Протоколно определение № 153 от 17.02.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 153 гр. ХАСКОВО, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

Съдебни

АТАНАСКА КР. БОЕВА заседатели: КАТЯ ИВ. КАРАИ.А при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА и прокурора Д. Д. С.

Сложи за разглеждане докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Частно наказателно дело № 20265600200047 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО се явява прокурорът Д. С..

ОСЪДЕНИЯТ В. К. Д., редовно призован, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ - Хасково, се явява лично и със упълномощеният си защитник Б.

И..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Ход на делото.

АДВ. И.: Ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ В. К. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на осъденото лице.

1

В. К. Д. – роден на *** г. в гр. ***, български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

***, ул. „***" ***, вх. ***, ет.***, ап. *** и настоящ адрес в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***" № ***, понастоящем в Затвора – Стара Загора.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му, предвидени в НПК.

ОСЪДЕНИЯТ В. К. Д.: Запознат съм с правата си в този процес.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи против членовете на съда, прокурора, защитника и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения и искания за отводи.

АДВ. И.: Нямам възражения и искания за отводи.

ОСЪДЕНИЯТ В. К. Д.: Нямам възражения и искания за отводи.

Съдът докладва делото.

Съдът докладва:

С разпореждане на съда са изискани и постъпили по делото с вх.

№ 1290/02.02.2026 г. справка за съдимост, ведно с бюлетини на осъденото лице.

От Затвора - Стара Загора е постъпила справка с вх. № 1475/05.02.2026 г. за изтърпяното наказание към 17.02.2026 г.

ПРОКУРОРЪТ: нямам доказателствени искания, но ако ми позволите да кажа няколко думи за компетентността на настоящото производство по внесената молба. Аз считам, че тази компетентност е на ОС-Хасково, защото това е съдът, който е признал присъдата на австрийската държава. Правилата за признаване и последващото й изпълнение са уредени в чл.463 до чл.470а от НПК. Според разпоредбата на чл.468, ал.3, съдът който е признал присъдата, е компетентен по всички въпроси, свързани с процедурата по изпълнение, а решаването на въпросите за групиране на наказанието, е точно в тази категория. Което според мен означава, че винаги, когато в групирането участва чужда присъда, компетентен е съответния по местоживеене окръжен съд, независимо дали тази присъда е последната влязла в сила. За мен законът е пределно ясен, не повдига никакви съмнения за 2 волята на законодателя и това мое мнение не противоречи на чл.39 от НПК, защото се касае за две различни процедури и те не биват, според мен, да бъдат смесвани. Казвам това, заради абсолютно противоречивата съдебна практика, не само в страната ни, но и на самия ВКС, която четем при споровете за подсъдност на отделните съдилища. Част от определенията се позовават на чл.

37 от НПК, която разпоредба според мен касае обвиняеми и подсъдими, а не осъдени лица. Друга част от определенията изхождат от чл.39, но отново препращат към последната присъда, постановена от български съд, игнорирайки чуждата, но според мен тези определения са с неясни мотиви.

При положение, че чуждата присъда е приравнена на българската, независимо дали призната или не, според някои решения на Европейския съд, цитирам Решение № С219/2022 са С171/2016 година и други, които са посветени на Рамковото решение на Съвета от 2008г. Третата част от определението, като взема предвид тълкуването на това рамково решение, като отчитат датата на влизане в сила на чуждата присъда, но отново препращат към чл.39 НПК. В нашия случай последната чужда присъда, е последна влязла в сила. Поради тези съображения ще Ви помоля да разгледате молбата по същество.

АДВ. И.: Присъединявам се към това, което каза прокуратурата, съгласно чл.463, ал.1 от НПК и следващите. се Веднъж признат съдебният акт на австрийските власти, той придобива сила на съдебен акт на български съд.

Това означава, че за целите на процедурата, която сме в момента, следва да бъде третирано решението на ОС - Хасково от 2025 г., като постановена присъда от български съд и последната по ред присъда, затова и съм насочил искането към ОС-Хасково.

ОСЪДЕНИЯТ В. К. Д.: Придържам се към казаното от моя адвокат.

Съдът се оттегля на съвещание.

След съвещание, съдът намира следното:

Съгласно чл.8, ал.2 от НК, с който се транспонира Рамково решение 2008/675 ПВР на Съвета на Европа от 24.07.2008г., влязлата в сила присъда, постановена в друга държава - членка на ЕС за деяние, което представлява престъпление по българския наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото 3 лице в Република България, като следва да се отбележи, че в международното право се прави разлика между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и вземането предвид на последиците на такава присъда.

