Определение № 617 от 24.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 617 гр. Ловеч, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500340 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 2682/ 25.06.2026 година, постановено по ч.гр.д. № 1305 по описа за 2026 година, Тетевенският районен съд отхвърлил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище в ****, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „ВЕСТ 98“ ООД, Шумен, ЕИК *********, за вземане за неустойка в размер на 343-.59 евро ,за законна липхва в размер на 38.95 евро за периода 24.04.2025г до 24.06.2026г и за разноските по заповедното производство.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника – адвокат Л. Р., с която е обжалвано същото като незаконосъобразно.

Жалбоподателят посочва, че на първо място незаконосъобразно съдът е приел, че липсват доказателства за разваляне на договора, като изтъква, че нормата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД е диспозитивна, а не императивна. Позовава се на практика на ВКС и СЕС.

Твърди, че прекратяването на процесния договор е породено от договорно основание, съгласно чл. 54.12 от ОУ който гласи: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ При сбъдване на 1 това условие, договорът се счита прекратен. Договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ и разпоредбите на ЗЗД са неприложими.

Неправилно в противоречие с ТР № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС заповедният съд е приел, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, претендира разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал.

2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Тетевенския районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, за парично вземане в размер на: сумата 343.59 евро, представляваща неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 5063*****, партида 11065****, ID на договор М737**** от 13.09.2024 г., начислена за неизпълнение на задължението за плащане на дължими суми повече от 124 дни, при което договорът е автоматично прекратен на основание т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията между оператора и абонатите и крайните ползватели на обществена електронна съобщителна услуга и/или т.85.4 от ОУ за взаимоотношенията между оператора и абонатите и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни и / или 86 от ОУ за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена чрез сателитна технология от оператора. Неустойката е формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни такси от датата на прекратяването на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Посочено е, че за неустойката са издадени съответни фактури. Претендира се и законна лихва в размер на 38.95 евро върху неустойката за периода 24.04.2025 година до 24.06.2026 година, както и разноските по делото 200 едро адв. възнаграждение и 10.86 евро д.т.

2

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария. В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. При справка на е-страница на мобилния оператор за Общите условия, действали към момента на сключването на договора - чл. 54 и 54.12 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и лизингови вноски. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задължението на абоната по договора, като не е посочено за каква сума става въпрос и как е формирана, поради което е възникнало задължение за търговеца за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги, като се позовава на разпоредбата на чл. 298 от ТЗ и неприложимост на нормите на ЗЗД. От данни в заявлението е видно, че се касае се за писмен договор, наречен рамков. В случая в ОУ са предвидени хипотези за едностранно прекратяване на договора, но не и формата. Изявлението за прекратяването на договора следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на чл. 288 от ТЗ.

Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 293, ал.2 от ТЗ.

По делото не се установява, а и няма твърдение, заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен 3 срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на цитирания договор преди изтичане на уговорения срок.

За пълнота, следва да се отбележи, че от изложените обстоятелства не е ясно как е формирана претендираната неустойка по Договора, за какви електронни съобщителни услуги, предвид на това, че по-надолу в заявлението са цитирани и ОУ за интернет и телевизия.

При тези съображения не следва да се обсъжда противоречието на неустойката на закона и добрите нрави.

Като последица от приетата неоснователност на процесната неустойка е и недължимост на претендираната законна лихва в размер на 38.95 евро върху неустойката за периода 24.04.2025 година до 24.06.2026 година.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „А1 България“ ЕАД, не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2682/ 25.06.2026 година, постановено по ч.гр.д. № 1305 по описа за 2026 година, с което Тетевенският районен съд е отхвърлил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище в ****, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „ВЕСТ 98“ ООД, Шумен, ЕИК *********, за вземане за неустойка в размер на 343.59 евро, за законна липхва в размер на 38.95 евро за периода 24.04.2025г до 24.06.2026г и за разноските по заповедното производство.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5