Решение № 4511 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4511 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20261100506557 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Сити Кеш“ ООД против постановление от 26.05.2026 г. по изпълнително дело № 109/2026 г. на ЧСИ М., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за прекратяване на изпълнителното производство и възлагане на сторените разноски в тежест на взискателя. Излага, че вземането по изпълнителния лист е заплатено на 27.03.2026 г. - преди получаването на поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 01.04.2026 г. Непосредствено след получаване на поканата длъжникът депозирал пред ЧСИ молба, придружена с доказателства за извършеното плащане, и поискал прекратяване на производството, като разноските останат в тежест на взискателя.

Твърди, че с поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното производство.

В допълнение жалбоподателят поддържа, че изпълнителният лист за адвокатското възнаграждение е издаден от заповедния съд преждевременно - въпреки наличието на депозирана и неадминистрирана частна жалба по чл. 413 ГПК и висящо производство по чл.

414а ГПК. Твърди, че взискателят е бил наясно с тези обстоятелства, тъй като е получил подаденото по чл. 414а ГПК плащане на главното вземане и е имал достъп до електронното дело в ЕПЕП. Счита, че намерението на „Сити Кеш" ООД да заплати адвокатското възнаграждение доброволно след окончателното произнасяне на съда е видно от съвкупността от предприетите от него действия в заповедното производство, поради което взискателят е възпрепятствал доброволното изпълнение. Жалбоподателят поддържа допълнително, че поведението на взискателя представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. В тази насока сочи, че срещу „Сити Кеш" ООД са образувани 18 самостоятелни, напълно идентични заповедни производства по различни районни съдилища 1 в страната, две искови производства и две изпълнителни дела при напълно еднакви фактически обстоятелства, като претенциите по всички тях са заплащани от длъжника.

Твърди, че взискателят е разполагал с процесуалната възможност да обедини претенциите си в едно производство, но съзнателно ги е раздробил с очевидна цел да генерира разноски в по-висок размер, а не да защити реален правен интерес, което представлява използване на съдебната система превратно — за набавяне на приход вместо за защита на право. От правна страна жалбоподателят поддържа, че в конкретния случай следва да намери приложение нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а не чл. 79 ГПК, тъй като длъжникът с поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното производство и е признал вземането. Позовава се на решения на СГС, на Окръжен съд – Перник, на Районен съд – Варна, на Софийски районен съд и на Съда на ЕС, постановени по аналогични казуси, включително дела, свързани с дружества от финансовата група на „Сити Кеш" ООД.

Взискателят не е подал отговор на жалбата.

ЧСИ М. излага мотиви за частична недопустимост и за неоснователност на жалбата.

Наведените от длъжника оплаквания относно законосъобразността на изпълнителния лист, поведението на взискателя и твърдяната злоупотреба с права не са предмет на изпълнителното производство и излизат извън обхвата на допустимия съдебен контрол.

Освен това, доколкото длъжникът изрично е посочил, че е депозирал частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист пред Районен съд - Нови Пазар, при което повдига идентични възражения, е налице процесуална пречка за допустимост на повторно предявения спор - чл. 126 ГПК. За допустима ЧСИ приема единствено частта от жалбата, касаеща разноските по изпълнението. По основателността на жалбата в допустимата й част посочва, плащането на сумите по изпълнителния лист е извършено на 27.03.2026 г., докато изпълнителното дело е образувано на 25.03.2026 г. - два дни преди плащането. Оттук следва, че плащането е осъществено в хода на вече образувано и висящо изпълнително производство, поради което пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се дължи.

