Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 04.05.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1357/2019
Вид
Решение № 82
Подписан
04.05.2020
Състав
АНГЕЛ ДИМИТРОВ ГАГАШЕВ, ЯНИ ГЕОРГИЕВ ГАЙДУРЛИЕВ, ЦВЕТА ЖИВКОВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 · Закон за марките и географските означения
  • чл.13, ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 13, ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 13, ал. 2, т. 2 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 22, ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 172Б · Наказателен кодекс
  • чл. 172б, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 172Б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 128-131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 128-131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 129 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 129 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 128-131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 128-131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 159, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ № 34 гр.Бургас, 04.05.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА

АНГЕЛ ГАГАШЕВ при секретаря Евдокия Недкова и в присъствието на прокурора Валентина Чакърова, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Ангел Гагашев ВНОХД № 1357 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на адвокат Жулиета Белева от АК – Бургас, като упълномощен защитник на подсъдимия Г.Н.Г. с ЕГН **********, против Присъда № 82 от 25.11.2019 г., постановена по НОХД № 692/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.

С атакуваната първоинстанционна присъда, подсъдимият Г.Н.Г. е признат за виновен в това, че 04.07.2014 г., в магазин тип павилион № **, на централната алея в к. к. „**“, общ. **, срещу бистро „**", без съгласието на притежателя на изключителното право по чл. 13, ал.1 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО), дадено съгласно чл. 22, ал.1 от ЗМГО, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗМГО чужда марка без правно основание, като предлагал за продажба стоки – 493 бр. слънчеви очила, с изобразени върху тях знаци (словни и фигуративни), сходни на търговската марка „Ray Ban" (Рей Бан) с притежател „LUXOTTICA GROUP S.p.A." (Луксотика груп Ес Пи Ей), като общата стойност на всички стоки като реплики е 5451,00 лв. (пет хиляди четиристотин петдесет и един лева), а като оригинали – 55 000,00 лв. (петдесет и пет хиляди лева), поради което и на основание чл. 172б, ал.1 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. “б“, му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ с пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. На подсъдимия не е наложено кумулативно предвиденото в чл. 172б ал.1 от НК наказание „Глоба“, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК.

С атакуваната присъда, на основание чл. 172Б, ал.3 от НК, са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото и е разпоредено същите да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

С атакуваната присъда, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.Бургас сумата от 194,86 лв. (сто деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи, както и да заплати по сметка на Районен съд - гр. Несебър сумата от 82,60 лв. (осемдесет и два лева и шестдесет стотинки) за направените разноски в хода на съдебното производство.

Защитникът на подсъдимия Г. обжалва постановената присъда като неправилна. Въззивната жалба съдържа конкретни доводи за допуснати нарушения при събирането на доказателствения материал, които, според жалбоподателя, са дали своето отражение и на заключенията по назначените експертизи доводи. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание, подсъдимият Г.Г., редовно призован, се явява и поддържа жалбата на защитника си, на посочените в нея основания. Твърди, че не е знаел, че за продажбата на стоката, открита в търговския му обект, е трябвало първо да потърси съгласието на носителя на защитеното право. Моли за оправдателна присъда.

Според упълномощения защитник на подсъдимия, обжалваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Изразява становище, че при разследването, до такава степен е било компрометирано приобщаването и съхранението на веществените доказателства, че вече не било ясно, дали посочените от съда инкриминирани вещи, действително са били предмет на разследваното престъпление или не. Според защитника е налице и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, тъй като заради претърсването на търговския обект, не се е състояла предварително уговорената среща между подсъдимия и неговия доставчик, на която е щяло да се уточни, дали за доставената стока има съгласие от притежателя на защитеното право, тя да бъде продавана по този начин и от този търговец. Моли, въззивният съд да отмени обжалваната първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да признае за невиновен и да оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и на изложените в нея доводи.

Моли въззивният съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Н.Г. е роден на *** г. в гр. **, живее в гр. **, *** (л. 14, т. І от ДП).

През лятото на 2017 г., по силата на неформален договор за наем, подсъдимият стопанисвал търговски обект - павилион № **, намиращ се срещу бистро „**" в к. к. „**”, общ. **.

Там той развивал търговска дейност, като първоначално продавал сувенири, а впоследствие – слънчеви очила.

