Решение № 3954 от 27.12.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1990 гр. ******, 27.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01781 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано във връзка с предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К.Р.К., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1461,92 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „**** *******”, бл. , вх. , ап., за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 321,89 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.08.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08114/2018г. по описа на Районен съд – ****** е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника му адв. Б. В., е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените искови претенции. Същия оспорва наличието на облигационна обвързаност между страните, както и законността на формирания размер на претендираната стойност на топлинната енергия и законната лихва за забава на месечните вноски, дължими за нея.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им, намирайки ги за доказани по основание и размер. Ответникът, чрез пълномощника му, пледира за отхвърляне на предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани. Твърди, че в хода на процеса не са ангажирани доказателства, които да сочат, че ответника собственик на правно основание или ползвател на имота за процесния период, респ. не се доказва, че ответникът е потребител на топлинна енергия.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 6415 от 04.12.2018г. по ч. гр. д. № 08114 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд.

Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по делото писмени доказателства и в частност: заверено копие на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 09.11.1979г. се установява, че процесният недвижим имот е бил собственост на лицата Р.Б.К. и Е.И.К..

От представените удостоверения за наследници на посочените лица, се установява, че същите са наследодатели на ответника К.Р.К. и лицето Борислав Р.К. (починал) – техни синове. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че ответникът притежава ½ от правото на собственост върху процесния имот, поради което, като съсобственик, същия се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”, в случая – от момента на придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот. Съдът намира, че в случая, с представените писмени доказателства, сред които и заверено копие на заявление-декларация за откриване на партида за битови нужди, подписана от ответника, се доказва идентичност на административния адрес на процесния имот.

За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.

142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.

Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си, е посочил, че не оспорва обстоятелството, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия на стойност, идентична с претендираната от ищеца. Ответната страна не оспорва и размера на претендираната лихва за посочения исков период. Предвид това, с доклада по чл.

Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78067732-93ae-4821-8efd-94c2f48e7b15