Решение № 571 от 02.07.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Шумен, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20253630102318 по описа за 2025 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, от ГПК предявен от „А.

Б. България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, рн Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. К. Х. - пълномощник на управителите ПРОТИВ П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, бул. *** № 26.

В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, длъжникът П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

Шумен, бул. *** № 26 е осъден да плати на Кредитора А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо

Маринов суми по Договор за потребителски кредит №

564286/07.08.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на заявителя по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., както следва: сумата от 756.66 лева /седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ - главница, сумата 102.45 лв. /сто и два лева и четиридесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 07.08.2019 г. до 07.08.2020 г., сумата 427.23 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ законна лихва върху сумата от 756.66 лв. за периода от 07.08.2020 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата 756.66 лв. от 16.06.2025 г. до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 48.61 лв. /четиридесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/.

1

Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на посочените вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1541/2025 г. по описа на РС-Шумен.

Ответникът, чрез процесуален представител подава отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК,в който взема становище, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

В открито съдебно заседание ищецът депозира писмено становище с което моли исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, камо моли същото да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения.

В открито съдебно заседание ответникът депозира писмено становище с което моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като се основавали на недействителен договор, по който била върната чисто получената сума от 1000 лв. от ответника. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът сключил

Договор за потребителски кредит

№

564286/07.08.2019 г., с който „Сити кеш“ ООД, като заемодател отпуснал заем за 12 месеца в размер на 1000 лв., при договорен лихвен процент – 36.00 %, или обща сума за плащане в размер на 1239,73 лева, което не се оспорва от страните.

Истинността на приетите по делото писмени доказателства не са оспорени по предвидения в закона ред, поради което следва да се приеме, че страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата вещ от заемодателя на заемополучателя. От друга страна процесният Договор за заем по правната си същност е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, тъй като страни по него са ищецът - потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП /физическо лице, което при сключването на договор действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а използва заетата сума за свои лични нужди/ и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК спрямо договора за потребителски кредит се прилагат нормите, както на ЗПК, така и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася 2 служебно, при липса на изрично възражение от потребителя.

По отношение на процесния договор приложение намира ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител.

Търсените от ищеца суми са за главница; договорна лихва и законна лихва.

Посочените суми са по клаузи на договора, които не могат да се приемат, че са неравноправни.

В началото на заповедното производство е търсена сума за неустойка в размер на 1353,55 лева, която не е претендирана от ищеца в настоящото производство.

По отношение на ответника е допусната счетоводна експертиза, но след невнесен депозит, определението на съда за това е отменено. В този смисъл не се доказа, че ответникът е направил вноски по кредита, като се претендира, че се дължи само получената сума от 1000,00 лева.

Съдът е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и приобщени към настоящото гражданско дело, е установено наличието на валидно облигационно правоотношение, за което по същество не се спори между страните.

Ответникът е получил сумата от 1000,00 лева по банковата си сметка в ОББ.

В производството е установено, че е налице неизпълнение на паричното задължение по този договор. Сключен е договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищеца е придобил вземането спрямо длъжника. Длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че задължението на ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане е и изискуемо. Поради което, съдът не намира основание да уважи исковата претенция.

Предвид свободата на договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни условия. Поради което, както и с оглед справедливостта, искът следва да бъде уважен.

От друга страна, доколкото претенцията за лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск се явява основателен, който съдът намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, изчислен чрез електронен калкулатор.

Относно разноските.

Предвид изхода на спора, исканията на страните и представените доказателства за извършените от тях разноски съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноските, съобразно уважената част от исковете. Следва да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени направените в настоящото и заповедното производство от ищеца съдебни разноски, възлизащи на обща сума в размер на 258,55 евро /447,00 лева, представляваща: 156,21 лв. държавна такса и разноски в заповедното производство; 190.79 лв. – държавна такса и 100,00 лева юрисконсулско възнаграждение в исковото производство/.

3

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, бул. *** № 26 дължи на А. Б. България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк.

К. Х. - пълномощник на управителите, следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №715/17.06.2025г., постановена по ч.гр.д.№ 1541/2025г. по описа на РСШумен: в общ размер на 657,70 евро /или 1286,34 лева/, от които 386,87 евро /756.66 лв./ - главница; 52,43 евро /102.45 лв./ - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 07.08.2019 г до 07.08.2020 г.; 218,44 евро /427.23 лв./ - законна лихва за забава върху главницата за период от 07.08.2019 г. до 31.05.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -16.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземанията, на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.

ОСЪЖДА П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, бул. *** № 26 да заплати на на А. Б. България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Е. Л. пълномощник на управителите , на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 258,55 евро /447,00 лева, представляваща: 156,21 лв. държавна такса и разноски в заповедното производство; 190.79 лв. – държавна такса и 100,00 лева юрисконсулско възнаграждение в исковото производство/ Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№1541/25г. по описа на РС-Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4