Решение № 2791 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2791 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100514837 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20185484 от 14.09.2021 г., постановено по гр. дело № 24331/2020 г. по описа на СРС, ГО, 61- ви състав, е признато за установено по предявените от „Т.С." ЕАД срещу Р. Г. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Р. Г. Н. дължи на „Т.С.” ЕАД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4271/2020 г. по описа на СРС, 61- ви състав, както следва: сумата 2532,10 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул. "*******, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.01.2020г., до окончателното плащане на сумата,на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и сумата 27,13 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2016г.- 30.04.2019г., като са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 287,49лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.9.2017г. до 22.1.2020г. и за сумата от 5,02лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение за периода 31.01.2017 г. - 22.01.2020г.

Със същото решение Р. Г. Н. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1, вр. ал. 8 ГПК сумата от общо 530.27 лв., представляваща разноски.

1

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД срещу В. Ф.

С. и Ф. С. С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Р. Г. Н. установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 287,49лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.9.2017г. до 22.1.2020г. и за сумата от 5,02лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение за периода 31.01.2017 г. - 22.01.2020г. , не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която частично са уважени предявените от ищеца обективно съединени главен и акцесорен искове, е подадена въззивна жалба и от ответника Р. Г. Н. . Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че само тя следва да отговаря за стойността на топлинната енергия доставена до процесния недвижим имот, тъй като през процесния переид не е едноличен негов собственик, което се установявало от влязлото в сила решение за делба. Сочи още, че дружеството за дялово разпределение няма валиден договор за извършването на тази услуга, тъй като срокът на договора е изтекъл. Изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност, както и че необосновано е приел, че самата тя е декларирала обстоятелството, че е едноличен собственик на имота. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Третото лице помагач на ищеца – „Н.“ АД не е подал отговор на въззивните жалби, не изразява становище по същите и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна 2 енергия в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.

София, бул. "*******. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило по силата на закона в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. По делото е представено влязло в сила Решение № 5686 от 03.05.2016 г., постановено по гр.д. № 50781/2015 г. по описа на СРС, 141-ви състав, с което е допусната делба на процесния недвижим имот, от което се установява, че Р. Г. Н. е собственик на 36/72 идеални част от същия, т.е. на ½ идеална част. Едва с влизане в сила на 19.02.2020 г. на Решение № 4125 от 08.01.2020 г., с което е апартаментът е поставен в дял на Р. Г. Н., същата е станала едноличен собственик на имота.

Имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, то искът на „Т.С." ЕАД е основателен и доказан за сумата от 2335,37 лв., доколкото задължението за топлинна енергия за процесния период съгласно кредитираната от съда СТЕ възлиза на 4670,75 лв., а Н. като собственик на ½ от имота дължи и половината от общото задължение.

Ето защо решението в частта, с която е уважен предявеният главен иск за сумата от 2333,37 лв., представляваща незаплатената стойност на доставената до имота на ответника топлинна енергия следва да бъде потвърдено, а за разликата над тази сума до уважения размер от 2532,10 лв. следва да бъде отменено.

Неоснователно е оплакването, че СРС не е взел предвид възражението за изтекла погасителна давност, тъй като в срока за отговор на исковата молба Р. Г. Н. не е подала такъв, поради което е и настъпила преклузията по чл. 133 ГПК по отношение на това възражение.

Неоснователно е оплакването, че Договорът от 06.11.2007 г. за извършване на услугата дялово разпределение е прекратен, тъй като в раздел IX от същия изтичането на срока не е предвидено като основание за прекратяване, като с оглед обстоятелството, че всяка от страните по него изпълнява своите задължения, то същият се счита за продължен при същите условия.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част.

С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство трябва да бъде изменено 3 определението на СРС, обективирано в обжалваното решение, с което ответника е осъден да заплати на ищеца сторените в първоинстанционното и заповедното производство разноски над сумата от 492,73 лв. до уважения размер от 530,27 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20185484 от 14.09.2021 г., постановено по гр. дело № 24331/2020 г. по описа на СРС, ГО, 61- ви състав, в частта, с която е прието за установено по предявения от „Т.С." ЕАД срещу Р. Г. Н., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, че Р. Г. Н. дължи на „Т.С.” ЕАД разликата над сумата от 2335,37 лв . до уважения размер от 2532,10 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул.

"*******, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2019 г., както и в частта, с която в полза на „Т.С." ЕАД са присъдени разноски над сумата от 492,73 лв. до уважения размер от 530,27 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С." ЕАД срещу Р. Г. Н., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата над сумата от 2335,37 лв. до уважения размер от 2532,10 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул.

"*******, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.01.2020г., до окончателното плащане на сумата

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20185484 от 14.09.2021 г., постановено по гр. дело № 24331/2020 г. по описа на СРС, ГО, 61- ви състав, в останалата обжалвана част, с която е признато за установено по предявения от „Т.С." ЕАД срещу Р. Г. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Р. Г. Н., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 2335,37 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул. "*******, за периода 01.05.2016г.30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаденото заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение 19.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4271/2020 г. по описа на СРС, 61- ви състав.

РЕШЕНИЕ № 20185484 от 14.09.2021 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД срещу В. Ф. С. и Ф. С. С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която са отхвърлени 4 предявените срещу Р. Г. Н. установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 287,49лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.9.2017г. до 22.1.2020г. и за сумата от 5,02лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение за периода 31.01.2017 г.

- 22.01.2020г. , не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Н.“ АД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5