Решение № 5474 от 30.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5474 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100500077 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 20064585 от 31.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 40021 по описа на СРС за 2020 г., са отхвърлени предявените от Е. Г. И. срещу ЗАД „А.Б.“ АД искове с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 500 лв.

– частичен иск от 5000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пожар“, обективиран в застрахователна полица № 08110193000000129 от 24.04.2019 г., за нанесените в резултат на застрахователно събитие от 09.08.2019 г. – буря и проливни дъждове, вреди по полумасивна жилищна постройка с площ от 60 кв.м., находяща се в недвижим имот с планоснимачен № 67, съставляващ парцел 6 в кв.7 по регулационния план на с.Хераково, община Божурище, както и на сумата от 500 лв. – частичен иск от 4000 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение за нанесените от същото застрахователно събитие – буря и проливни дъждове вреди по паянтова стопанска постройка с площ от 20 кв.м., находяща се в същия недвижим имот. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 661 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от Е. И. против решението в неговата цялост.

Въззивникът излага доводи за неправилност и необоснованост на решението. Счита, че първоинстанционният съд не е взел под внимание събраните по време на разглеждане на делото гласни доказателства – показанията на св.М., който разказал, че в деня на застрахователното събитие валял много силен дъжд, в 1 резултат на което къщата била наводнена, поради което неправилно съдът приел, че вредите не настъпили вследствие на покрит застрахователен риск.

Заключението на вещото лице също било в насока, че е възможно описаните в констативния протокол щети да бъдат получени вследствие на наводнение от проливен дъжд и влязла вода вътре в помещенията. Сочи, че ответникът е този, който е следвало да докаже твърденията си, че ищцата не е полагала дължимата грижа за поддържане на застрахованото имущество, което не сторил. Също така съгласно чл.362 от КЗ при сключване на застрахователния договор, застраховащият, както и застрахованият са длъжни да обявят точно и изчерпателно всички съществени обстоятелства от значение за риска и за които застрахователят е поставил писмено въпроси, като застрахователят не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор, ако за тях не е поставил писмено въпрос. В случая застрахователят не поставил писмено въпрос на ищцата за наличието на производствени дефекти по застрахованото имущество, поради което няма как на това основание да се освободи от отговорност.

Въззиваемият в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По отношение на правилността, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ.

За да бъде уважен като основателен предявеният иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника, породено от сключен договор за имуществено застраховане, застрахователно събитие, настъпило в срока на действие на застрахователния договор, което представлява покрит застрахователен риск, причинените вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие, както и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.

По делото се безспорни следните обстоятелства от предмета на доказване, а именно - че между страните е бил сключен договор за имуществена застраховка „Пожар“, обективиран в застрахователна полица № 08110193000000129 от 24.04.2019 г., с предмет застрахован имот – който е собственост на ищцата, представляващ еднофамилна къща и обслужваща стопанска постройка, находящи се в с.Хераково, подробно индивидуализирани в съдебното решение, както и че периодът на застрахователно покритие е от 05.05.2019 г. до 04.05.2020 г. Страните не спорят и че в действителност по застрахованото имущество са налични щети, 2 описани подробно в исковата молба. Спорът се състои в това дали в срока на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищцата застрахователно събитие, което по смисъла на договора за застраховка, сключен при общи условия, представлява покрит риск, за който при реализирането му се дължи заплащането на обезщетение от страна на застрахователя за причинените вреди на застрахованото имущество, както и дали ако се установи настъпило застрахователно събитие, същото е било причина за реализирането на установените щети по застрахованото имущество.

За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано твърдяното от ищцата за настъпило застрахователно събитие – много силен дъжд на 09.08.2020 г., който е наводнил имотът , причинявайки редица щети.

Въззивната инстанция намира тези изводи за правилни.

Ищцата е изразила съгласието си за сключване на договора за застраховка при общи условия, като е декларирала, че приема същите, видно от представената по делото застрахователна полица, поради което в отношенията между страните същите ги обвързват.

В чл.1,т.1.1 от ОУ изрично е посочено, че покрити застрахователни рискове са пожар, мълния, природни бедствия, вкл. буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тръбопроводна вода и др.

