Определение № 7429 от 22.06.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7429

Пловдив, 22.06.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИАНА ШОТЕВА като разгледа докладваното от съдията Мариана Шотева административно дело № 1845/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А. В. Т., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Н. К. – Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]от 03.06.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Асеновград, ОДМВР Пловдив. С оспорения акт, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, пр: „гг“ от ЗДвП, е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ на водача за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в законоустановения 14-дневен срок, считано от връчването ѝ (препис от административния акт е получен на 03.06.2026 г., а жалбата е подадена чрез административния орган и е с вх. номер от дата 09.06.2026 г. по описа на РУ Асеновград), поради което е процесуално допустима.

С жалбата, на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Твърди се, че изпълнението на оспорения акт би причинило на жалбоподателя значителни и труднопоправими вреди, които са пряко свързани с упражняваната от него трудова дейност и лични ангажименти. Посочва се, че работата му изисква ежедневно пътуване с автомобил, а отнемането на СУМПС създава реален риск от загуба на доход. Изтъква се и необходимостта от полагане на ежедневни грижи за болен роднина, което също се осъществява чрез управление на МПС.

Искането за спиране е допустимо. Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, обжалването на ЗППАМ не спира тяхното изпълнение. Тази установена от закона презумпция обаче не е необорима. В правомощията на съда е да постанови спиране, когато установи, че от предварителното изпълнение могат да настъпят значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя, съгласно чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК.

В конкретния случай са налице индивидуализирани факти, които доказват обективната възможност от настъпване на значителни вреди за жалбоподателя. Ежедневното използване на автомобил е пряко свързано с упражняването на трудовата му дейност и възможността да генерира доходи, както и с полагането на грижи за болен член на семейството. Невъзможността за това представлява значителна вреда, съизмерима със защитавания обществен интерес.

Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Непосредствено след констатиране на нарушението, жалбоподателят е пререгистрирал автомобила на свое име като наследник. В тази връзка като доказателство за настъпилото ново обстоятелство са представени копия на свидетелство за регистрация на МПС – част I и част II. С това действие регистрацията на МПС е възстановена, с което са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН – да се преустанови нарушението и да се отстранят вредните последици от него. При тези данни продължаващото действие на предварителното изпълнение губи своя превантивен характер и се превръща в несъразмерна репресия, която не съответства на целите на закона.

С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Спира предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 03.06.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“, пр. гг от ЗДВП, издадена от мл. автоконтрольор към РУ Асеновград, ОДМВР Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