Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 585 от 20.12.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 353/2023
Вид
Определение № 585
Подписан
20.12.2023
В сила
11.03.2024
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. В. 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500353 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на Л. А. Н. срещу Определение № 1804/18.10.2023 г. по гр. дело № 2378/2022 описа на РС-В.

В жалбата се сочи, че е образувано гр. дело № 2378/2023 г. по описа на Районен съд – В. по депозирана искова молба от настоящия жалбоподател.

Посочва се, че след заплащане на държавната такса, производството е прекратено и е изпратено по компетентност пред Окръжен съд – В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Посочва се, още, че при произнасянето на обжалваното определение, Районен съд – В. не е обсъдил, че производството пред Окръжен съд – В. е прекратено поради десезиране на съда, чрез оттегляне на исковата молба от ищеца и че по делото няма проведено първо заседание, нито са изпращани книжа за отговор на ответника.

Окръжен съд -В., като обсъди изложените в частната жалба доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна.За да достигне до този извод Окръжен съд – В., приема следното:

1

Районен съд – В. е бил сезиран с искова молба подадена от Л. Н., като въз основа на нея е образувано гр. дело № 2378/2022 по описа на Районен съд – В.

При извършена служебна проверка по реда на ГПК, Районен съд -В. е дал указания за отстраняване на нередовностите , а именно заплащане на държавна такса.

След отстраняване на нередностите, делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд-В. за продължаване на съдопроизводствените действия, за което е било образувано гр. дело № 40/2023. Производството пред окръжния съд е било прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска от ищеца Л. Н..

При извършена служебна проверка от настоящия състав се установи, че за образуваното производство № 40/2023 г. Окръжен съд – В. не е събирал нова държавна такса, поради вече платена такава по образуваното дело № 2378/2023 г. по описа на Районен съд – В.

Окръжен съд – В. след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото факти, намира следното:

Окръжен съд – В. изцяло е съгласен с изводите на първоинстанционния съд по отношение на отказа за връщане на държавна такса.

В практиката си Върховният касационен съд последователно приема, че заплатени държавни такси подлежат на връщане единствено в изрично изброените в чл. 4б ЗДТ хипотези, а именно: когато исково или охранително производство не е било образувано; таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; както и в хипотезата на надвнасяне на такси.

По аргумент от чл. 3 ЗДТ държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен резултат. Понятието "услуга" следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда по чл. 2 ГПК по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. чрез образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и основателността на заявеното 2 от страна на ищеца искане, в този смисъл Определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.

При десезиране на съда по молба на страната не е налице хипотеза на недължимо платена такса и същата не подлежи на връщане - така например определение № 289 от 28.10.2013 г. по гр. д. № 6512/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о., постановено в хипотеза на оттеглена касационната жалба; определение № 719 от 13.11.2014 г. по ч. т. д. № 3057/2014 г. на ВКС, ІІ-ро т. о. - оттегляне на възражението в производство по чл. 422 ГПК.

Предвид гореизложеното, Окръжен съд - В.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба на Л. А. Н. срещу Определение № 1804/18.10.2023 г. по гр. дело № 2378/2022 описа на РС-В. с което е оставено без уважение искането й за връщане на внесената от нея държавна такса по гр. д. № 2378/2022 описа на РС-В..

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3