Решение № 2896 от 11.05.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

11.05.2020г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ

МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 1864 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 522 ГПК.

Образувано е по жалба на И.П.В., длъжник по изп.д. № 20199240401396 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, срещу извършен на 28.01.2020г. въвод във владение на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.

Жалбоподателката поддържа, че не била надлежно уведомена за насрочения въвод. В поканата за доброволно изпълнение, получена от нея в кантората на ЧСИ, била уведомена за насрочен въвод относно имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.

За датата на извършения въвод не била получавала призовка за принудително изпълнение.

В протокола за въвод № 63/28.01.2020г. отново било посочено, че е отнето от длъжника и предадено на взискателя владението на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, а не на посочения имот в изпълнителния лист от 30.09.2019г., издаден по гр.д. № 734/2014г. на СРС, 35 състав. Поради това счита атакуваното изпълнително действие за незаконосъобразно и иска отмяната му. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – Д.И.Б., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3, пр. 2 ГПК действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2, пр. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Предмет на проверката, осъществявана от съда е процесуалната законосъобразност на извършеното изпълнително действие - въвод във владение, съгласно протокол № 63 от 28.01.2020г., за което действие чл. 522, ал. 1, изр. 2&nbsp ГПК изисква длъжникът да бъде уведомен за датата и часа на провеждането му.

Твърденията на жалбоподателката за ненадлежното й уведомяване се свеждат до това, че в поканата за доброволно изпълнение бил описан имот, различен от имота по изпълнителния лист, че не е получила призовка за принудително изпълнение за извършеното изпълнително действие, както и че в протокола за въвод било посочено, че е отнет от длъжника и предаден на взискателя имот, различен от посочения в изпълнителния лист.

Тези доводи съдът намира за неоснователни. Видно от приложения препис от изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 05.12.2019г. В нея действително е допусната техническа грешка относно входа, в който се намира имотът – предмет на въвода, но освен че имотът е описан подробно с площ и граници, е посочен и идентификаторът му - *** по ККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 на изпълнителния директор на АГКК, който идентификатор е уникален и по недвусмислен начин индивидуализира имота. На следващо място, едновременно с поканата за доброволно изпълнение на длъжника е връчен и препис от изпълнителния лист, в който имотът освен с идентификатор, площ и граници, е описан и с административен адрес с правилно посочен вход, с оглед на което за длъжника е била налице пълна яснота кой е имотът – предмет на изпълнението. На трето място, на 05.12.2019г. длъжникът се е явил в кантората на ЧСИ и се е запознал с материалите по делото, като е подал молба за отлагане на въвода. С оглед всичко изложено, въпреки допуснатата техническа грешка в поканата за доброволно изпълнение относно входа, в който се намира недвижимият имот, длъжникът е бил наясно кой е имотът, в който ще се извърши въвод.

Противно на поддържаното в жалбата, на длъжника е била връчена надлежно и призовка за принудително изпълнение с посочени в нея дата и час на въвода.

Видно от л. 69 от изпълнителното дело, призовката е връчена на 14.12.2019г. на посочения от самия длъжник адрес за получаване на съобщения, чрез един от домашните – дъщеря с посочени три имена. Ето защо доводите за незаконосъобразност на извършеното изпълнително действие поради ненадлежно уведомяване на длъжника са неоснователни. В печатната част на протокола за въвод отново е възпроизведена грешката в административния адрес на имота – вх.

Г вместо вх. Б, но освен че и в протокола имотът е надлежно индивидуализиран с идентификатор, площ и граници, в ръкописната му част е посочен и правилният вх. Б, с оглед на което е налице пълна яснота в кой имот е извършен въводът.

Предвид неоснователността на доводите в жалбата, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход, разноски на жалбоподателя не се следват, а от насрещната страна не се претендират, поради което разноски не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 00877/30.01.2020г., подадена от И.П.В., длъжник по изп.д. № 20199240401396 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, срещу извършения на 28.01.2020г. въвод във владение на недвижим имот с идентификатор *** по ККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, ж.к. „*******, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.