Решение № 249 от 17.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. П., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000453 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №1835/22.05.2023г., изпратена по пощата на 18.05.2023г., от З О“ АД – гр. С., ул. **********, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството адв. Т. Т. против решение №21 от 19.04.2023г., постановено по т.д. №46/2022г. по описа на Окръжен съд – Смолян, поправено с Решение №36/23.06.2023г., постановено по т.д.

№46/2022г. по описана ОС – Смолян, с което е осъдено З О“ АД – гр. С., ул.

**********, ЕИК ********* да заплати на Н. С. Н. ЕГН ********** от гр. М., ул. ********, ап.4 сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта на брат му Д. С. Н., настъпила на 06.04.2018г. в резултат на ПТП в гр. Х., бул. С.“, причинено М. М. А. при управление на товарен автомобил марка „М.“ ****, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника по застрахователна полица №BG/23/**********, със срок на действие 23.01.2018г. – 22.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2021г. до окончателното 1 изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по отношение на него не е налице изключението претърпените вреди да са сравними по интензитет с тези на лицата от най-близкия кръг. В тази връзка намира, че показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат преценени като заинтересовани и противоречиви, както и че от тях не се установява нито изключително близките отношения между братята, нито интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания. Счита, че не следва да се кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – психологична експертиза относно изразеното в него, че фактическата отдалеченост на братята след общия им живот в М. не е повлияла на тяхната дълбока емоционална връзка. Намира, че по делото правилно е прието наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, но счита, че приетия процент на съпричиняване е занижен. Поддържа и становище за определяне на изключително завишен размер на обезщетението, което не отговаря на критериите за справедливост. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск на Н. Н.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна Н. С. Н. ЕГН ********** от гр. М., ул. ********, ап.4 – чрез пълномощника му адв. Р. М., със съдебен адрес: гр. С., ул. Ц. А. № **** с писмен отговор от 12.07.2023г. изразява становище за неоснователност на жалбата на З О“ АД – гр. София. Намира, че приносът на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е приет от съда в размер на 50 % е дори завишен и не следва да надхвърля 30 %. Счита, че не е налице противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели – майката и първите им братовчеди относно отношенията между братята, които, поради стеклите се житейски обстоятелства са изградили връзка на близост, обосноваваща претенцията за обезвреда. Намира, че по-дълбоката емоционална и трайна близост между ищеца и починалия му брат се установява и от заключението на вещото лице по съдебно – психологичната експертиза, според което Д. е бил пример за подражание, помагал е при отглеждане на Н. като е изиграл заместваща родителска бащина роля във всички направления. Поддържа становище, че ищецът е загубил 2 протективната фигура на баща със загубата на брат си. Моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, определено по реда на чл.38 от ЗАдв. с присъждане на ДДС върху сумата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът Н. С. Н. ЕГН ********** от гр. М., ул. ********, ап.4 твърди, че на 06.04.2018г., в гр. Х., бул. С.“ №... /срещу „****“/ е настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат на което е починал неговия брат Д. С.

Н.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от водача М. М. А. при управление на товарен автомобил марка „М.“ ****, с рег. № ********.

Твърди, че ПТП е причинено от водача А., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, за което обстоятелство е налице влязла в сила Присъда №260003 от 17.09.2020г. по НОХД №165/2020г. по описа на Окръжен съд - Х.. Твърди, че смъртта на брат му е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърди, че вследствие на причинената смърт на неговия брат е понесъл неимуществени вреди – силна тъга, мъка, болка от загубата, скръб, която не утихва, нежелание за общуване.

Посочва, че между двамата е съществувала много силна духовна връзка и силна привързаност. Починалият вследствие на ПТП Д. бил незаменима подкрепа и опора за брат си през целия му живот и при справяне с трудностите – и като дете, и когато пораснал. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З О“ АД по застрахователна полица №BG/23/**********, със срок на действие 23.01.2018г. – 22.01.2019г. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молба от 25.06.2021г., но в законоустановения срок застрахователят не му е определил и изплатил застрахователно обезщетение.

