Определение № 48 от 04.02.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 110/2025
- Вид
- Определение № 48
- Подписан
- 04.02.2026
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48 гр. Варна, 04.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000110 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, о бразувано по молба вх. № 8611/02.12.2025г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София, ЕИК 000694749, представлявано от адв. Н. М., за изменение на постановеното по делото решение № 247/14.10.2025г. в частта, с която молителят е осъден да заплати на адв. С. Е. И. със служебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров” № 47, ет. 3, офис № 5, сумата 32 000лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответниците И. С. Т. и Р. З. Т.а, за първа инстанция, две въззивни инстанции и касационна инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С разпореждане № 1366/04.12.2025г. настоящият съдебен състав е констатирал, че е налице несъответствие между твърденията в молба вх. № 8611/02.12.2025г., въз основа на които се иска намаляване на присъденото на процесуалния представител на двамата въззивници адвокатско възнаграждение в размер на 32 000 лв., които са в смисъл, че общата сума на възнагражденията е прекомерна, а искането към съда е да се намали възнаграждението съразмерно с уважената част от исковете, (въпреки че с решението, чието изменение се претендира в частта за разноските, е определено адвокатско възнаграждение именно при съобразяване размерите на отхвърлената част от исковете, и това е ясно посочено в мотивите). На 1 молителя е указано, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, че с писмена молба, с препис за другата страна, следва да направи съответните изявления, с които да отстрани констатираните от съда противоречия в молба вх. № 8611/02.12.2025г., като уточни по ясен и недвусмислен начин основанието и искането си към съда по молбата, т. е. в какъв смисъл иска да се постанови определение по чл. 248 ГПК (до кои размери и за кои инстанции счита, че следва да се намалят възнагражденията на процесуалния представител, приел да осъществи безплатна правна помощ на двамата ответници) и на какво основание- прекомерност на присъдената сума за възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на спора и/или при съобразяване размерите с отхвърлената част от исковете.
В изпълнение на указанията, с молба вх. № 34/06.01.2026г., представителят на „Юробанк България“ АД уточнява, че общият размер на адвокатското възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на спора, справедливият размер следва да се определи при отчитане на обстоятелството, че се защитава един материален интерес независимо от броя на ответниците, и като се съобрази, че с оглед даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, съдът не следва да прилага механично минималните размери по Наредба № 1/2004г. Искането е за намаляване размер на присъдените разноски от 32 000лв. на 10 000 лв., по реда на чл. 248 ГПК.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е процесуално допустима.
Адв. С. Е. И., на която е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, представя отговор в срок, в който е заявено становище за неоснователността на молбата по чл. 248 ГПК, с подробно изложени съображения и доводи.
Съдебният състав извърши повторна преценка на релевантните факти и обстоятелства по спорния въпрос във връзка с оплакванията на молителя и становището на насрещната страна, като не намери основание за коригиране размера на присъдената сума за адвокатско възнаграждение за първа инстанция, две въззивни инстанции и касационна инстанция общо в размер на 32 000 лв.
2
Преди всичко следва да се посочи, че присъденият размер на възнагражденията, дължими за всяка от инстанциите, е съществено под размер съгласно Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), чиито задължителен характер е отречен с решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. Независимо от това, същата е послужила като ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд. В случая, с оглед материален интерес по основателната част на жалба- 21 359.31 евро с равностойност от 41 775.17 лв., при прилагане на Наредба № 1/2004г. би следвало да се определи сума в размер на 9 580.84лв. за една инстанция. Това е минималният размер за представителството на две лица, при условие, че не се приложи чл. 2, ал. 5 от Наредбата, респ. не се определя поотделно сума за възнаграждение по всеки един от четирите обективно съединени осъдителни иска за парични суми.
Определеният от съда размер не се явява прекомерен по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК, тъй като спорът разкрива съществена фактическа и правна сложност, извършени са множество процесуални действия от адвоката, по аналогични спорове по договори за кредит в швецарски франкове е постановена противоречива съдебна практика от ВКС, първото въззивно решение е допуснато до касационно обжалване и е постановено решение по чл. 290 ГПК.
Сумата от 4000 лв.- адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите, за всеки от двамата ответници, се явява дори занижена с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката, и преди всичко, предвид конкретната фактическата и правна сложност на делото.
По тези съображения, съдебният състав намира, че молбата за изменение на постановеното по делото решение № 247/14.10.2025г. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, на основание чл. 248 от ГПК, ВнАпС, ТО, IIIти състав, ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8611/02.12.2025г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София, ЕИК 000694749, представлявано от адв. Н. М., за изменение на постановеното по делото решение № 3
247/14.10.2025г. в частта за разноските, с която молителят е осъден да заплати на адв. С. Е. И. със служебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров” № 47, ет. 3, офис № 5, сумата 32 000лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответниците И. С. Т. и Р. З. Т.а, за първа инстанция, две въззивни инстанции и касационна инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4