Решение № 911 от 16.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Благоевград, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210100893 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена пред Софийски районен съд и изпратена по подсъдност на Районен съд Благоевград, от Н. И. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски" 125, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я.и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И. Ми. Ш. Управител и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „Кредисимо" ЕАД, ЕИК/ПИК 175330437.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, в отношенията между страните Н. И. Б., с ЕГН ********** и „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я., че сключеният между тях договор за Паричен заем № 2146437 е нищожен.

В условията на евентуалност, в случай, че бъде приет сключения договор за валиден, да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за Паричен заем № 2146437, сключен между страните Н. И. Б., с ЕГН ********** и „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р. Я., с която се е задължил ищеца да сключи договор за поръчителство.

Иска се от съда да признае за установено, в отношенията между страните Н. И. Б., с ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И. М. Ш. Управител и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, че сключеният 1 между тях договор за предоставяне на поръчителство към Паричен заем № 2146437, сключен с „Кредисимо" ЕАД, е нищожен.

Иска се от съда да осъди „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899 да заплати на Н. И. Б., с ЕГН **********, сумата в размер на 50,00 лв. /частичен иск от общо 2760,36 лв./ платена сума без основание. Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че на 17.12.2019 г. между Н. И. Борисов и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за паричен заем № 2146437, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 2500,00 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. Твърди се, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца, ищецът и вторият ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899 /чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Сочи се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 2760,36 лв., като възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо“ ЕАД, като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 6431,64 лв. Сочи се, че съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предостави дължимите парични думи на „Кредисимо“ ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. /Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство/.

Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД, като заемодател и ищеца, като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем, като заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сочи се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Сочи се, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието па поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Сочи се, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. Сочи се, че 2 съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл., 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване па договора и когато гой бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Сочи се, че клаузата на чл. 4 ал.

1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител), като прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Посочва се, че изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.

Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури поръчителство. Сочи се, че се касае за кредит от типа „бързи кредити", „Кредисимо" ЕАД било посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъде разгледан по-бързо - до 48 часа, а в противен случай - 14 дни /а предложението съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо" ЕАД дружество. Сочи се, че това дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „Ай Тръст" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това се сочи, че разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно се сочи, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и норма та на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗНК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по креди та за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специалио застрахователните премии в случаите, косато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното се твърди, че то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде 3 поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. От страна на търговеца се сочи, че е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, се твърди, че кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин се сочи, че потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.