Определение № 22783 от 23.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22783 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100511017 по описа за 2026 година

Производството е по реда 274 и сл., във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. А., ЕГН **********, чрез пълномощника му – адвокат Д. М., с която се претендира за отмяна на определение № 31622/31.08.2026 г. и съответно - изменение на решение от 08.07.2026 г. постановено по гр. д. № 60374/2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 с-в, в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноските направени по делото в размер на сумата от общо 864,68 евро.

Частната жалба се основава на подробни съображения за това, че ищецът е извършил реални разходи за заплащане на разноски с оглед инициираното от него пред СРС исково производство, което е завършило в негова полза. С оглед благоприятния изход спора за него се пораждало правото да получи присъждане на тези разноски, в т.ч. и пълния размер на уговорения и платен от него на адвокат – М. хонорар. Оспорват се съображенията за формата на ангажирания от него договор за правна защита и съдействие, като се подчертава, че същия е сключен в писмена форма и съдържа уговорка за конкретната адвокатска услуга и нейната цена, както и удостоверяване, че тя е била платена в брой от клиента. Отбелязва се и това, че от ответната страна няма формулирано и мотивирано възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което отсъства основание същия да бъде служебно редуциран. В жалбата се отрича и това, че предприетите от ищеца действия по защита на негови материални права не представлявали злоупотреба с процесуални права, а форма на защита срещу използването на неравноправни клаузи в сключваните от кредитните институции договори. Освен това липсвала и каквато и да е било индивидуализация на другите дела водени от ищеца, както и за ответните страни по тях, съответно за предмета им, като изобщо не ставало ясно как съдът формира извод, че с образуване на делото пред СРС А. преследва неправомерна цел. Акцентира се над това, че е необходимо да се установи броят и времето на делата, конкретният им предмет, както и самостоятелните им фактически основания, както и целта за накърняване на чужди права или обществен интерес. Сочи се, че честото сезиране на 1 съдилищата и ползването на човешки ресурс за разрешаване на спорове сами по себе си не могат да се квалифицират, като поведение покриващо злоупотреба с процесуални права. Напомнено е и това, че съдът разполага с процесуалния механизъм на чл. 210 ГПК и ако намери, че дадена страна е предявила няколко иска, които по процесуалната им природа могат да се гледат в едно производство, то няма пречка да ги съедини и разгледа именно така. В заключение се настоява, че успешно проведената от ищеца защита завършила с изцяло позитивен за него резултат – уважаване на предявените искове трябва да бъде придружена и с присъждане на сторените по време на делото разноски.

Ответникът по частната жалба -„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в срока за отговор по нея не се е възползвал от правото си да упражни такъв.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Софийският районен съд е сезиран от А. Г. А., ЕГН **********, представляван от адв. Д. М., с предявяване на искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит №1258132, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв., частично от общо 97,42 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит №1258132, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2023г., до окончателното й заплащане. С постановеното съдебно решение претенциите на ищеца са били изцяло уважени, но без в полза на ищеца да са присъдени разноски за производството. Затова с молба по чл. 248 ГПК ищецът А. Г. А., ЕГН **********, поискал изменение на решението в частта за разноските, но молбата, с обжалваното определение е отхвърлена, въз основа на изложените в решението мотиви за злоупотреба с процесуални права, основани на факта на множество образувани от ищеца съдебни производства, в които същият се представлява все от един и същи адвокат и които производства имат за предмет оспорване валидността на идентични договори, сключени с редица небанкови кредитни институции, в това число и с ответната такава.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в процеса /ищеца/ срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /определение по чл. 248, ал. 1 ГПК/ в пределите на процесуално разписания за това срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В случая е вън от съмнение, че в производството по развилия се пред СРС исков процес е постановено решение, с което предявените от А. Г. А., ЕГН ********** искове след проведено съдебно дирене, са възприети за доказани и са уважени. По отношение отговорността за разноските обаче е възприет извод за осъществена от ищеца злоупотреба с правото на иск и те макар да са доказано извършени от него не са присъдени. Така същественият за настоящото производство въпрос е следва ли в полза на ищец, образувал множество идентични по предмет производства, но касаещи различни потребителски договори, да се присъдят разноски, тогава когато в голямата си част задълженията поети с тези договори са били изпълнени от страната.

Отговорността за разноските се определя по правилата на чл. 78 ГПК, но право на разноски не следва да се приеме за възникнало в полза на страна, която упражнява процесуалните си права недобросъвестно, като образува множество идентични съдебни производства, в рамките на които претендира присъждане на адвокатско 2 възнаграждение, многократно надхвърлящо цената на иска и присъждането на което се превръща в основната цел на сезирането на съда, тъй като това по същество ще означава, че злоупотребата с процесуални права се толерира от съда. А тя трябва да бъде санкционирана.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, изр. първо ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Предявяването на иск, поначало е правомерно действие, израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на тези права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Когато упражняването на тези права става по начин или в преследването на цел, различна от тази, за която правото на иск е предоставено, то е налице нарушаване на принципа на добросъвестност по смисъла на чл. 3 ГПК, в който случай санкцията е понасяне на сторените разноски, независимо и въпреки изхода на спора.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС (определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК, определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС, определение № 72 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2020 г., определение № 3674/03.07.2026 г. по частно гр. д. № 2465/2026 г. на ВКС), съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 ГПК, т.е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Действително, договорната свобода позволява едно физическо лице да встъпи в множество правоотношения и да защитава възникналите във връзка с тях материални права. Но когато са сключени множество идентични договори за кредит, по който главницата е заплатена, съответно заемателя оспорва валидността на дадена договорна клауза, то претендирането договорът да е нищожен не постига никаква съществена промяна в правната сфера на потребителя. Затова и провеждането на иска е самоцелно и очевидно насочено към генериране на разноски. Този извод се подкрепя от факта на образувани между същите страни на редица други производства, които имат подобен предмет. В случая, изцяло по свое усмотрение ищецът А. Г. А., макар да има възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, е образувал множество отделни искови производства, увеличавайки по този начин многократно задълженията за разноски по делата, в т.ч. и за адвокатски хонорар.

Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по негова воля, а и негово право, с което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би му се присъдил в случай на упражняване на правата си в рамките на едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се стимулира извършването на процесуални действия, представляващи злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел – реализиране на неудовлетворен кредиторов интерес. Това именно процесуално поведение следва да бъде квалифицирано като насочено към различна цел от твърдяната необходимост от съдебна защита, а именно единствено цели присъждане на съдебни разноски в полза на ищеца (изходът на правния спор е несъмнен, с оглед трайно формираната практика), тъй като провеждането на съдебно производство, което няма да доведе до разрешаване на правен спор е проявна форма на злоупотреба с процесуални права платена е главницата по потребителски договор, който съдържа неравноправни клаузи, съответно установяването на нищожността на конкретна клауза от неговото 3 съдържание не защитава реално накърнено субективно материално право на ищеца.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ номер 282424/14.09.2026 г., която е подадена от А. Г. А., ЕГН **********, подадена срещу определение № 31622/31.08.2026 г., с което без уважение е оставена молбата му от 21.07.2026 г. за изменение на решение от 08.07.2026 г., което е постановено по гр. д. № 60374/2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 с-в, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4