Решение № 2981 от 24.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2981

Пазарджик, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20267150700619 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. А. С., подадена чрез процесуален представител адвокат В. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1495511/19.05.2026 г. на Д. А. С. – мл. автоконтрольор към РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“„гг)“ ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Релевирани са доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – Д. А. С. – мл. автоконтрольор към РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1495511/19.05.2026 г. на Д. А. С. – мл. автоконтрольор към РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг)“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Посочено е, че на 19.05.2026 г., по главен път I-8 в отсечка от с. Лозен в посока гр. Белово, в района на ресторант Каваците, Г. С. управлява лек автомобил Ауди 80, рег.№ [рег. номер], собственост на Е. Т. А., който е със служебно прекратена регистрация от 14.05.2026 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради починал собственик, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По делото са представени и приети като доказателства справка за нарушител/водач на Г. С.; Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3499020/19.05.2026 г., писмени обяснения от нарушителя и ползвателя и пътник в автомобила Р. С. Н. и справка за регистрацията и собствеността на лекия автомобил.

По искане на жалбоподателя е допуснат и изслушан свидетеля Р. С. Н., който посочва, че има пълномощно за управление на автомобила. Твърди, че е помолил С. да шофира, тъй като неговото свидетелство за управление е изтекло. Не е знаел, че има срок за регистрация на автомобила.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, заповедта е издадена от младши автоконтрольор към РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик, комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, на основание заповед № 312з-2296/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик. В нея е посочено, че е издадена във връзка с предоставяне на правомощия по ЗДвП със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 165 ЗДвП определя службите за контрол по Закона за движение по пътищата.

В съдебно заседание е представена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, с която е отменена Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.

Материалната компетентност на органа да издаде акт като процесния произтича от закона и при липса на такава, издадената заповед за прилагане на ПАМ е нищожен акт. Компетентността по чл. 165 ЗДвП е на министъра на вътрешните работи и само той може да я възлага на определени служби, между които ОДМВР-Пазарджик.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед за прилагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган, при липса на материална компетентност, доколкото заповедта, с която ОДМВР-Пазарджик е определена за служба за контрол по ЗДвП е отменена с последваща заповед на министъра на вътрешните работи. Същата следва да се обяви за нищожна, като издадена от некомпетентен орган.

За пълнота на изложеното следва да се добави, че изтъкнатите в жалбата доводи за отмяна на заповедта са основателни по следните съображения:

Спазено е изискването за форма – в заповедта са изложени фактическите и правни основания за налагането. Същата е мотивирана с конкретни прояви на жалбоподателя, които изпълват състава на административно нарушение, за което е съставен АУАН. Съобразно съдържането на акта съдът намира, че административният орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, позволяващи еднозначно да се изведе волята му за издаване на акт с посоченото съдържание.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, буква „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния случай – такова по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Безспорно по делото е, че на 19.05.2026 г. С. е управлявал моторно превозно средство, което към тази дата не е било регистрирано по надлежния ред, поради служебното прекратяване на регистрацията му на 14.05.2026 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Тези факти са установени от събраните писмени доказателства вкл. посредством приобщения редовно съставен АУАН, който се ползва с материална доказателствена сила чл. 189, ал. 2 ЗДвП – управляваният от жалбоподателя на 19.05.2026 г. автомобил е собственост на починало лице. Така констатираното с АУАН управление на моторно превозно средство с прекратена регистрация правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 предл. първо от ЗДвП като от обективна страна това деяние съответства в пълна степен на санкционния състав по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че след като административнонаказателното производство е прекратено с мотивирана резолюция и преписката изпратена на компетентната прокуратура за образуване на досъдебно производство, органът не следва да издава заповед за прилагане на ПАМ. Систематичното място на нормата на чл. 49 от НК е в раздел II „Видове наказания“ на Наказателния кодекс (НК), което при тълкуването й налага извод, че правилото срокът да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички случаи на лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК. Досежно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС, законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната присъда, респ. решение, осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал. 4 НК, изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Следователно законодателно е предвидена възможност за издаване на ЗППАМ от компетентните за това органи по ЗДвП, дори и в случаите, когато административнонаказателното производство е прекратено. Съответно при евентуално осъждане на лицето, срокът на ПАМ ще бъде приспаднат от размера на определеното с присъда или решение наказание лишаване от СУМПС. Още един аргумент в тази насока е възможността на прокуратурата на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, ако приеме, че не са налице данни за образуване на досъдебно производство да върне преписката на АНО за издаване на НП.

Доколкото обаче жалбоподателят Г. С. не е собственик на процесното МПС, вмененото административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП би могло да бъде извършено от него единствено и само ако е съзнавал (ако е знаел, допускал или би могъл да допусне), че към датата на управлението на процесното МПС, последното е било със служебно прекратена регистрация. В противен случай деянието вменено във вина на Г. С. – управление на МПС със служебно прекратена регистрация, съответно нерегистрирано по надлежния ред МПС, макар да нарушава установения ред на държавното управление и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, не би било извършено виновно и по аргумент от дефиницията по чл. 6 ЗАНН не би съставлявало административно нарушение. В случая процесното МПС е било с регистрационни табели – същите са били иззети едва при съставянето на АУАН, а и от показанията на ползвателя на МПС, които съдът кредитира се установи, че същият не е уведомил водача – жалбоподателя, че МПС е със служебно прекратена регистрация или за обстоятелствата, обуславящи нейното прекратяване – че не е изпълнил задължението си да го регистрира на свое име в законоустановения срок. Тези данни, преценени в съвкупност, обуславят извод, че към момента на управление на процесното МПС на 19.05.2026 г. жалбоподателят не е знаел, не е допускал и не би могъл да допусне, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради което, макар с деянието си да е осъществил от обективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, същото е субективно несъставомерно.

С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна, като издадена от некомпетентен орган – чл. 146, т. 1 АПК.

При този изход на делото и своевременно предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР-Пазарджик да бъде осъдена да заплати на Г. С. сумата от 305,11 евро (596,74 лв.), представляваща 5,11 евро платена държавна такса и 300 евро адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1495511/19.05.2026 г. на Д. А. С. – мл. автоконтрольор към РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на Г. А. С., [ЕГН], с адрес: с. Лозен, община Септември, [улица], сумата от 305,11 (триста и пет евро и 11 евроцента) евро (596,74 лева), представляваща разноски по делото.