Решение № 109 от 12.03.2020, Районен съд - Враца

Р

Е Ш Е Н И E № гр. Враца 12.03.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Врачански районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 04.03.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА

КАСАБОВА

При секретаря Ц.Цекова като разгледа докладваното от съдията НАХД №89 по описа за 2020г. въз основа на закона и доказателствата Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№992 от 09.01.2020г. на Директор на РДГ гр.Берковица, с което на Н.И. ***, с

ЕГН **********, по пункт І, т.1, на основание чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД /Закона за лова и опазване дивеча/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50/петдесет/лева. по пункт І, т.2, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три / години, а по пункт

ІІ т.1 на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча в полза на държавата е отнета: вещата послужила за извършване на нарушението, както следва: 1/един/ брой ловно оръжие „МЦ-ТЕК“,

№6737, кал.12, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

ПОСТАНОВЯВА иззетите по делото, като веществени доказателства Членска карта Б

036466 - оригинал; Билет за лов № 382944 валиден до 31.12.2019г. - оригинал; след влизане на решението в законна сила да се върнат на жалбоподателя Н.И.Н..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

М

О Т И В И :

Н.И.

***, с ЕГН **********, е обжалвал НП №992 от 09.01.2020г. на Директор на

РДГ гр.Берковица, с което за извършено нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00лв.,също така на основание на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три / години, а на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е отнета в полза на държавата вещата послужила за извършване на нарушението, както следва: 1/един/ брой ловно оръжие „МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12. С жалбата и в с.з. жалбоподателя лично твърди, че не е извършил вмененото му деяние и се иска отмяна на НП и наложената със него глоба, постановено лишаване от право на ловуване и отнемане на вещи.

Ответникът по делото не ангажира становище.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 03.10.2019г. служителите на полицията И.Г.С. и св.И.И.И., били изпратени по получен сигнал за неправоспособен водач управляващ МПС, без СУМПС по пътя за с.Горно Пещене. Двамата полицейски служители се позиционирали по пътя преди с.Горно Пещене, където изчакали появата на описаният им автомобил, за който имало информация. Около 16.30ч. на посочената дата от към селото се задал автомобил “БАРКАС“ с рег.№ ВР 89 69 АН, който бил спрян посредством подаване на стоп палка.Била извършена полицейска проверка, при която се установило, че водача му е Н.И. ***, като за констатирани административни нарушения по ЗДвП му съставили АУАН. Тъй като по време на проверката в автомобила било констатирано наличие на ловно оръжие били извикани и органите на РДГ Берковица. На подадения сигнал се явил св.С.Н.М.

***, който при идването си констатирал установеното лице и автомобил в покой, както и че същото има Членска карта Б 036466 и Билет за лов № 382944 валиден до 31.12.2019г., но няма Разрешение за лов, констатирал и наличието на сглобена ловна пушка 12 кал. извадена от калъфа.

С оглед на възприетата обстановка и констатираният факт, че ловеца Н. от гр.Враца няма разрешително за лов за конкретната дата, св.С.Н.М., в присъствието на свидетелите И.Г.С. и И.И.И. и жалбоподателя, съставил

АУАН №992/03.10.2019г., серия А00 бл.№108448, с който било повдигнато административно обвинение на жалбоподателя Н.И.Н., за извършване на незаконен лов за това че: „Ловува като извършва престой извън населено място с извадено от калъф ловно оръжие „МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12 с ловен билет и без разрешение за лов“ – което било квалифицирано от актосътавителя, като нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 ЗЛОД.Със същият акт било иззето: 1/един/ брой ловно оръжие „МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12., както и членска карта и билета за лов на жалбоподателя. Акта бил предявен на жалбоподателят, с връчен екземпляр от него.

В последствие въз основа на акта било издадено НП №992 от 09.01.2020г. на Директор на РДГ гр.Берковица, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00лв., също така на основание на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три / години, а на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е отнета в полза на държавата вещата послужила за извършване на нарушението, както следва: 1/един/ брой ловно оръжие „МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12.

Горната фактическа обстановка се установява от АУАН, НП показанията на свидетелите С.Н.М.,

И.Г.С. и И.И.И., както и от останалите приложени ведно с административнонаказателната преписка и по делото доказателства: Констативен протокол /КП/, Членска карта Б 036466 - оригинал; Билет за лов № 382944 валиден до 31.12.2019г. - оригинал; Протокол за приемане на ВВООБ, Входящ лист, длъжностна характеристика, Трудов договор, Заповед на МЗХ №РД 49-199 от 16.05.2011г., известие за доставяне, Протокол за приемане на лични вещи и лица и др.

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – служител на РДГ гр.Берковица, на длъжност старши инспектор и в сроковете по ЗАНН.Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и съгласно Заповед на МЗХ №РД 49-199 от 16.05.2011г.

От друга страна настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето и на АУАН и на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила регламентирани от разпоредбите на чл.42 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

И в АУАН и в НП следва да се посочи конкретното място на извършване на нарушението /чл.42 т.3 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, в случая с изписването в АУАН и в НП, че нарушението е извършено: „на територията на РДГ - Берковица общ.Враца на пътя с.Горно Пещене по посока гр.Враца в местността Сухия скът“ - не е достатъчно от към конкретика, тъй като от една страна не става ясно, къде точно на кой километър по протежението на твърденият път е било позиционирано лицето по време на извършване на твърдяното нарушение. При това от показанията на актосъставителя се установява, че мястото на нарушението е: „в местността Сухия скът, която се намира на асфалтов път между с.Горно Пещене и с.Веслец, по посока гр.Враца.“ докато според свидетелите И.Г.С.: “малко преди табелата за с.Горно Пещене на пътя, но къде точно не мога да дам точни координати“, а според свидетеля И.И.И.:

„намирахме доста преди с.Горно Пещене може би на 2-3 км., при отбивка, която е за язовир Сухия скът. Там спряхме и изчакахме автомобила“ Изложеното сочи на това, че нито в АУАН, нито в НП е посочено конкретното място на извършване на нарушението, а само мястото на което соченият за извършител е установен от служителя на наказващият орган.

