Решение № 260112 от 02.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И

Е

№260112/2.6.2022г. 02.06.2022 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, на

17.05.2022 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

АНИТА ВЕЛЕВА секретар:

Ц. Г. като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева в.гр.д. №

30/2021г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т., против решение

№260010 от 07.07.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 96/2020г. по описа на ЕРС.

С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора - Гл. комисар С.И.К., се обжалва решение №260010 от 07.07.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 96/2020г. по описа на ЕРС. С атакуваното решение ЕРС е осъдил ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Х.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки – гр.***, пл****, ет.*, офис *, чрез адв.В.Ц. адв.В.Б.,***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от общо 1564.60 /хиляда петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1 470.66 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /пред РС-Бургас/ – 30.08.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 93.94 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 195.94 /сто деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1 470.66 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 30.08.2019г., и разноски.

Въззивникът обжалва решението като постановено при съществено нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и немотивирано. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.

Въззивникът смята, че в случая КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР. Посочва, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г.. изм. и дои. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.) Според въззивника тази нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само работници и служители по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила чрез компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки, по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по трудово правоотношение по КТ.

Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да се начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, между които: продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те не са налице - дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран писмен отговор от Х.Д., чрез адв.В.Б. от АК-***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не се представлява. Постъпило е становище от пълномощника му адв.Б., в което излага становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че ищецът Х.Н.Д. за времето от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника на длъжността „мл. инспектор/ст.полицай” в ГОДГ 04 при ГПУ-Малко Търново към РД”ГП”-Елхово при ГД”ГП”-МВР. Ищецът в посочения период е работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни смени месечно /единият месец 7, следващия 8/, при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., в съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена въз основа данни по нарядните дневници при ГПУ-Малко Търново и протоколи, издадените от Министъра на вътрешните работи и имащи отношение изрично цитирани Наредби, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости на РД „ГП"- град Елхово, се установява, че за процесния период от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е положил нощен труд общо в размер на 1 606 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен.

В резултат на превръщането на положения от ищеца Х.Н.Д. нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е установено, че същият възлиза общо на 1 767.08 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения, е общо за процесния период в размер на 221.08 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано към момента на проверката от експерта в счетоводството при ответника – 18.02.2020г. допълнителен извънреден труд, преизчислен съгласно положения нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. След извършени изчисления, експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период възлиза общо на 1 564.60 лв. За месеците юли и август – до 30.08.2019г. /датата на депозиране на ИМ/, вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 88 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 100.59 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 12.59 часа.

Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месец юли и август на 2019г., т.е. за периода от 01.07.2019г. до 30.08.2019г. възлиза на сумата от 93.94 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката – 18.02.2020 година. Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, начиная от 30.10.2016г., когато е било дължимо първото такова възнаграждение от процесния период, до подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 195.94 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. септември 2016 година до м. юни вкл. 2019 година. Към заключението е приложена и подробна справка, в табличен вид, с данните за БТВ за процесния период по месеци, съответната часова ставка; както и съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за процесния период от време, обосновали даденото от вещото лице заключение за часовете нощен труд. Изрично в отговор на поставена конкретна задача, в.лице е отразило, че размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца Д. е променяно на законово основание и с двустранно подписани между страните трудови договори и същото е посочено аналитично в колона 2 от Таблица 1 – Приложение №1 към експертното заключение.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).