Решение № 186 от 08.11.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Оряхово, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.в.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.в.К.С. Гражданско дело № 20241460100180 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК Пловдив, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Александър малинов“ № 51, бл.0, вх.А, ет.9, ап.офис 20, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 859064/19.02.2020 г., сключен между страните, като противоречащ на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 1189 лв., представляваща недължимо платена сума в периода от 19.02.2020г. до 10.09.2021г. по недействителен Договор за потребителски кредит № 859064/19.02.2020 г., сключен между страните в условията на евентуалност, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца на осн. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сума в размер на 997.16 лв., платена без основание.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 19.02.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 859064/19.02.2020 г., като съгласно сключеният договор, кредиторът предоставя на потребителя парични средства в размер на 1600 лв. при ГПР от 49.05%, лихвен процент от 11.99%, със срок на кредита от 6 месеца. Сочи, че съгласно договора, ищецът следвало да върне сума в общ размер на 1791.84.00 лв.

В ИМ се твърди, че ищецът е погасил Договор № 859064, като на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е заплатил сумата в размер на общо 2789.00 лева.

Ищеца счита, че за потребителски кредит № 859064/19.02.2020 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.Сочи че в процесния договор е посочено, че ГЛП е в размер на 11.99%,а ГПР е в размер на 49.05%, като в договора не са посочени условията за прилагането им. Поради това ищецът счита, че договора е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, поради неспазване на нормата на чл.11. ал.1 т.10 от ЗПК.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен. В отговора не се оспорва обстоятелството на 1 сключване между страните на договор за потребителски кредит № 859064/19.02.2020 г.

Ищецът е поел задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 11.99% на годишна база, при ГПР в размер на 49.05%. сочи се, че общата сума, която ищецът е следвало да заплати на ответника, е в размер на 1791.84 лв. По силата на чл.5 от Договора, ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на задължението, като преди сключване на договора, сам е избрал това да стане чрез поръчителството на „Фератум Банк“ /Малта/, с който е сключил договор за гаранция.

Ответникът сочи, че е неоснователно и твърдението, че лихвеният процент не е бил коректно посочен в договора за потребителски кредит, съответно ГПР не е посочен правилно и надвишава 5 пъти размера на законната лихва, тъй като в него е трябвало да се включи и размера на дължимото към трето лице по договора възнаграждение. Сочи се, че лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Изрично посочено е в самия договор, че връщането на кредита става съгласно погасителен план, предоставен на ищеца.Сочи се и, че ищецът е могъл да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица. Следователно, сключване на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ (Малта), не е задължително условие при отпускане на кредита. Сочи се, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице („Фератум Банк“) в договора за гаранция, в ГПР по кредита, но съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. Тази сума не е била известна на кредитодателя, преди кредитоискателят да избере начин на обезпечаване на отпуснатия кредит, т.е. отново не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика. Едва след като кредитоискателят направи своят избор и единствено в случай, че е избрал изрично е избрал обезпечение, предоставено от „Фератум Банк“, дължимото от него възнаграждение по договора за гаранция става известно на кредитодателя.

Включване на клаузата за обезпечение чрез „Фератум Банк“ (Малта) в чл. 5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Именно след този избор, е изготвен договора, в чиито чл. 5 е отразен начина на обезпечаване задължението на ищеца.

Неоснователно е и твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с „Фератум Банк“ (Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия риск, който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника.

Сочи се и,че предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен и разбираем за Ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3 от Договора за кредит ясно е посочен общата сума, която следва да бъде върната от ищеца, съответно по пера - главница и лихва. Следователно, за ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са били на разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването, а именно. 1. При попълването на електронния формуляр на интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД за отпускането на кредит; 2. Чрез предоставения СЕФ на електронната поща на ищеца след подаване на заявката за кредит; 3. Чрез предоставения проект на договор за кредит, който е бил надлежно одобрен от ищеца с изпращането на код за потвърждение в този смисъл.

Сочи се и че ищецът е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има 2 субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено и в чл. 9 от Договора. Дори да приемем, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки.

Той не е упражнил това свое право. След като не е упражнил правото си да се откаже от договора в предвидения в закона срок може да се направи обоснованото предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5 от Договора за кредит.

Сочи се и, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика. По никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор.

Претендират се и направените по делото разноски.

Към отговора са представени и приети писмени доказателства.

Допусната е съдебно счетоводна експертиза по искане на ответника.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.От пълномощника на същия адв. Р. Н. Р.-АК Пловдив, е постъпила молба с която поддържа предявения иск.

За ответникът редовно призован, не се явява представител.

По делото са приети писмени доказателства представени от страните.Назначена и изготвена е съдебно счетоводна експертиза, с поставени от ответника.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 859064/19.02.2020 г., „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е отпуснал кредит на ищецът в размер на 1 600 лв., при погасителен план от 6 месечни вноски, с първа падежна дата на 20.03.2020 г. и краен падеж на 17.08.2020 г. Договорът е сключен като в същия е посочен фиксиран ГПР от 49,05 % и фиксиран ГЛП от 11.99 %. Съгласно чл. 5 ищеца е бил длъжен да обезпечи кредита, като е сключил договор за поръчителство с „Фератум Банк“ за обезпечаване на кредита, съгласно който следва да заплати сумата от 896.16 лв. - такса за предоставяне на гаранция (поръчителство).

За периода от 19.02.2020г. до 10.09.2021г. ищеца е погасил изцяло задълженията си по сключения договор за кредит, като е заплатил на ответното дружество сумата от общо 2 789.00 лв., от които сумата от 1600 лв. - главница, 191.84 лева – договорна лихва, 100.00 лв. такса за предсрочно погасяване на кредита, и 896.16 лева такса банкова гаранция.

По делото е прието и заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертизи, която съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лица в конкретната област.

От заключението на ССчЕ се установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1 600 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за кредит. На за времето от 30.10.2020г. до 10.09.2021г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от общо 2 2789.00 лв., с която е погасил главницата по кредита в размер на 1600 лв., договорна лихва от 191.84 лв., такса за предсрочно погасяване 100,00 лв., такса за поръчителство 896.16 лева. Тези суми безспорно са платени на ответното дружество. От заключението също се установява, че преди да започне изплащане на кредита ищецът, ответника на 19.02.2020г. е превел на 891.16 лева на гаранта „Фератум Банк“.Също 3 така вещото лице е установило, че на ищеца по договора е начислена такса за предсрочно погасяване в размер на 100 лева, а той не е погасил кредита предссрочно, а е започнал да изплаща кредита много по късно от падежа на първоначалната вноска.

От заключението на ССчЕ се установява още, че сумата от 896.16 лева такса за поръчителство е заплатена от ищеца на ответника, в периода от 30.10.2020г. до 01.03.2021г.От заключението на вещото лице се установява също,посочените в договора ГЛП и ГПР не отговарят на действителните размери изчислени съгласно ЗПК, както и че действителния размер на ГПР по процесния договор за кредит, след включване на възнаграждението по договора за гаранция, обезпечаващ процесния договор за кредит е в размер на 570.98%, а действителния размер на ГЛП е в размер на 88.82 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 859064/19.02.2020 г., сключен между страните, като противоречащ на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 1189 лв., представляваща недължимо платена сума в периода от 19.02.2020г. до 10.09.2021г. по недействителен Договор за потребителски кредит № 859064/19.02.2020 г., сключен между страните в условията на евентуалност, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца на осн. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сума в размер на 997.16 лв., платена без основание.