Решение № 471 от 30.12.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 989/2025
- Вид
- Решение № 471
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- Йорданка Георгиева Майска Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.114 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.2, изр.последно · Кодекс на труда
- чл.328 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 471 гр. Несебър, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Дора К. Д. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150100989 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от О. Л. с ЛНЧ-********** гражданин на Украйна с адрес в гр.Б***, ул.С*** № **, ет.**, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Т. П. -М. от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в гр.Н***, ул.Е*** № *** срещу „М****" *** с ЕИК-2****, със седалище и адрес на управление в гр.С***, С***, ул.П**** № *** ет.***, представлявано управителя М.С.Р..
Претенцията е предявена при избор на ищеца по чл.114 ГПК-място на полагане на труд от работника ищец – хотел К***, к.к.С***, общ.Несебър.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ /обуславящ и обусловен искове/ срещу ответника за изменение посоченото основание/чл.71, ал.1 КТ за уволнение в Заповед № 8***-1/10.06.2025г., доколкото между страните не е сключван трудов договор със срок за изпитване, а срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ, поради което се иска да бъде вписано вярното основание за прекратяването му, а именно по чл.328 от КТ. Кумулативно е предявен и иск по чл.220, ал.1 от КТ при допускане на исканата промяна на основанието за прекратяване на трудовия договор, ответникът в качеството му на работодател да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на три брутни месечни възнаграждения в общ размер от 5700лв., съгласно чл.326, ал.2, изр.последно от КТ.
При условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени горните 1 кумулативно съединени претенции се иска на осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението извършено от ответника със Заповед № 8***1/10.06.2025г., като на осн.чл.225, ал.1 от КТ ответникът бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на ***лв.. Ангажира писмени доказателства, отправя искане за съдебно-счетоводна експертиза и претендира разноски по делото.
Исковите претенции се основават на следните фактически твърдения:
По силата на сключен между страните трудов договор № 8***/24.05.2025г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ ищцата е била назначена на длъжност „О****,***“ с код по НКПД 5*** в хотел К*** и месторабота в к.к.С*** с работодател „М****" ***.
Определен е с раздел II от трудовия договор, срок от 25.05.2025г. – 01.10.2025г. за изпълнение на сезонна работа за обслужване на активен туристически сезон – лято 2025г..
Издадена е била от работодателя Заповед № 8***/24.05.2025г., видно от която на осн.чл.68, ал.1, т.1 от КТ, вр.чл.70, ал.1 от КТ ищцата е била назначена на работа на посочените в трудовия договор длъжност и месторабота със срок на изпитване от един месец, уговорен в полза на работодателя считано от 25.05.2025г..
Със Заповед № 8***-1/10.06.2025г. на ответника е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на осн.чл.71, ал.1 от КТ с посочена причина „До изтичане на срока на изпитване“, като е разпоредено на осн.чл.224, ал.1 от КТ да се изплати обезщетение в размер на 90,48лв. за един ден неползван платен годишен отпуск.
Ищцовата страна застъпва в исковата молба становище, че доколкото Заповед № 8***/24.05.2025г., на работодателя представлява вътрешноведомствен акт, не води до възникването на трудовото правоотношение и основанието за същото се явява сключеният между страните трудов договор. Тъй като в трудовия договор страните са посочили, че сключват срочен такъв на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, то посоченото в горната заповед изменение, че е сключен не срочен договор, а договор със срок за изпитване в полза на работодателя е правно ирелевантно за трудовото правоотношение. При това положение при и прекратяването на срочен трудов договор без предизвестие, твърди, че следва да бъде изменено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а работодателят дължи обезщетение на работника в размер на три месечни брутни заплати.
С уточняваща молба /л.45 по дело/ ищцовата страна в изпълнение указанията на съда посочва, че това е била първата месторабота на ищцата, поради което не е имала трудова книжка, а при постъпването й на работа при ответното дружество, трудова книжка не е била оформена от работодателя. С оглед измененията от 01.06.2025г. касаещи електронна трудова книжка и ел.трудово досие е посочено, че следва да се установят от НАП електронните записи, касаещи процесното трудово 2 правоотношение.