В т.9.6 е пояснено какво следва да се разбира под „буря“ по смисъла на сключения между страните договор – движение на въздуха при скорост на вятъра не по-малко от 15 м. в секунда, при което щетите могат да са от непосредствено въздействие на бурята, или от носени от нея предмети; в т.9.8 е дадена дефиниция на „проливен дъжд“ – падане на големи количества валеж за кратко време в рамките на показателите, посочени по-долу“, като същите са описани по време и количество валеж; в 9.9 от ОУ се пояснява понятието „наводнение“ – разливане на големи количества вода, вследствие на бързо топене на сняг или лед, интензивни или с голяма продължителност валежи, разливания на река при повдигане нивото на водата, скъсване на бентове, язовирни стени и други мелиоративни съоръжения.

За доказване на факта, че е настъпило застрахователно събитие – проливен дъжд, респ. буря или наводнение, ищцата е ангажирала справки от Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/, както и свидетелски показания.

От представените два броя справки от НИМХ се установява, че в района с.Хераково, където се намира имотът на ищцата, на 09.08.2019 г. времето е било облачно, като след обяд е валял дъжд за кратко с количество под 1 мм /л/м 2/, като е духал слаб вятър от изток – североизток Обобщено, в периода 20.07.2019 г. – 19.08.2019 г., падналото количество дъжд е с най-голяма стойност за периода - 3 мм /1 л/м2 / за дните 28 - 29.07.2019 г., като няма данни за отчетени интензивни и проливни дъждове, бури или наводнения.

Показанията на свидетеля М. М. в частта, в която са ангажирани за доказване на застрахователно събитие, правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд, доколкото са в пълно противоречие с представените 3 официални справки от НИМХ, които сочат, че на 09.08.2019 г. е валял кратък дъжд, а не проливен, както заявява свидетелят и че изобщо в началото на август не е имало интензивни и проливни дъждове. Съдът намира, че достоверността на показанията се компрометира и от противоречието между свидетелските показания и експертното заключение. Свидетелят сочи, цит. „ като отидох там констатирах, че от покрива тече вода, която беше наводнила двата етажа. То беше страхотна буря и покривът на помощното помещение, който се състои от един балатум беше някъде в другия край на двора. Щетите в имота бяха най-вече по покрива и след това стените и мебелите“. Същевременно, според заключението на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира поради неговата логичност, пълнота и обоснованост, външните щети – паднала външна мазилка, увреден цокъл, покривът и в частност - обрушване на бетона на покривната плоча, унищожаване на битумна покривна хидроизолация, не биха могли да бъдат нанесени в резултат на еднократно събитие – проливен дъжд, а са резултат от продължителни, многократни действия на атмосферни условия.

Ищцата не е ангажирала други доказателства освен горепосочените, поради което при липса на проведено пълно и главно доказване, съдът намира, че не е доказано осъществяването на застрахователно събитие по смисъла, вложен от страните по сключения между тях застрахователен договор проливен дъжд, наводнение или буря, дефинирани в клаузите на чл.9.6, 9.8 и 9.9 от ОУ, настъпило на 09.08.2019 г. Възможно е, както сочи и вещото лице, в действителност да е имало наводнение в имота, но не се установява кога е настъпило, за да се прецени дали е преди или след сключване на застрахователния договор. След като не е доказана първата и основна предпоставка за възникване на правото на ищцата да претендира обезщетение, а именно – застрахователно събитие, то е напълно безпредметно да се анализират щетите в имота, доколкото липсва установена конкретна причина, представляваща събитие, предмет на застрахователния договор, чиято следствена връзка с щетите да бъде преценявана.

В тази връзка, не следва да се разглеждат оплакванията на ищцата по същество за това дали е налице проявена груба небрежност, както и дали щетите са в резултат от продължителни атмосферни условия – първоинстанционният съд е изложил доводи за пълнота, като тези изводи не са решаващи за изхода на делото.

Предвид правилността на решението, същото следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /480 лв. с ДДС/, за което е представил доказателство за заплащането му.

Процесуалният представител на насрещната страна е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждение, при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение възлиза на 400 лв. Съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото 4 възнаграждение. Предвид това, върху минимално дължимото според Наредбата възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, т.е. в настоящия случай уговореното възнаграждение от 400 лв. /с ДДС 480 лв./ е в минимален размер, поради което в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени в пълен размер поисканите разноски.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20064585 от 31.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 40021 по описа на СРС за 2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 от ГПК Е. Г. И., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: **** сума в размер на 480 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.