Решение № 39 от 06.02.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 31/2024
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 06.02.2024
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Гергана Огнянова Симеонова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Сливен, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова М.
Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20242200500031 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника В. С. Д. срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство от 06.12.2023 г. по изп.д. №20078370400817 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. №837, район на действие ОС -Сливен.
В жалбата длъжникът чрез пълномощника адв. Т. Ч. от АК – Сливен посочва, че в двугодишен период от образуване на изпълнителното дело на взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция. Твърди се също така, че са изтекли десетгодишната давност, с което е погасено вземането, съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗД, както и действието на изпълнителния лист. Сочи за съществени процесуални нарушения от страна на ЧСИ Георгиев, относно факта на прекратяване на изпълнителното дело през 2014 г. по отношение на един от четиримата длъжници и неуведомяването за това обстоятелство на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да укаже на ЧСИ Георгиев да прекрати изпълнителното производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Другата страна по изпълнителното производство – взискателят „Еос Матрикс” ЕООД, гр. София не е подал писмено възражение по жалбата в предвидения от закона срок.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Георгиев е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Сочи, че жалбоподателят не е уточнил кога е настъпила перемпцията – кое е последното изпълнително действие и в кой период е настъпила същата.
1
Излага фактологията по делото и посочва, че двугодишният срок за законовата перемпция не е настъпила. Посочва, че работодателят му е изплащал ежемесечно суми по запора и това се явява същинско изпълнително действие, което прекъсва срока за перемпция.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 817/2007г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. №837 и район на действие ОС -Сливен е образувано по молба на взискателя „ДЗИ БАНК“ АД от 23.07.2007 г. против четирима длъжници Г.Д.Е., В. С. Д., Н.К.Д. и П.И.Д. въз основа на изпълнителен лист о т 22.06.2007г., издаден по ч.гр.д. № 2742/2007г. по описа на РС -Сливен за заплащане на следните парични суми: 10 000,00 лв. главница, представляваща задължение по договор за кредит от 30.09.2005 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 19.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва до подаването на молбата в размер на 413,25 лв. и разноски по делото в размер на 208,27 лв.
С молбата за образуване на делото, взискателят е посочил като изпълнителни способи изпълнение върху движимите и недвижимите вещи на длъжника и изпълнение върху вземанията на длъжника, в т.ч. трудово възнаграждение, като се извърши съответно запор и опис на установеното движимо и недвижимо имущество. С молбата е поискал извършване на справки за проучване на имущественото състояние на длъжника.
ПДИ до длъжника Д. е връчена на майка му П.Д. със задължение да му я предаде на 26.08.2007 г.
На 22.08.2007 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, с което е наложено запор върху трудовото възнаграждение на същия. По така наложеният запор постъпват ежемесечни плащания за период от м. септември 2007 до м. декември същата година.
На 10.03.2008 г. има извършена нова удръжка от трудовото възнаграждение на Д..
На 18.03.2009 г. е наложена Възбрана върху ½ ид.ч. от жилищеапартамент, находящ се в гр. Сливен, ********* със застроена площ от 59,25 кв.м., собственост на длъжника.
За периода м.март 2009 г. до м. октомври 2011 г. постъпват ежемесечни плащания като удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника по така наложеният запор върху трудовото му възнаграждение.
Следващото изпълнително действие (Запорно съобщение до ВиК Сливен ООД) е с Изх. №5793/29.04.2014 г.
От този период нататък следват нови преводи преводи от работодателят на длъжника, като на 13.01.2017г. е постъпила молба от „Еос Матрикс” ЕООД, гр. София, въз основа на която и на основание чл.429, ал.1 от ГПК същият е конституирано по изп. д. №817/2007г. в правата на взискател на основание договор за цесия. През 2019 г. е бил наложен запор върху 2 банковите сметки на длъжника в ЦКБ. През 2023 г. е запорирана сметката на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД и вземанията му за пенсия от НОИ.