Моли съда да осъди ответника З О“ АД – гр. С., ул. **********, ЕИК ********* да заплати на Н. С. Н. ЕГН ********** от гр. М., ул. ********, ап.4 сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта на брат му Д. С. Н., настъпила на 06.04.2018г. в 3 резултат на ПТП в гр. Х., бул. С.“, причинено М. М. А. при управление на товарен автомобил марка „М.“ ****, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника по застрахователна полица №BG/23/**********, със срок на действие 23.01.2018г. – 22.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2021г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. Р. М. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.

Ответникът З О“ АД – гр. С., ул. **********, ЕИК ********* оспорва предявения иск. Намира, че не са налице отношения на особена близост и трайна житейска връзка между двамата братя. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, с оглед управлението на мотоциклета без каска, без предпазна екипировка и със скорост, два пъти по-висока от допустимата за съответния пътен участък.

Евентуално – намира претенцията за прекалено завишена по размер и неотговаряща на критериите за справедливост. Оспорва интензитета и продължителността на твърдяните болки и страдания, които търпи ищеца.

С допълнителна искова молба Н. Н. поддържа твърдения за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди на лицата от разширения кръг не следва да бъде ограничавано с лимитни стойности. Намира претендирания размер на обезщетението за съобразен с критериите за справедливост. Оспорва възражението на ответника, че ПТП е настъпило в условията на съпричиняване от страна на починалия Д. Н..

С отговор на допълнителната искова молба З О“ АД – гр. София поддържа вече изложените в отговора възражения и оспорвания.

Видно от представената молба вх. №99-12822/25.06.2021г. ищецът Н. Н. е заявил своята претенция за обезщетение на вредите, които търпи от смъртта при ПТП на брат си Д. Н., пред застрахователя. Получаването на молбата на посочената дата от ответното дружество не се оспорва. Не се оспорва и обстоятелството, че не е била определена и изплатена сума за обезщетение на ищеца. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на прекия иск на ищеца против застрахователя.

4

Видно от представената Присъда №260003/17.09.2020г. по НОХД 165/2020г. на ОС – Х. водачът М. М. А. е признат за виновен в това, че на 06.04.2018г. в гр. Х. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „М.“ ****, с рег. №******* е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.25 ал.1 и чл.38 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. С. Н., като деянието е извършено в пияно състояние, за което деяние му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, увеличено с въззивното решение на една година и шест месеца и е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

В констативния протокол за ПТП като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП се сочи предприетата мА.ра обратен завой от дясна пътна лента от страна на водача на товарния автомобил, като по този начин не пропуска и бива ударен от движещия се по същия път и в същата посока, но в лява лента мотоциклет.

Както причината и механизма на ПТП, така и противоправното поведение водача на товарния автомобил са предмет на цитираната влязла в сила присъда. От представената такава се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на товарния автомобил марка „М.“ ****, с рег. №******* – М. М. А.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП. Съгласно чл.25 ал.1 и 2 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е мА.ра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне мА.рата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши мА.рата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на мА.ра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава мА.ра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни 5 ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Съгласно чл.38 ал.1 от ЗДвП з авиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението, а съгласно ал.3 на същата разпоредба при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.

Същото се отнася и за извършеното съставомерно деяние – причинена смърт по непредпазливост при управление на МПС при нарушаване на правилата за движение. Предмет на влязлата в сила присъда е именно това деяние като е приета причинна връзка между травмите, получени при ПТП и настъпилата смърт на Д. С. Н..

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че смъртта на Д. С. Н. е в пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП на 06.04.2018г., при което е пострадал, както и че ПТП се дължи на противоправното поведение на водача на товарния автомобил марка „М.“ ****, с рег. №******* – М. М. А..