Изтъква, че след датата на образуване на делото „Сити Кеш" ООД е придобило процесуалното качество на длъжник, в чиято тежест законодателят е възложил разноските по изпълнението съгласно чл. 79 ГПК. Относно приложимата правна уредба ЧСИ възразява, че нормата на чл. 78 ГПК има място в изпълнителното производство. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, като счита, че чл. 79 ГПК е lex specialis спрямо чл. 78 ГПК за нуждите на изпълнителния процес, тъй като двете производства имат различна цел - исковото разрешава правен спор, докато изпълнителното принудително осъществява вече установено право. Поради тази причина чл. 79 ГПК дерогира принципа на съразмерност, заложен в чл. 78 ГПК. В подкрепа на тезата си се позовава на Решение № 523/19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., съгласно което длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, тоест ако е платил преди образуването на делото. Наличието на намерение за плащане не е достатъчно основание да се счита, че липсва повод за образуване на изпълнителното производство. Посочва, че в настоящия случай изпълнението на 2 длъжника е последвало предявяването на изпълнителния лист пред ЧСИ и образуването на висящото изпълнително производство, поради което отговорността за разноски му се вменява по силата на самото неизпълнение. По отношение на адвокатското възнаграждение ЧСИ е приела за събиране сумата от 102,26 евро с Постановление от 25.03.2026 г. Счита, че тази сума представлява минимума, определен по чл. 10 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения (изм. с ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.) за образуване на изпълнително дело, поради което не подлежи на намаляване.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 109/26 г. на ЧСИ М. е образувано по молба вх. № 01562/25.03.2026 г. на Б.С.Б. против „Сити кеш“ ООД. Взискателят представя изпълнителен лист, издаден по частно гражданско дело № 414/2026 г. на РС Пазарджик, отразяващ осъждане на „Сити кеш“ да заплати на Б.С.Б. сумата от 204,52 евро – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Към молбата е представен и договор за правна защита и съдействие, сключен между Б.Б. и адв. П.П. с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

С постановление от 25.03.2026 г. е образувано изпълнително производство и е прието вземане на взискателя за адвокатски хонорар в размер на 102,26 евро.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 01.04.2026 г.

С имейл от 27.03.2026 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител за получена сума в размер на 204,52 евро, постановено е разпореждане на 30.03.2026 г. за „редуциране на дълга“.

С молба от 03.04.2026 г. „Сити Кеш“ ООД е поискало прекратване на образуваното изпълнително дело поради издаване на изпълнителния лист при извършено плащане на задължението и висящо възражение по чл. 414а ГПК. Посочва, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила в частта за разноските, депозирана е и частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

С постановление от 26.05.2026 г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения. Изчерпателно изброените предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител, съобразно нормата на чл. 433 ГПК, предполагат прекратяване на производството, в хипотезите, когато 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист.

В конкретния случай длъжникът твърди доброволно плащане на задължението по изпълнителния лист преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, не преди 3 образуване на изпълнителното дело. Към датата на подаване на молбата се твърди да е налице висящо частно производство, но не и да е налице влязло в сила определение, в рамките на осъществен инстанционен контрол, с което да е отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Ето защо няма основание да се счете, че е налице някоя от нормативно посочените хипотези за прекратяване на делото.

Наред с това съдът взе предвид, че към молба от 03.04.2026 г. длъжникът не твърди представя доказателства за твърдяната злоупотреба с права от страна на взискателя. Такива се навеждат с жалбата по чл. 435 ГПК, като от твърденията и приложените доказателства е видно, че между страните са сключени в периода 16.07.2021 г. – 24.06.2025 г. 17 договора за кредит, образувани са частни граждански производства, пред районни съдилища: Елин Пелин (ч. гр. д. № 52/2026), РС – Мадан (ч. гр. д. № 60/2026), РС – Крумовград (ч. гр. д. № 157/2026), РС – Монтана (ч. гр. д. № 207/2026), РС – Нови Пазар (ч. гр. д. № 243/2026), РС – Видин (ч. гр. д. № 255/2026), РС – Кюстендил (ч. гр. д. № 350/2026), РС – Пазарджик (ч. гр. д. № 414/2026 — настоящото), РС – Перник (ч. гр. д. № 1192/2026), РС – Каварна (ч. гр. д. № 158/2026), РС – Бяла (ч. гр. д. № 173/2026), РС – Троян (ч. гр. д. № 102/2026), РС – Берковица (ч. гр. д. № 211/2026), РС – Видин (ч. гр. д. № 263/2026), РС – Карлово (ч. гр. д. № 297/2026), РС – Русе (ч. гр. д. № 402/2026). По делото обаче няма данни по кое от делата длъжникът е платил своевременно, по кои дела са издадени изпълнителни листове, суми в какъв размер се събират с оглед твърдението отделното завеждане да цели генериране на разноски. Ето защо събирането на адвокатско възнаграждение в минимален размер – за образуване на изпълнителното дело, при твърдение и доказателства същото да е договорено и заплатено, кореспондира на нормативната уредба и специалната разпоредба на чл. 79 ГПК се явява неприложима.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Сити Кеш“ ООД против постановление от 26.06.2026 г. на ЧСИ Й. М. по изпълнително дело № 109/2026 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 1810/03.04.2026 г. на „Сити Кеш“ ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4