Решение № 304 от 27.09.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Перник, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500374 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалба

ОТ: Е. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***,

ЧРЕЗ адв. А.Ц. от АК ***, със съдебен адрес за призоваване: ***

ПРОТИВ: Решение № 260352/24.03.2021г. на Районен Съд Перник, постановено по гр.д. № 6355 по описа на съда за 2020г.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, включително и в частта за разноските.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че за да отхвърли, предявения отрицателен установителен иск, в мотивите си към обжалваното решение първоинстанционният съд формирал грешно вътрешно убеждение, че не е изтекла в полза на ищеца предвидената от закона погасителна давност за процесното вземане на ответното дружество. Това заключение на съда било неправилно. Макар правилно съдът да обследвал и възприемал фактите и обстоятелствата по правния спор във връзка с исканите и предприетите валидни изпълнителни действия, в хода на процесното изпълнително дело изп.

1 дело №703/2010г. по описа на ЧСИ- С. Д., възприел и отбелязал настъпването по силата на правната норма - чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното дело към 11.03.2013г., но впоследствие изразените, от съда съображения, че с молбата си с вх.

№05288/10.06.2016г. взискателят е прекъснал давността и е започнала да тече нова давност, били неправилни и неоснователно отхвърлил иска, защото погасителната давност не била изтекла. Сочи, че трайна и безпротиворечива била практиката на съда, че само с валидни изпълнителни действия можело да бъде прекъснат течащия давностен срок, а искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, както и предприемането на изпълнителни действия от съдебния изпълнител по прекратено изпълнително производство не били валидни такива и не можели да прекратят теченето на предвидения от закона давностен срок, още повече, че това искане съдебният изпълнител не бил уважил и не бил предприел исканото изпълнително действие, защото взискателят не бил внесъл своевременно дължимата се такса за исканото изпълнително действие.

Съгласно посочените в жалбата решения на ВКС сочи, че в условията на прекратено по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се считали обезсилени, с изключение на тези, въз основа на които трети лица са придобили права, така че те също не прекъсвали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.116 б.”в” ГПК.

Предвид на което жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и бъде прието за установено, че не дължи на ответника процесните суми.

Моли за присъждане на разноски, сторени и пред двете инстанции.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения.

Моли за присъждане на направените разноски, по представения списък по чл.80 от ГПК

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител, с депозирана преди дата на съдебното заседание молба, оспорва депозираната въззивна жалба и моли да бъде потвърдено изцяло решението на Районен съд Перник.

Моли за присъждане на направените по делото разноски, по представения списък по чл. 80 ГПК.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Е. И. Т. е депозирала пред първоинстанционния Пернишки районен съд искова молба, с която е предявила иск за признаване на установено по отношение на ответника „Топлофикация – Перник“ АД, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2 013,98 лв., представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 24.11.2010 г. по ч. гр. дело № 6224/2009 г. по описа на Районен съд – Перник, поради погасяване на вземането по давност.

В срок ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, в който по подробни съображения е изразило становище за неоснователност на иска.

2

Районният съд е отхвърлил така предявения иск, като е приел, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника по него и по молба на ответника от 30.12.2010 г. е образувано изпълнително дело № 703/2010 г. по описа на ЧСИ С. Д., по което изпълнително дело на 10.03.2011г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от ***, а на 10.06.2016г. взискателят е депозирал молба, с която е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на запор върху трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия, като действия в тази насока не са предприети от ЧСИ, доколкото същият с постановление от 12.05.2017г. е прекратил изпълнителното дело.

Съдът е приел, че с оглед липсата на постъпило възражение от длъжника за недължимост, заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила на 24.11.2010г., от която дата е започнала да тече нова 5годишна давност за вземанията. Според първоинстанционния съд първото действие по вече образуваното изпълнително дело, годно да прекъсне течението на давността, е наложеният запор на 10.03.2011г., независимо, че същият не е способствал за удовлетворяване на вземането. Доколкото след тази дата, в рамките на две години, от страна на взискателя не е поискано прилагане на нов изпълнителен способ, то считано от 11.03.2013г. на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК изпълнителното производство било прекратено по силата на закона.

Според районния съд, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, през време на висящо изпълнително производство не тече погасителна давност по отношение на вземането, а с образуването на същото давността е прекъсната, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично било прието, че след образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира и същата не тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Вземайки предвид обстоятелството, че към датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното дело е било прекратено по перемпция, то съдът е приел, че 5-годишната давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала да тече от следващия ден от датата на прекратяването – 11.03.2013г. Същата била прекъсната с молбата на взикателя от 10.06.2016г., с която възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и поискал налагането на запор върху трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия на длъжника. Според районния съд настъпилата перемпция е без правно значение за давността и щом взискателят е извършил действие, годно да прекъсне давността, то ЧСИ не може да откаже да изпълни искания нов способ, като единствената правна последица от настъпилата към този момент перемпция е, че ЧСИ е следвало да образува ново изпълнително дело.

Новото искане от взискателя е прекъснало давността, тъй като същото било направено своевременно преди погасяването на вземането му по давност, независимо от това дали ЧСИ е образувал ново дело или не, и дали ЧСИ е предприел изпълнителното действие преди изтичането на давностния срок или не.

От фактическа страна по делото и пред настоящата въззивна инстанция се установява, че по ч.гр.дело № 6224 / 2009 г. по описа на Районен съд Перник е издадена 3 заповед за изпълнение по чл. 410 на 20.11.2009г., с която е разпоредено на Е. И. Т., с ЕГН:

**********, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 2013,98 лв. /две хиляди и тринадесет лева и 98 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., сумата от 334,10 лв. /триста тридесет и четири лева и 10 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007 г. до 17.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2013,98 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 20.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 140,44 лв. /сто и четиридесет лева и 44 ст./ юрисконсултско възнаграждение и 65,28 лв. /шестдесет и пет лева и 28 ст./ държавна такса.

На 24.11.2010г. е издаден изпълнителен лист въз основа влязлата в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.11.2009г. по ч.гр.д. № 6224/2009г. по описа на РС Перник.

От приложеното по делото копие на изп. дело № 703/2010 г. по описа на ЧСИ С. Д. се установява, че е образувано изпълнително производство въз основа на молба от 30.12.2010г. от кредитора „Топлофикация – Перник“ АД на основание горепосочения изпълнителен лист срещу длъжника Е. И. Т. , като в същата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

На 10.03.2011г. е изпратена покана за доброволно изпълнение по местоработата на длъжника – ***, общ. ***, получена на 22.03.2011г.

На 10.03.2011г. до ***, общ. ***, като трето задължено лице, е изпратено запорно съобщение за лицето Е. И. Т. , в което е посочено, че е длъжник по образувано изп.д. № 703/2010г. и е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, като съобщението е връчено на 22.03.2011г.

С писмо вх. № 01456/24.03.2011г. ***, общ. ***, е уведомило ЧСИ С. Д., че лицето Е.

И. Т. не работи в *** от 17.01.2003г.

С постановление от 12.05.2017г. по изп.д. № 703/2010г. ЧСИ С. Д. е прекратила изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

С молба вх. №05288 от 10.06.2016г. по изп.д. № 703/2010г. „Топлофикация – Перник“ АД е възложил на ЧСИ С. Д. правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на запор върху трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия на длъжника.

Със съобщение изх. №02776 от 01.06.2017г. ЧСИ С. Д. е уведомила „ Топлофикация – Перник“ АД, че изп.д. № 703/2010г. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, за което е издадено постановление от 12.05.2017г.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда 4 на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :