Решение № 260023 от 10.06.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е №

260023 град Шумен, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов при секретаря Татяна

Т. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №63 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е по иск предявен от „Комфортстрой“ ЕООД, ЕИК-..., гр. Ш..., представлявано от управителя Г.Д., със съдебен адрес ***, пл. „...– адв. С.Т. *** против „НСП – АТ“ ЕООД, ЕИК-..., със седалище и адрес на управление грВ.П....., представлявано от управителя К.М..

В ИМ се сочи, че между страните на 14.11.2007 г. бил сключен Договор за наем вписан в служба по вписванията вх. Рег.

№7627, акт 170, том VІІІ от 15.11.2007 г. по отношение на следните недвижими имоти: 1).Едноетажна сграда с идентификатор ***, представляваща лаборатория, със застроена площ от 39 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ***, находяща се в промишлена зона в гр. Шумен, представляващ урбанизирана площ от 2 281 кв.м. с начини на трайно ползване: „за производство на строителни материали, конструкции и изделия“, намиращите се поземлени съоръжения – „Бетонов възел“ и следното оборудване към него – „открито депо“, разделено на 4 секции, скипово устройство с кабина, решетъчна стрела и кофа, командна кабина за управление на смесителя, смесител, устройство за захранване – шибъри, бункер с вместимост 80 тона, цистерна за вода, компресор, ел. табло и ел. помпа за водозахранване, като за ползване от наемодателя е предоставена и незастроена урбанизирана площ от 1761 кв.м., представляваща съответната част от цялата площ на поземлен имот ***.;

2).Складова и производствена база с идентификатор ***, която сграда представлява дърводелска работилница и закрит склад, състоящ се от три едноетажни и едно двуетажно складово помещение, с обща площ от 511 кв.м. в промишлена зона на гр. Шумен в ПИ с идентификатор ***, с урбанизирана площ от 2 444 кв.м. с начин на трайно ползване „за друг вид производствен складов обект. Предмет на договора за наем са само трите едноетажни складови помещения и дърводелската работилница с обща площ от 460.2 кв.м., като на наемателя е предоставена за ползване и прилежащата площ около складовите помещения и дърводелската работилница, представляваща незастроена урбанизирана площ от 2 079 кв.м., съответна част от площта на целият ПИ с идентификатор ***. Договорът за наем е сключен за срок от 5 години от датата на подписването му, а с анекс от 15.11.2012 г. страните са се съгласили да удължат срока на договора с 1 година, считано от датата на подписване на анекса.

