Определение № 571 от 28.11.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. В, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГПЙ като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20241300100331 по описа за 2024 година

След констатирана редовност на исковата молба на Министъра на Земеделието и храните ГТ, представляващ Република България с адрес: гр. С, ***,чрез Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. В,оправомощен със Заповед №РД46-158/26.04.2024 г. на министъра на земеделието и храните,СЪС СЪДЕБЕН АДРЕС/АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: гр. В, **** препис от нея заедно с приложенията е изпратен на ответника И. И. Б., с ЕГН: **********,с адрес: с. Р, общ. Б, обл. В, *** .

В срока за отговор е постъпил писмен отговор от ответника И. И. Б., с ЕГН: **********,с адрес: с. Р, общ. Б, обл. В, *** ,в който се прави възражение за родова неподсъдност на делото .

Окръжен съд-В намира възражението за основателно ,тъй като предмет на делото е разваляне на договор за аренда. Цената на иска следва да се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК на база арендната цена за една година- в конкретния случай арендната цена е в размер на 15 713, 50 лв. / 314,270дка. х 50 лв. годишна рента на декар/, поради което и с оглед чл. 104, ал. 4, във връзка с чл. 103 от ГПК настоящето дело е подсъдно на Районен съд В. В този смисъл е напр. определение №180 / 01.06.2020 г. по ч. т. д. № 707/2020 на ВКС , I. т. о ,в което се казва :“ Относно приложимото правило за определяне на цената на исковете за недействителност и прекратяване на договор за аренда, е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че цената на иска в тези хипотези се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК въз основа на арендната цена за една година (ч. гр. д. № 95/20, IV г. о; ч. гр. д. № 190/19, III г. о.; ч. гр. д. № 863/18, III г. о.; ч. т. д. № 39/18, I т. о.; ч. т. д. № 1

1764/17, II т. о., и цитираната там практика). Неоснователно се поддържа, че между договора за наем и договора за аренда са налице принципни различия, определящи ги като отделни видове договори, тъй като тези различия не обуславят различие в правната природа на двата договора. От тази гледна точка неоснователен е и допълнителният довод за недопустимост правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК да се прилага по аналогия като процесуална норма, доколкото прилагане по аналогия не е налице – в качеството си на подвид на договора за наем арендата се обхваща пряко от приложното поле на обсъжданата разпоредба “.

Водим от горното и на основание Чл.118 ал.2 ГПК Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.331/2024 г. по описа на Окръжен съд-В и изпраща делото по подсъдност на Районен съд-В.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С в едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Окръжен съд – В: _______________________

2