Решение № 4737 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4737 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330114481 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Предявените насрещни осъдителни искове са с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от В. Д. А. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че на 10.01.2025 г. В. А. като заемател сключва с търговско дружество „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт № ***/10.01.2025 г. По силата на този Договор „Профи Кредит България" ЕООД в качеството му на кредитор, се задължил да предостави на В. А., в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 600,00 лв., която следвало да върне в срок от 10 месеца, на 10 месечни вноски, всяка една в размер на 72,86 лв. или общо 728,46 лв., включващи плащания за главница и договорна лихва в размер на 50,95%. Годишния процент на разходите (ГПР) по Договора бил определен на 63,02 %. (в СЕФ е посочен ГПР в размер на 63,57%). В същия ден и час, на същото място, било подписано и Допълнително споразумение към процесния договор № ***, съгласно чл. 3 от което при непредоставяне на обезпечение, се дължи неустойка в размер на 390,00 лева, платима разсрочено на същия брой (10) погасителни вноски, всяка от които в размер на 39,00 лева. По този начин общия размер на всяка една погасителна вноска ставал 111,86 лева, съгласно посоченото в колона № 7 от „Погасителния план за разсрочване на неустойката", а общото задължение ставало в размер 1118,46 лева.

Счита Договор ***/10.01.2025 г. за изцяло недействителен поради следните законови нарушения, всяко от които е самостоятелно основание за прилагане на чл. 22 от ЗПК. :

1

Уговорената клауза в чл. 3 от Допълнително споразумение към процесния договор, според която се дължи неустойка в размер на 390,00 лева при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение, а именно на банкова гаранция/гаранция от финансова институция или солидарен длъжник, се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Това вземане, макар и наречено неустойка, реално няма характера на такава, тъй като видно от клаузите на договора и размера му (390,00 лева при главница 600 лева), няма типичните за неустойката обезпечителна и обезщетителна функции и е адресирано към едно акцесорно задължение, а не към главното - връщане на дължимото, инкорпориран в договора. При тези трудно изпълними условия и предвид размера (390,00 лв. при главница 600,00 лв. и срок 10 месеца) е видно, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита. Тя противоречи на справедливостта и еквивалентността на престациите, съответно на добрите нрави. Ето защо тя е и нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща на части заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. е действителност поради неверен ГПР - различен от действително приложения по договора.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. 3. Нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК - действително приложения ГПР нахвърля законовото ограничение. Използвайки съвсем опростен начин за изчисление, който онагледява реалното оскъпяване по кредита, счита че действително приложения ГПР в процесния договор надвишава 100%. До този извод се достига като се раздели дължимата сума на получената, умножено по 100, и се отчете срока му. Тоест - дължимата сума е 1118,46 лв., а отпуснатата е 600,00 лв. при срок 10 месеца. (1118,46: 600) * 100 = 186,41%.

Тоест има 86,41 % оскъпяване на кредита само 10 месеца, какъвто е срока на процесния договор (ако оскъпяването е 86% за 10 месеца, годишния процент на разходите би излязъл около или над 100% - почти два пъти над посочения ГПР в процесния договор). Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесния договор не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Имало наличие в договора на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите: Защитата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 Конституцията на Република България и е една от основните защитни политики на Европейски съюз. На следващо място следва да бъде отчетено, че според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При потребителски заем за сума от 600 лева, със сравнително кратък действителен срок за ползване - само 10 месеца, сумата от 1118,46 лева за връщане, явно че 2 включва в себе си разход (възнаграждение за кредитора) далеч над вписания в Договора:

ГПР в размер на 63,02% и ГЛП в размер на 50,95%. Тоест при получен кредит от 600 лева се оказва, че сумата която следва да се върне заемополучателя само за 10 месеца е с над 85 % повече или с 518,46 лева повече от получената. Този договорен размер на връщане на заема не може да бъде измерим с разходите, които е направил заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Налага се извод, че уговорките на чл. 6 от договора за неустойка нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнителна погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т. е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползването на заетата сума. Направено е искане да бъде прието за установено, че Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт № ***/10.01.2025 г. е изцяло недействителен на основание чл. 26. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от 3ЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП - поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност и на същите основания - да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от него - Раздел 10 от ОУ на договора, предвиждащ задължение за предоставяне на обезпечение, чл. 3 от допълнителното споразумение, предвиждащ неустойка в размер на 390,00 лева и клаузата по Раздел VI.

„Параметри на кредита“, определяща ГПР в размер на 63,02 %. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не е спорно между страните, че ответното дружество било в договорни отношения с ищеца по силата на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***. На ищцата била предоставена сума в размер на 600.00 лева, която сума била усвоена от кредитополучателя съгласно условията, посочени в ДПК. В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК били посочени общите основания за валидност (действителност) на ДПК, а именно договорът следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по -малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Считам, че от съдържанието на ДПК и Общите условия на кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, може да се направи безспорно извод, че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор и е сключен в предписаната от закона форма. На следващо място, счита за безспорно и че ДПК отговаря и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора. В тази връзка в депозираната искова молба неоснователно се твърдяло, че договор за потребителски кредит № *** бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В чл. 4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено било посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения фиксиран лихвен процент и как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното 3 изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора.

Разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК регламентирали по позитивен и негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следвало да съдържа поне информацията по чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. Процесният ДПК № *** съдържал тази информация, а твърденията в обратната посока били изцяло неоснователни. От така изложеното било видно, че необходимото съдържание за действителността на процесния ДПК № *** съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК е налице в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият е действителен. Предявен е насрещен иск срещу В. Д. А. с ЕГН: ********** за сума в размер на 600.00 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска в съда до изплащането на сумата. Падежът на първата дължима вноска съгласно предоставения и подписан от ищцата погасителен план към договора за кредит е бил 25.01.2025 г., а падежът на последната дължима вноска по кредита е бил на дата 25.10.2025 г. Към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор бил изтекъл и вземането било изискуемо в пълния си дължим размер. Заемната сума била усвоена от ищцата, но същата не е изпълнила задълженията си по договора за кредит плащания по кредита няма. Предвид това, към момента на подаване на настоящия иск по Договор за кредит № *** се претендира изискуемата главница в размер от 600.00 лева, ведно със законната лихва върху нея.

В законоустановения срок е подаден писмен отговор на насрещната искова молба, със становище за нейната неоснователност и недоказаност. Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т. 10, вр. с чл.22 от ЗПК. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.01.2025г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт при следните параметри: сума на кредита –600 лв.; срок на кредита 10 месеца, размер на вноска по кредита – 72.86 лв., ГПР – 63.02 % и ГЛП – 50.95 %, лихвен процент на ден 0,14 и обща дължима сума по кредита от 728.46 лв. В представения погасителен план са отразени дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на неустойка и общ размер 4 на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е 25.10.2025г.