Месечната наемна цена е уговорена като 3 000 лв. без ДДС, а с анекс от 31.01.2011 г. е уговорено, че месечният наем ще стане 2 000 лв. без ДДС, ако бъдат изплатени задължения на наемателя за 2010 г. твърди, че наемателят в течение на годините не е изпълнявал задълженията си своевременно. Не плащал задълженията си за консумативи по имота, не плащал начислени неустойки за забава, произтичащи от чл.23 от Договора за наем. С писмо от 08.01.2010 г. ищецът е уведомил наемателя за непогасени задължения за наем и консумативи за ноември и декември 2009 г. в общ размер от 11 982.88 лв.; С писмо от07.03.2011 г. ответника е уведомен за незаплатени суми за наем и консумативи за ноември и декември 2010 г. и януари и март 2011 г. в размер на 28 530.65 лв.; с покана за доброволно изпълнение от 23.02.2015 г. ищецът е поканил ответника да заплати сумата от 47 922.66 лв., представляваща неразплатени суми за наем, консумативи и лихви, като е указал, че в противен случай ще счита договора за прекратен на основание чл.24 от Договора; С писмо от 21.03.2017 г. ищеца е дал на ответника срок до 24.03.2017 г. да представи погасителен план за непогасени суми по фактури за наем, консумативи и лихви на обща стойност от 49 538.48 лв., като ако не бъде представен подобен план, ще се задействат клаузите на чл.19 и чл.24 от Договора за наем; С писмо от 16.06.2017 г. ищецът е уведоми ответника, че задълженията му за наем, консумативи и лихви са в размер на 55 112.97 лв. и е посочил, че след като до сега не е заплатил същите ответника следва да напусне наетите имоти; С писмо от 30.06.2017 г. от 01.07.2017 г. се ограничава достъпа на ответника до имотите във връзка с чл.19 и чл.24 от договора за наем, като отново е посочил, че не са му заплатени 55 112.97 лв.; С ново писмо от 18.06.2018 г. ответника е уведомен, че от 19.06.2018 г., съгласно чл.19 от договора се ограничава достъпа му в отдадените под наем имоти; На 10.07.2018 г. между страните е постигнато споразумение по силата на което ответника като наемател е признал задължение към ищеца като наемодател в размер на 44 474 лв., произтичащи от договор за наем от 14.11.2007 г. включващи незаплатени суми за наем, консумативи и неустойки. Ответникът се е задължил да заплати всички суми по одобрен от страните погасителен план, предвиждащ считано от септември 2018 г. ответникът да заплаща освен сумата от 2400 лв. с ДДС, дължими като наемна вноска и сумата от 1200 лв., ежемесечно до 20 число на месеца, като за всяко просрочено плащане ответника ще дължи лихва от 0.5 % за ден. Въпреки подписаното писмо ответникът не започнал изпълнение. С писмо от 24.10.2018 г. ответникът е поканен да се разплати с ищеца и да освободи имотите до 30.10.2018 г. На 22.04.2019 г. била връчена и нотариална покана до ответника с искане да се освободят имотите и да се платят дължимите суми. След това е отправена нова нотариална покана със същото искане, но и след нея имотът не бил освободен и предаден. Втората нотариална покана е била връчена по реда на чл.47 от ГПК, тъй като ответника сменил адреса си, но не известил ищеца, въпреки, че договорът за наем включвал клауза (чл.29, ал.2) съгласно която страните уговаряли, че при промяна на адреса на някоя от страните без насрещната страна да бъде уведомена за това, последната не отговаря за неполучени съобщения, призовки и др. след залепване на уведомление и неявяване на представител на ответника да получи съобщението е счетено, че втората нотариална покана е връчена на 20.11.2019 г. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да предаде описаните по-горе имоти, предмет на договора за наем на ищеца. Моли ответника да бъде осъден да заплати и следните суми: 1).Сумата от 2 591.31 лв., частичен иск от признати задължения със споразумение между страните от 10.07.2018 г. в общ размер от 44 474 лв., включваща остатък от неплатен наем за юли 2011 г. в размер на 357.92 лв. с ДДС; 2).Неплатени консумативи (ток и вода) в размер на 243.41 лв. за май 2012 г. и 951.59 лв. за юни 2012 г.;

3).Фактурирана и осчетоводена неустойка за септември 2011 г. в размер на 1038.39 лв. (от общо фактурирани неустойки 39 316.28 лв. за период от септември 2011 г. до май 2017 г.). Моли ответника да заплати и сумата от 2400 лв. с ДДС, частичен иск от общо дължим наем по договор в размер на 23 360 лв. за период от юли 2018 г. до 22.04.2019 г. Моли ответника да бъде осъден да заплати и сумата от 2 400 лв., представляващи обезщетение за ползване на вещта след прекратяване на договора, отново като частичен иск от общо дължима сума от 33 200 лв. за период от 22.04.2019 г. до 17.06.2020 г. Всички посочени суми за главница се претендират и със следващата се върху тях законна лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на дължимите суми.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор на ИМ. В него се твърди, че искът е недопустим и неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че между страните е налице договор за наем. Сочи, че последният е бил сключен за срок от пет години и е бил удължен с една година. Намира, че предвид клауза на договора (чл.18, ал.2) следва да се счете, че действието на същия може да бъде продължено само по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма. Ето защо намира, че договорът за наем е бил прекратен с изтичането на срока му – на 15.11.2013 г.

