Решение № 3632 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3632 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330115875 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

***************№ ***, ет. **, ап. *** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК, с които се претендира да бъде обявена нищожността на Договор за потребителски кредит № ************ от ******** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит № ********** от *********** г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, като се иска и обявяване нищожността на Договор за поръчителство от ******* г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Съдът е сезиран и с насрещна искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4 против М. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***********№ ***, ет. ***, ап.

***, с която е предявен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

23 ЗПК за заплащане на сумата от 279,51 евро – главница, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ************ от ********* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещната искова молба до 1 окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца бил сключен Договор за потребителски кредит № ******** от ********** г., по силата на който на последния била отпусната сумата от 1245,76 лв. Ищецът сключил и Договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключения договор за кредит, по силата на който следвало да заплати сумата от 1006,40 лева – възнаграждение. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като като в договора за кредит е посочена само абсолютната стойност на ГПР, но не и как е формирана същата. Не ставало ясно дали възнаграждението за поръчителство е включено или не в ГПР. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *************** г., между ищеца, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД, като кредитодател. Размерът на предоставената по договора сума възлиза на 1245,76 лева, която ищецът изцяло усвоил. Заявява, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11 от ЗПК. В същия е посочен ГПР и общата дължима сума. Било спазено и изискването на чл. 19 ЗПК.

Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Ето защо и възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на кредита“, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *********** от 2

********** г., по който е предоставена сумата от 1245,76 лева, платима на 15 месечни вноски, с уговорен фиксиран лихвен процент от 29,52% и ГПР – 33,86%; че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД по договор за поръчителство, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; че между М. З. И. и „Ай Тръст“ ЕООД е подписан Договор за предоставяне на поръчителство от ************ г., по който е уговорено възнаграждение в полза на дружеството в размер на сумата от 1006,40 лева; че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД; че между ответника по насрещния иск и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от ************** г. при посочените по-горе параметри.

По делото е изготвено заключение по допуснатата ССчЕ, от което се установява, че заплатената сума по договорите от ищеца възлиза на сумата от 357,44 евро, от които сумата за главница възлиза на 140,24 евро.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по процесния договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния 3 размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. С оглед посоченото и предявения иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съдът намира, че сключеният между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция също е недействителен поради противоречието му с добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза обосновано може да се предположи, че ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в деня на отпускане на кредита, с юридическо лицетърговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.

Нищожност поради противоречие с добрите е налице и при съществена нееквивалентност на престациите, каквато съдът приема, че е налице в случая. Искът за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство се явява основателен поради противоречието му с добрите нрави.

По насрещния иск:

С оглед правните изводи по отношение на главния иск, то несъмнено се установи, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК на ищеца по насрещния иск се дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. От приетата по делото ССчЕ се изясни, че ищецът е заплатил на ответника по сключения договор сумата в размер на 140,24 евро. Доколкото чистата стойност на кредита е 4 в размер на 587,99 евро /след приспадане на сумата от 48,96 евро за застрахователна премия/, то дължима се явява сумата в размер на 447,75 евро. Доколкото обаче предявеният иск е в размер на 279,51 евро, то същият следва да се уважи в този размер.