В случая развилото се пред ОС- Хасково производство по ЧНД 523/2025 г. завършило с влязло в сила на 05.11.2025г. решение № 235/21.10.2025г., с което е призната за изпълнение Решение № С Решение № 17 Hv 11 / 25х, постановено на 26.03.2025г. от Landesgeriht — St. Polten /Областен съд Ст. Пьолтен/ Р. Австрия и влязло в сила на 26.03.2025г. е признат за виновен в извършване на престъпления по / §§ 127, 128 абз.1 ц 5, 129 абз.1 ц 1, абз. 2 ц 1, 130 абз.1 първи случай и абз.3, / 15, 229 абз.1 и 241 е абз.1 от Наказателния кодекс / StGB / на Р.Австрия, за които му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години и половина - 1277 дни, е по реда на ЗППИИСАННЛСМВЛС, различно от процедурата по чл.463 от НПК и касае постановени влезли в сила актове на държави - членки на ЕС, като тези процедури са различни от процедурата по чл. 25 вр. чл.23 НК, при която се вземат предвид последиците от такава присъда.

Видно от приложената по преписката справка за съдимост на лицето, по отношение на В. К. Д. принципно като подлежащи за групиране наказания са следните:

Със Споразумение № 65/02.08.2020г. по НОХД №20225610200315 на Районен съд-*** за престъпление по чл. 343в ал.3 от НК , извършено на 13.07.2022г. е осъден на наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК:

„Задължителна регистрация по настоящия адрес“ - с за срок от 7/седем/ месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично;

“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“- с продължителност 7/седем / месеца,както и наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Споразумението е одобрено на 02.08.2022 г.

Наказанието пробация е изтърпяно на 12.03.2023г., а глобата е внесена на 04.08.2022 г.

Със Споразумение №202/17.10.2022г. по НОХД №929/2022 г. на 4

Районен съд-Хасково за престъпление по чл. 197 т.2 вр. чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК , извършено на 14.04.2022г. е осъден на наказание „Глоба„ в размер на 200 /двеста / двеста лева.

Споразумението е одобрено на 17.10.2022 г. Глобата е внесена на 17.10.2022 г.

Със Споразумение №108/28.05.2024г. по НОХД №226/2022 г. на Районен съд-Хасково за престъпление по чл. 194 ал.3 вр. ал.1 от НК , извършено на 27.06.2024 г. на основание чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК му е наложено е наказание „Глоба „ в размер на 300/триста / лева.

Споразумението е одобрено на 28.05.2024 г.

Глобата е внесена на 02.10.2024 г.

С Решение № 17 Hv 11 / 25х, постановено на 26.03.2025г. от Landesgeriht — St. Polten /Областен съд Ст. Пьолтен/ Р. Австрия и влязло в сила на 26.03.2025г. Д. е признат за виновен в извършване на престъпления по / §§ 127, 128 абз.1 ц 5, 129 абз.1 ц 1, абз. 2 ц 1, 130 абз.1 първи случай и абз.3, / 15, 229 абз.1 и 241 е абз.1 от Наказателния кодекс / StGB / на Р.Австрия, за които му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години и половина - 1277 дни.

С Решение № 235/21.10.2025 г. , в сила от 05.11.2025 г. на ОСХасково по ЧНД №523/2025г. това решение е признато и прието за изпълнение като деянията са квалифицирани съответни на престъпленията по чл. 195 ал.1, т.3 пр.2, т.4 пр.2 и 3, вр. чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1 и по чл.319 от Наказателния кодекс на Република България и постановено наложеното му за тях наказание „лишаване от свобода" в размер на 3 години и половина - 1277 дни на осн. чл. 57 ал.1 т. 2 б. „б" от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК, компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. За да се посочи в закона, че компетентен да определи общо наказание по няколко присъди е именно съдът, постановил последната влязла в сила присъда, се има предвид, че този съд 5 разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и неговото съдебно минало, по аргумент на т.3 от Тълкувателно решение № 3/16.11.2009г. на по Тълкувателно дело № 3/2009 на ОСНК на ВКС, което дава възможност на този съд да съобрази съответно приложението на чл.24 от НК, освобождаване на дееца от изтърпяване на наказанието по реда на чл.66 НК, както и да прецени какво наказание следва да бъде изтърпяно.

Посоченият критерий, използван от законодателя, за определяне на подсъдността и произнасянето по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК като допълващ акт, дава основание да се приеме, че компетентен да прецени дали наложеното с присъдата наказание от чуждестранен съд, може да се групира с наказанието по българската присъда, е националният съд, постановил последната влязла в сила присъда, разрешаваща основните въпроси за вината и отговорността на подсъдимото лице. Цитираното решение на ОС-Хасково по чл. 12

ЗППИИСАННЛСМВЛС не замества присъдата на чуждата държава, а има значение само за нейното признаване и приемане за изпълнение.