Оспорва твърдението в ИМ, че същият е прекратен на 22.04.2019 г. Твърди, че след това между страните имало устна договорка за наемането на процесните имоти, но договорните отношения между страните вече не били въз основа на клаузите на договора. Твърди, че подписал споразумителният протокол от 10.07.2018 г. поради заплахите да не бъде допускан повече в имота, но счита, че не дължи записаните в него суми в размер на 44 474 лв., като сочи, че не е осчетоводявал същите и не знае как са били формирани. Твърди, че няма достъп до имота, считано от февруари 2019 г., поради предприети от ищеца действия. Сочи, че бил препятстван достъпа му до имота и наличната в него документация и техника. Твърди, че е подал жалби до поркуратурата и имало висящи досъдебни производства. Твърди, че ищецът е присвоил негови вещи. Твърди, че би освободил имотът ако му бъзе осигурен достъп до него, за да може да направи опис на повреденото си и присвоено имущество. Намира, че е заплатил претендираната за юли 2011 г. сума за наем твърди, че дори да не са платени тези суми вече са погасени по давност, доколкото става въпрос за периодични плащания, давността по които е 3 години. Твърди същото и за претенцията за консумативи. За тях също твърди, че като периодични плащания са погасени по давност. По претенцията за неустойка твърди също, че не я дължи. Твърди също, че не дължи и претендираните суми за наем предвид обстоятелството, че не ползва процесния имот. Сочи, че отношенията между страните прераснали в саморазправа и органите на Полицията идвали няколко пъти на място, като предупреждавали страните да не се саморазправят при опитите на ответника да получи достъп до имотите. Моли да бъде отхвърлен предявеният срещу него иск. Намира, че производството по делото следва да бъде спряно до приключване на досъдебните производства по реда на чл.229, а.1, т.5 от ГПК.

От страна на ищеца е депозирана допълнителна ИМ в съотвествие с възможността предоставена от чл.372, ал.1 от ГПК. В началото на ДИМ са изложени сбито фактите и обстоятелствата изложени още с ИМ. Оспорват се твърденията на ответника направени в отговора на ИМ. По отношение на твърдението на отевтника от кога следва да се счита за прекратен договора за наем сочи, че дори това да е сочената от ответника дата – 15.11.2013 г., тъй като последния е продължил да ползва имотите и след тази дата то той дължи обезщетение за ползването на имота без правно основание. Твърди, че след предоставянето на имотите под наем същите са били ползвани не по предназначение. Сочи, че имотите са ползвани като автоморга за автомобили, част от които са възбранени, без двигатели и без регистрационни табели. Твърди, че в източната част на имота не е имало преграда, а ответника загубил ключовете на единствената врата в западната част на имота, след което я премахнал. Сочи, че тъй като видимостта към тази част от имота била малка поставила нова врата и охранителна система с камера, за да отговори на обвиненията на ответинка, че вземала вещи от двора. Оспорва твърдението на ответника, че последният нямал достъп до имота от февруари 2019 г. твърди, че в представено от ответника доказателство – жалба до РУ – Шумен последният твърдял, че за период от 04 до 17 февруари 2019 г. небил ходил до имота пооради отсъствието му от града. Сочи, че ответника и в отговора твърди, че няма да освободи имота докато компетентните органи не му осигурат достъп. Намира, че подписаното от ответника споразумение за уреждане на облигационните отношения между страните е признание за задълженията на ответника и освен това новира същите, като в тази връзка намира, че ответинка не може да се позовава на погасителна давност. Оспорва твърдението на ответника, че щом не е осчетоводил (фактурирал) задълженията си за неустойки те не съществуват. Твърди, че действително бетоновият възел в имота е бил демонтиран, но това е станало едва след прекратяването на договора на 22.05.2019 г.

Сочи, че прави изменение на исковете, като моли дабъде осъден ответника да заплати 2400 лв. – едномесечен наем с ДДС, частичне иск от остатък 4703.23 лв., от общо дължимия наем в размер на 7 703.23 лв. за период от 15.02.2019 г. до 22.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на ИМ до окончателното плащане. Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2400 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за ползване на наетата вещ след прекратяване на договора, частичен иск от общо дължимата сума в размер на 30 563.44 лв., за период от 23.05.2019 г. до 22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на ИМ до окончателното изплащане.