На 22.11.2023г. длъжникът В. С. Д., подал молба до ЧСИ Георгиев, чрез проц. си представител – адв. Т. Ч., с искане за прекратяване на образуваното изпълнително дело, поради неизвършването на изпълнителни действия за срок по-дълъг от 2 години.
С Постановление от 06.12.2023 г. ЧСИ Павел Георгиев е отказала да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №817/2007г., тъй като същият счита, че от датата на образуване на делото до датата на постъпилата молба, нее изтекъл срок по-дълъг от 2 год., през който да не са били поискани от взискателя и/или извършени изпълнителни действия от ЧСИ.
Отказът е съобщен на длъжника чрез пълномощника му адв. Ч. на 12.12.2023г.
Жалбата против отказа за прекратяване на изпълнителното производство е подадена на 18.12.2023 г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – длъжника и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Следва да се отбележи, че едно от исканията на длъжника Й. направено в молба от 22.11.2023г. е било за прекратяване на производството поради изтекла погасителна давност, като се е позовал на чл.112 от ЗЗД, нов, ДВ бр.102/2020г., в сила от 02.06.2021г./ и това искане ЧСИ Георгиев е оставила без разглеждане с обжалваното постановление от 06.12.2023г.
Отказът за прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла давност, в т.ч. и нововъведената абсолютна такава, е правилен и напълно законосъобразен, тъй като съдебните изпълнители нямат правомощията да се произнасят по направено възражение за погасителна давност и закона не е предвидил такова основание за прекратяване на изпълнителното производство. В това число и настоящият съдебен състав няма право да се произнесе по така направеното искане, тъй като не това е процесуалният ред за разглеждането на възражение за изтекла погасителна давност.
Относно направеното възражение за настъпила перемпция и искане за прекратяване на изпълнителното производство на това основание - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в мотивите и ЧСИ Георги е посочил, че искането е неоснователно, като не е изтекъл предвидения от закона срок, в който взискателят да е бездействал.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът не споделя 3 извода на съдебния изпълнител за неоснователност на искането за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Съгласно т.10 от посоченото ТР, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Предприемането на изпълнителни действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител. Така с равнозначна правна последица се свързва, както непредприемането от страна на съдебния изпълнител, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, съгласно изричните указания на ВКС в цитираното тълкувателно решение.
4
От приложеното изпълнително дело се установява, че последното валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността по смисъла на чл. 116 б. "в. "от ЗЗД, респективно е относимо към фактическия състав на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК е плащането, което е извършено от трето задължено лице по запор на трудовото възнаграждение на длъжинка, на 25.10.2011 г.
Според указанията, дадени в мотивите на т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС плащанията, извършени от трето задължено лице представляват валидно изпълнително действие, което прекъсва давността. След 25.10.2011 г. до 29.04.2014 г., когато е извършено ново валидно изпълнително действие, което е в състояние да прекъсне давността (налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника) не са поискани от взискателя и не са извършвани нови валидни изпълнителни действия, които са в състояние да прекъснат давността. Това е за срок повече от 2 години. С оглед задължителните указания и разяснения на ВКС в посоченото тълкувателно решение прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
Поради това, съдът намира, че прекратяването е настъпило по силата на закона на 26.10.2013 г., когато двугодишният срок вече е бил изтекъл.
Подадените последващи молби за предприемане на изпълнителни действия и наложените въз основа на тях запори е след настъпване на прекратителния ефект и предприетите въз онова на тях последващи изпълнителни действия се явяват незаконосъобразни.
С оглед изложеното, жалбата се явява основателна. Обжалвания отказ за прекратяване на съдебния изпълнител следва да се отмени и делото да се върне за постановяване на постановление за прекратяване, с което се прогласява настъпилия прекратителен ефект по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Разпечатката съдържа 48 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77fd9e34-dd97-4865-b130-3984963d0d09