С постъпил в срок писмен отговор ответното дружество „М****" *** с ЕИК2****, заявен чрез пълномощника адв.А.Р. САК исковата молба е намерена за процесуално допустима, но предявените с нея искове са оспорени като неоснователни, поради което се иска тяхното отхвърляне. Твърди, че между страните е бил валидно сключен договор № 8***/24.05.2025г. с основание чл.68, ал.1, т.1 КТ, вр.чл.70, ал.1 КТ за изпълнение на сезонна работа за обслужване на активен туристически сезон лято 2025г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „о****“ с място на работа хотел К***, к.к.С*** срещу брутно трудово възнаграждение от ***лв. при уговорен в полза на работодателя срок за изпитване. Навежда, че в трудовия договор цифром и словом е изписана и включената в него клауза за уговорен в полза на работодателя срок на изпитване от един месец, в какъвто смисъл е утвърдена практика на работодателя, касаеща всички постъпващи за първи път при него служители. В този смисъл е и издадената Заповед № 8***/24.05.2025г. за назначаване на работа на ищцата, в която също е отразен уговорения едномесечен изпитателен срок в полза на работодателя, която е подписана и от ищцата. Посочва, че трудовия договор е сключен на 24.05.2025г., със задължение лицето да се яви на работа считано от 25.05.2025г. с оглед необходимото технологично време за регистрация на трудовия договор в НАП, респ. връчване на уведомлението за това на работника преди допускането му до работа. Оспорва се представеният към исковата молба екземпляр от трудов договор, за който се твърди, че е извършена подмяна на първа страница и не отговаря на действителното трудово правоотношение, като на представената от ищеца първа страница от договора е невярно отразяването, че е сключен на осн.чл.68, ал.1, т.2 от КТ. Представя заверена от НАП справка за сключени с ищцата трудови договори за периода 23.08.2022г. до 01.08.2025г., сред които и процесния, отразен като срочен с правно основание по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Оспорва се и като непълна представената от ищеца заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като представя ведно с трудово досие на ищцата и в пълнота посочената заповед, на гърба на която е отразено връчване на ищцата при отказ, заверен от двама свидетели. Твърди, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено от работодателя на осн.чл.71, ал.1 КТ в рамките на уговорения изпитателен срок – на 11.06.2025г., което е допустимо от закона и без да се дължи предизвестие, като заповедта за това е връчена на ищцата при отказ да я получи. Посочва, че това прекратяване на трудовото правоотношение не е уволнение по см. на чл.328 КТ и не подлежи на контрол за съществуване на фактическото основание, като цитира съдебна практика. Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.
След поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и съобрази релевантните правни норми, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
3
Не е спорно по делото, че по силата на сключен между страните трудов договор № 8***/24.05.2025г. ищцата е била назначена на длъжност „о****“ в хотел К***, к.к.С*** с работодател -ответното дружество, при уговорено месечно трудово възнаграждение от ***лв. и дата на постъпване на работа на 25.05.2025г..
Страните не спорят и по отношение обстоятелството, че този трудов договор е бил прекратен от работодателя със Заповед № 8***-1/10.06.2025г. на основание чл.71, ал.1 КТ.
Страните спорят на какво основание е бил сключен процесния трудов договор № 8***/24.05.2025г..
Така към исковата молба ищцата представя заверен препис от екземпляр от този трудов договор/л.7,8 по дело/, на първа страница от който е посочено, че е бил сключен „на основание чл.68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.“ Навежда, че издадената от работодателя възоснова на трудовия договор заповед № 8***/24.05.2025г. за назначаване на ищцата на посоченото в заповедта основание по „чл.68, ал.1, т.1, вр.чл.70, ал.1 от КТ“ представлява вътрешно ведомствен акт, който не поражда трудово правоотношение и с който работодателят недопустимо е променил основанието на трудовия договор.
Ответното дружество от своя страна твърди, че за нуждите на настоящото съдебно производство ищцата е извършила подмяна на действителното съдържание на договора в частта, в която е посочено правното основание на първата страница от трудовия договор. Представя към депозирания писмен отговор трудовото досие на ищцата, към което е наличен също заверен препис от трудов договор № 8***/24.05.2025г./л.35,36 по дело/ на първа страница от който е посочено, че е бил сключен „на основание чл.68, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда.“ Посочва, че в съдържанието на трудовия договор изрично е включена цифром и словом, уговорен в полза на работодателя изпитателен срок от 1 месец, в рамките на който работодателя е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение без да дължи предизвестие. Ищцата е отказала да получи заповедта за прекратяване, поради което отказът й е бил удостоверен с подписите на двама свидетели. Това обстоятелство е вписано на гърба на заповедта, приложена към трудовото досие, но то липсва в представения към исковата молба препис от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
За разрешаването на спорния по делото въпрос съдът взе предвид разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, която повелява, че работодателят няма право да допусне до работа работник без преди това да изпълни задължението си да му връчи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
4
Разпоредбата на чл.62, ал.3 КТ вменява на работодателя задължение в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта.
Видно приета по делото официално заверена с положен зелен печат Справка от НАП/л.41 по дело/ е прието на 24.05.2025г. 17,27ч. уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от ответното дружество като работодател за регистриран трудов договор с ищцата за длъжност „о****“.
От прието по делото Актуално състояние на електронни записи досежно трудови договори за ищцата, издадено на 25.09.2025г. от НАП с положен зелен печат /л.38 по дело/ се установяват множество трудови правоотношения на ищцата с различни работодатели, първото от които е било регистрирано на 29.06.2022г./в т.см. е невярно твърдението на ищцовата страна в молба на л.45 по делото, тук разглежданото трудово правоотношение е първата месторабота на ищцата в България/.
Сред записите в този документ на НАП е наличен и процесния трудов договор с работодател ответното дружество, като е видно отразяване на датата на сключване на трудовия договор – 24.05.2025г., датата на начало на изпълнение – 25.05.2025г., срок на правоотношението-01.10.2025г., длъжност – „о****“, място на изпълнение – С***, икономическа дейност-Хотели и подобни места за насТ.ване, договорът е регистриран като сключен на основание „чл.68, ал.1, т.1 от КТ“, регистрирано е неговото прекратяване на 11.06.2025г. с основание „чл.71, ал.1 от КТ“.
По делото е налична и справка от НАП/л.75 по дело/ от която се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение с ответното дружество, ищцата е страна по трудово правоотношение, считано от 24.06.2025г. с друг работодател, което е било прекратено на 01.08.2025г. на осн.чл.71, ал.1 КТ.