По делото няма приложени документи

/карта на района/, няма посочени точните GPS координати на мястото или други такива данни, по които да се установи реалното местоположение съответно на мястото на извършване на нарушението. При това показанията на разпитани по делото свидетели, са разнопосочни като дори и самият актосъставител не сочи, конкретика относно местонарушението, като следва да се отбележи, че дори и свидетелите да са единни в твърденията си относно мястото на нарушението/което не е констатирано/ то, това не санира допуснатото нарушение на чл.42 т.3 пр.2 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като мястото на нарушението следва да е точно и ясно конкретизирано в АУАН и НП.

Посоченото освен, че води до липса на отразено място на нарушение, води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък реквизити са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка от показанията на разпитаните по делото свидетели се изяснява фактическата обстановка различна от описаната в АУАН и НП.

В АУАН и НП е описано единствено, че на посочената дата лицето сочено за нарушител:„Ловува като извършва престой извън населено място с извадено от калъф ловно оръжие „МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12 с ловен билет и без разрешение за лов на територията на РДГ - Берковица общ.Враца на пътя с.Горно Пещене по посока гр.Враца в местността Сухия скът.“ От показанията на свидетелите обаче, се установява друго. Например свидетеля И.Г.С. сочи: “Извършихме проверка на документи – СУМПС, както и документите на автомобила...При извършената проверка на самият автомобил се установи, че вътре във вътрешността на автомобила има ловна пушка.

Не мога да кажа марката, модела и калибър на оръжието. В автомобила имаше нещо, като направен креват и пушката беше отгоре. Пушката беше завита с нещо. По принцип беше съставен протокол за проверка на МПС и лични вещи на лицето.

Пушката беше сглобена. Обадихме се на н-ка, след което дойде екип на ППД и представител на горското. Представителя на горското огледа пушката, след което и той му състави някакъв АУАН. Не си спомням, но мисля че оръжието беше с калъф които ако не греша ние свалихме.“, а според свидетеля И.И.И.: „…Извършихме проверка на автомобила, при която се установи, че в задната част на автомобила намерихме завита ловна пушка. Не мога да кажа дали пушката е имала калъф но съм съставил протокол за извършената проверка, който е приложен в преписката на РУ……. Доколкото виждам в протокола от проверката съм посочил, каква марка е пушката, какъв калибър и номер, както и че пушката е намерена в платнен калъф, без поставен заключен механизъм на спусковата скоба. Поддържам изцяло показанията от представеният протокол. Пушката беше в калъф, а ние го свалихме, за да видим дали оръжието отговаря на представеното разрешително от лицето.“ Според показанията на актосътавителя:„Акта е съставен по свидетелски показания. Отидох последен на място Полицаите го бяха спрели, като той се е движел със собственият си автомобил по този път. Когато аз пристигнах лицето и автомобила бяха в покой, не се движеха. За това и приех, че нарушителя –„Ловува като извършва престой“. Изисках от жалбоподателя разрешително за ловуване, той нямаше такова. Имаше ловен билет и членска карта, което показва, че е законен ловец. Жалбоподателят каза, че не ловува, на мен не ми е давал обяснение. Оръжието беше в автомобила, който беше баркас, а оръжието се намираше върху сандък пригоден за легло. Валеше дъжд и писахме акта вътре в автомобила. Аз заварих оръжието извадено от калъфа. Не зная кой е извадил оръжието от калъфа.“

От изложеното се установява, че актосъставителя е възприел фактическата обстановка неправилно, съответно я е пресъздал неправилно, при това без да положи минимум усилия да изясни обективната истина по случая. Факта, че при неговото идване процесното оръжие е било извадено от калъфа, неозначава неминуемо, че то е било извадено от жалбоподателя сочен за нарушител, съответно, че същият е бил в нарушение, за каквото в последствие му е било повдигнато административно обвинение.

Ролята на актосъставителя да разследва и установи наличието или не на нарушение, в конкретният случай се е изразило единствено в констатация на налично извадено от калъфа ловно оръжие, което е било за него достатъчно, за да състави АУАН за „незаконно ловуване“, без ни най - малък опит да разследва и установи действителното положение на нещата - това е видно от показанията му, в които сам твърди: „Аз заварих оръжието извадено от калъфа. Не зная кой е извадил оръжието от калъфа.“ След като посоченото обстоятелство е час от елементите на състава на нарушението, то същото е следвало да се обследва прецизно и задълбочено, а не както в случая, защото фактите установени от жалбоподателя и от показанията на свидетелите по делото безспорно сочат, че процесното оръжие е било извадено от калъфа от служителите на полицията това е документирано и от съставеният от тях и непредставен с административната преписка - Протокол за приемане на лични вещи и лица в които изрично е упоменато, че процесното оръжие: „е в платнен калъф, без поставен заключващ механизъм на спусковата скоба и без боеприпаси“. - Това отразяване изцяло сочи на липса на извършено от жалбоподателя административно нарушение от вида на процесното. Като тук следва да се посочи и че по време на проверката не са установени налични боеприпаси, които да са годни за ползване с установеното оръжие, а е очевидно, че ако жалбоподателя действително е бил тръгнал на лов, то за осъществяването му такива са били необходими.И ако актосъставителя беше направил действителна пълноценна проверка на фактите и обстоятелствата сам щеше да достигне до този извод респективно нямаше да състави процесния АУАН.