след предишния договор за доброволна делба от 1990г., а именно магазин състоящ се от две търговски зали с № 1 и № 6, както и пристройка на два етажа, изградена към съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда и тавански стаи. Поддържа се от въззивницата, че не се подкрепя с доказателствата по делото твърдението в писмените бележки на ответната страна, възприети от съда, че тези самостоятелни обекти, по време на брака са били значително преустроени, като са били достроявани, пристроявани и надстроявани. Няма такива доказателства- нито гласни, нито писмени. Съдът необосновано е приел, че с последния договор Т. и О. са си поделили само магазин състоящ се от две търговски зали, както и че са си поделяли сгради. Това не е така, видно от договора приет като писмено доказателство. Необосновано е да се приема, че ако 3 евентуално е извършен някакъв ремонт, то се е променила собствеността относно наследените имоти. Да придобиеш недвижим имот по силата на наследствено правоприемство и доброволна делба с другия наследник е годно придобивно основание да станеш собственик на описаните в договорите за делба самостоятелни обекти. Становището поддържано с въззивната жалба от жалбоподателката М. е, че наследодателят О. И. е придобил тези самостоятелни обекти преди брака с Н. И..

Изложени са доводи и срещу правните изводи на първоинстациония съд в мотивите към обжалваното решение, където необосновано съдът приема твърдението на ответниците, че в случая са приложими точка 2 и точка 4 от Постановление № 5/1972г. на ВС. От изложеното по-горе и сочените доказателства се установява, че в случая няма построена жилищна сграда по време на брака на О. и Н. И.и върху земя собственост на единия съпруг, какъвто казус разрешава горепосоченото Постановление № 5/1972г. на ВС. Доказано е по делото от кого е построена жилищната сграда и от кого и кога е пристроявана и надстроявана тази наследствена жилищна сграда. Също така няма доказателства, а и не може да има, че пристройката и надстройката са извършени в "груб строеж” по време на брака.

Развити са съображения с въззивната жалба относно недвижимия имот с идентификатор *** с предназначение хотел, предмет на делбата, че съдът неоснователно е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Е. А. Г., Р. Х. К. и К. А. А., които сочат че Т. С.- бащата на ответницата Н. И. й дарил значителна сума за построяването на хотела /над един милион лева/, като съдът е приел този факт за установен, тъй като не е бил успешно опроверган с други доказателства и тези показания съответстват на приетите по делото писмени доказателства. Оспорва се с въззивната жалба този извод на съда. Излагат се доводи от жалбоподателката, чрез нейния пълномощник- адв. А., че в момента на представянето на договорите за дарение, същите са оспорени от ищцовата страна досежно съдържанието и посочените суми. Преди това е оспорено приемането им като доказателства, тъй като са били посочени в писмения отговор, но не били представени с него и срокът за представянето им е бил преклудиран. Освен това с писмени молби по чл. 192 ГПК, в с.з. проведено на 09.11.2023г., са оспорени всички суми и е поискано от съда да задължи дарителя, като трето неучастващо по делото лице, да представи доказателства - извлечение от банковите си сметки, за получените от него суми по изповяданите с нотариалните актове, приложени по делото- сделки и съответно за изтеглените и дарени суми./стр. 3 и 4, както и стр. 14 и 15 от протокола от 09.11.2023г./.Сочи се във въззивната жалба, че съдът не е допуснал тези доказателства, а в съдебното решение е посочено, че свидетелските показания не са опровергани от други доказателства. Изказва се становище от въззивната страна, че е недопустимо със свидетелски показания да се доказват дарени според договорите суми от над един милион лева. Иска се въззивният съд да допусне тези доказателства, ако ответника оспорва решението относно този имот/хотил/, тъй като във всички приложени нотариални актове е посочено, че купувачите са превели на продавачите продажната цена по посочени банкови сметки от продавача Т. С. преди изповядване на сделките.

Въпреки изложеното, поддържа се с въззивната жалба, че с крайният извод и с крайното 4 решение на съда относно недвижимия имот с идентификатор *** въззивницата е съгласна.

С оглед на изложеното, иска се от дъззивния съд да уважи жалбата и да отмени Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на PC Б. в обжалваната му част и да постанови решение, с което да допуснете до делба гореописаните недвижими имоти с идентификатор № ***; с идентификатор № ***; идентификатор № ***, при квоти: за С. О. М. – 1/ 4 ид.ч., за С. О. И. – 1/ 4 ид.ч. и за Н. Т. И. - 2/4 ид.ч.