Решение № 90 от 29.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20213001000589 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, чрез адв. Й. и адв. В., против решение № 255/30.07.2021г. постановено по т.д. № 29/2021г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

"ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, за горницата над 120 000 лв. до претендираните 220 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й Д Н Н, починал на 29.07.2017г., в резултат на настъпило на 08.07.2017 г. ПТП, причинено от В Е Р Е, при управление на МПС - л.а. „Хюндай Теракан” с рег.№ У 71 44 АМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивницата счита решението в обжалваната част за необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Според нея размерът на присъденото обезщетение не съответства на характера, степента и продължителността на търпените от нея болки и страдания и не представлява еквивалент на интензитета и значимостта на претърпяната загуба и като така нарушава принципа на справедливостта, установен в чл.52 ЗЗД и морала.

1

Съдът не е съобразил изключително силният травматичен характер на събитието, преобърнало живота й завинаги, както и невъзможността й да преодолее загубата, потвърдена от заключението на СПсЕ, от което е видно, че и към момента са налице ситуативна тревожност, фобия, анхедония и преходно безсъние. Съдът е пропуснал да съобрази особено мъчителния за нея период от датата на ПТП – 08.07.2017г. до датата на смъртта – 29.07.2017г., през който е преживяла ужаса да наблюдава борбата за живот на своя съпруг, животоспасяващите му операции и на няколко пъти е припадала от изтощение. Не са отчетени и персоналните характеристики на починалия Д – способен и обещаващ млад човек на 27 години, магистър по специалност „Архитектура“. Присъденото обезщетение не е адекватно и на материалните и икономически условия в страната, на размера на МРЗ и лимита на отговорността на застрахователя. Неправилно съдът е приел за доказано възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. И по двете направления на това възражение : относно нарушението на забранителния знак „В8“ и относно превишената скорост изводите на състава на ВОС са необосновани. Моли съда да отмени обжалваното решение в съответната му част и вместо него постановено друго, с което предявеният от нея иск бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 03.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1 т.2 от ЗАдв.

Въззиваемото застрахователно дружество счита жалбата за неоснователна и иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД-гр. София, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, чрез адв. Т. С. – ВАК, против същото решение, но в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до присъдения размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2020г. Въззивникът намира решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Основното възражение е за неправилно приложение от страна на съда на разпоредбите на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД и за неправилно определен начален момент на дължимата законна лихва за забава.

Преди всичко не е съобразено обстоятелството, че с поведението си ищцата е способствала за удължаване на периода през който търпи неимуществени вреди, тъй като е приемала антидепресант, който не е бил предписан от лекар, към настоящия момент не приема медикаменти и не провежда терапия, а според заключението на СПсЕ се нуждае от психотерапевтична подкрепа.

Ищцата не е взела мерки за овладяване на депресивния синдром и неговото 2 лечение. Възразява се и срещу намаляването само с 1/5 на определеното застрахователно обезщетение поради наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице Д Н. Позовава се на мотивите на наказателния съд, според които деянието на двамата участници в ПТП следва „да се квалифицира като независимо съпричиняване“, както и на събрания доказателствен материал, според който съпричиняването се изразява в това, че при управлението на мотоциклета си Н е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движил с превишена скорост и е навлязъл в забранен пътен участък, с което си поведение е способствал както за възникване на процесното събитие, така и за обема на понесените увреждания.

Неоснователно е уважен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от 03.11.2020г. – датата на депозиране на застрахователната претенция, тъй като в случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, съгласно която застрахователят дължи законна лихва за забава, считано от по-ранната от двете дати : изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или с изтичането на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, освен когато увреденото лице не е представило изискуемите от закона доказателства, какъвто е и настоящият случай. Счита, че дължи лихва за забава от 15.01.2021г.- датата на подаване на исковата молба. Моли съда да отмени решението в частта, в която предявеният иск е уважен за горницата над 30 000лв до присъдения размер от 120 000лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020г. до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност – размерът на обезщетението да бъде намален при отчитане на действително претърпените болки и страдания и техния интензитет, както и при определяне на по-висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следната :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Ищцaта П. В. П. от гр. Варна, претендира от ответното ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

"ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД-гр. София заплащане на сумата от 220 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й Д Н Н, починал на 29.07.2017г. в резултат на настъпило на 08.07.2017г. ПТП, причинено от В Е Р Е, при управление на МПС - л.а. „Хюндай Теракан”, с рег.№ У 7144 АМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.20г. до окончателното изплащане на сумата.

3

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, предявена пред застрахователя претенция за доброволно уреждане на спора, без постигнато споразумение, като осъществена процесуална предпоставка за настоящата искова претенция. Не се спори и относно причината за настъпилата смърт, а именно множеството травматични увреждания, получени от Д Н в резултат на настъпилото на 08.07.2017г. ПТП, в т.ч. тежка ЧМТ, както и причинно-следствената й връзка с процесното произшествие.

Основните спорни между страните въпроси се свеждат до правилното определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по реда на чл.52 ЗЗД и относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В тази връзка съдът съобрази следното :

По приложение нормата на чл. 52 ЗЗД:

По въпроса за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение е формирана както задължителна, така и актуална съдебна практика. Така в т.2 от ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност /в този см. решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че според показанията на свидетелите М А Я и С Т М отношенията между ищцата и починалия в процесното ПТП нейн съпруг от самото начало били хармонични и пълноценни. Запознали се като студенти, оженили се, градели планове за съвместния си живот, за семейство, деца, съвместен бизнес. И двамата завършили архитектура успешно, работили и учили едновременно, всичко правили заедно, били неразделни. След инцидента П била доста съкрушена, всеки ден ходела до болницата, била уверена, че Д ще се оправи, но понякога изпадала в тотална депресия до припадък. Била подпухнала, искала да спи в болницата, но не й позволявали, всеки ден носела храна.

Много зле приела смъртта на Д, изглеждала като скелет, не желаела да вижда никого, отказала да ходи на работа. Според свидетелката М „ Спря да работи, 4 спря да живее, не излизаше навън“ и то за година-година и половина. Според свидетеля Я „поведението й на моменти било неадекватно, треперела, не допускала хора до себе си, спряла да се храни и отслабнала значително“. И според двамата свидетели П все още не е преживяла загубата, останала е променена и затворена в себе си, постоянно говори за Д. Посещавала препоръчан от приятели психолог, но без подобрение в психичното й състояние.

Видно и от заключението на СПсЕ преждевременната и внезапна загуба на съпруга причинила на ищцата значима психотравма и първоначална Остра стресова реакция, преминала в Реакция на скръб с тежък депресивен епизод, чиито симптоми са значително понижено настроение , изразена емоция на мъка, изолация от външния свят , нежелание за контакти, намалени подтици и апетит, със значителна редукция на тегло, хронично безсъние, депресивни идеи за безперспективност, анхедония, мисли за самоубийство и соматични симптоми /повишено артериално налягане и аменорея/. Според в.лице тези симптоми у ищцата са били с изразена тежест повече от една година, като протрахираната реакция на скръб била усложнена с илюзорни възприятия – усещане за присъствие, за миризма, припознавания. Приемала антидепресант, който не е бил предписан от лекар, посещавала близък приятел психолог – психотерапевт, който и до днес й помага. Към настоящия момент при ищцата са налице остатъчни симптоми като ситуативна тревожност, фобия, анхедония и преходно безсъние. Не провежда медикаментозна терапия, но се нуждае от психотерапевтична подкрепа.