На

04.07.2014 г. свидетелят А. А., ** в „**" при РУ на МВР – гр. Несебър, заедно със свидетеля Х. Г., служител на

„**” ** – представител за територията на Република България на търговските марки „Шанел”, Рей Бан” и „Хермес”, посетили павилион № **, срещу бистро „**" в к. к. „**”, общ. **. Обектът работел, като свидетелите установили, че в него се предлагат за продажба слънчеви очила, носещи марките „Рей Бан", „Шанел" и „Хермес". В павилиона бил само подсъдимият, който се представил за наемател на обекта и за собственик на стоката, за която обяснил на свидетелите, че е закупил от непознато за него лице в к. к. „**”. А. и Г. установили, че в обекта нямало касов апарат, а очилата били наредени на стелажи с поставени на тях цени. Подсъдимият не представил документи за произход на стоката.

Посочените по-горе обстоятелства били вписани в констативен протокол, съставен от свидетеля А. и подписан от съставителя, от подсъдимия и от свидетеля Г. (л. 9, т. І от ДП). С протокол за доброволно предаване (л. 10, т. І от ДП) подсъдимият Г. предал на свид. А. 684 бр. слънчеви очила с изобразени на тях знаци на търговската марка „Рей Бан", 11 бр. слънчеви очила с изобразени на тях знаци на търговската марка „Шанел” и 4 бр. слънчеви очила с изобразени на тях знаци на търговската марка „Хермес". На 20.08.2014 г. получените от Г. очила, били предадени от свидетеля А. на разследващ полицай при РУ – Несебър за съхранение (л. 77, т. І от ДП).

От приложената по досъдебното производство справка от Патентното ведомство на Република България (л. 74, т. І от ДП), се установява, че в същото не са вписани лицензионни договори за отстъпено право на ползване от подсъдимия за марката „Рей Бан", като същото посочва, че притежател на тази марка е „LUXOTTICA GROUP SPA”.

В хода на досъдебното производство е била назначена експертиза в областта на авторското право. Съгласно приложеното по делото писмено заключение (л. л. 20 – 33, т. І от ДП), налице е сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и марката „Rai Ban”, както и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираната марка е получила закрила. Според вещото лице, сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи, словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създаване от общи похвати на представяне на знаците. Експертът твърди, че сходството може да доведе до объркване на потребителите, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

В хода на досъдебното производство, при проведен на 19.04.2018 г. оглед на веществени доказателства, от очилата предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия Г., били установени само 493 бр. слънчеви очила, с изобразени върху тях знаци (словни и фигуративни) на търговската марка „Ray Ban", които били намерени положени в картонени кутии и опаковани в два найлонови чувала. Съставен бил протокол за оглед на веществени доказателства, както и албум към него (л. л. 61-68, т. ІІ от ДП).

Била назначена съдебно-икономическа експертиза за установяване стойността на веществените доказателства, предмет на огледа, разглеждани както като оригинали, така и като реплики. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 71-74, т. ІІ от ДП), общата стойност на 493 бр. слънчеви очила, с изобразени върху тях знаци (словни и фигуративни) на търговската марка „Ray Ban", възлиза на 55 000 лева като оригинали и на 5451 лева, като реплики.

Настоящият съд, с оглед правомощието си да извършва цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до изложените по-горе фактически констатации, които се припокриват с приетото за установено от районния съд.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изложена ясно, разбираемо, хронологически и логически последователно в мотивите на обжалваната присъда, които съдържат всички съставомерни факти и обстоятелства, чието изясняване е от първостепенно значение за правилното и справедливо разрешаване на правния спор.

В мотивите си районният съд е посочил ясно и недвусмислено доказателствените материали, които е ползвал, за да изгради своите фактически изводи, както и защо кредитира едни доказателства, а други – не. В тази връзка, извършената от първостепенният съд аналитична дейност е описана в мотивите на обжалваната присъда сравнително кратко, но достатъчно ясно, което позволява на въззивната инстанция да разбере каква е била действителната воля на решаващият съд. Доказателствата и доказателствените средства са били изследвани и анализирани задълбочено, както в тяхната съвкупност, така и поотделно, като в тази връзка районният съд не е допуснал логически грешки. Следователно, може да се направи извод, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК.

Липсват основания да се приеме, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на решаващият съд, че посочените от него и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са не само относими към предмета на делото, но и достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по правния спор. Изложената в мотивите фактическа обстановка се потвърждава напълно от показанията на разпитаните в съдебното заседание пред районния съд свидетели А., Д. и Г., от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, в т.ч. от протоколът от проведения в досъдебното производство разпит на свидетелката Е. Ш., чиито показания са били прочетени от районния съд по реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК, от приложения по делото протокол за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, заверени копия от пълномощни за търговско представителство на притежателите на правата върху търговските марки, предмет на настоящото производство, както и от приложените по делото справка за съдимост на подсъдимия и други писмени доказателства по делото.