Решение № 197 от 06.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Велико Търново, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

Димитринка Гайнова

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Гайнова Въззивно гражданско дело № 20264000500122 по описа за 2026 година

С Решение № 34 от 10.02.2026 г. по гр. д. № 530/2025 г. на Окръжен съд – Русе е отхвърлен предявеният от Н. В. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес- гр. Русе, *********** чрез адв.М. Д. срещу Община Русе, представлявана от кмета на общината П. М.- гр.Русе, ********* установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, по силата на който да се установи по отношение на Община Русе, че Н. В. Н. е придобил по давност собствеността върху реална част от поземлен имот, която реална част съгласно скица-проект № 15-1022472-19.06.2025г. /л.9-10 от делото/, представлява поземлен имот с проектен идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на ИДАК, със Заповед за изменение на КККР КД-1418/03.10.2013г., издадена от Началника на СГКК-Русе с адрес- гр.Русе, кв.Западна промишлена зона, ул.“Капитан Райчо Н.“, с площ 6 118 кв.м., вид територия-урбанизирана, начин на трайно ползване-имот за производствен, складов обект, стар № 302, кв. ЗПЗ, при съседи: ***; ***;

***, а според скица № 15-374704-06.03.2025г. /л.7 от делото/, представляващ имот, заключен между букви : A,B,C,D,E,F,G,I,K и защрихован 1 в червено, с площ 6 118 кв.м., ведно с построените в него сгради, които според скицата-проект представляват : 1. сграда с проектен идентификатор *** със застроена площ 128 кв.м., етаж 1, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна ; 2. Сграда с проектен идентификатор *** със застроена площ 26кв.м., етаж 1, предназначение-друг вид сграда за обитаване;

3. Сграда с проектен идентификатор *** със застроена площ 73 кв.м., етаж 1, предназначение-друг вид сграда за обитаване, а според скицата от 06.03.2025г. - сграда с идентификатор *** с площ 128кв.м., сграда с идентификатор *** с площ 26кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ 73кв.м., като неоснователен. Със същото решение е осъден Н. В. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес- гр. Русе, *********** чрез адв.М. Д., да плати на Община Русе, представлявана от кмета на общината П. М., гр.Русе, *********, разноски по делото в размер на 700лв., както и 650лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Н. В. Н., чрез адв. М. Д., с оплакване за неправилност на съдебния акт. В жалбата се излага, че незаконосъобразно и необосновано първоиснтанционният съд е счел, че въпреки владението на Н. Н., осъществявано в периода от 01.06.1996 г. до 01.01.2001 г., той не е придобил имота по давност, поради съществувалата забрана на чл. 59 от ЗТСУ (отм.). Посочва се, че съобразно задължителната практика на ВКС, забраната за придобиване на реални части по давност по чл. 59 от ЗТСУ (отм.) се отнася единствено за дворищнорегулационни парцели, като при липса на влязла в сила регулация за имота, тази норма е неприложима. Поради това жалбоподателят счита, че до 2006 г., когато имотът не е бил в регулация, не е съществувала законова пречка за придобиване по давност, стига да са налице предпоставките по чл. 79 от ЗС – непрекъснато владение за период от 10 години. На следващо място е изложено, че първоинстанционният съд неправилно обвързва възможността за придобиване по давност с наличието на кадастрално заснемане или минимални размери по ЗУТ. Излага се, че по делото е доказано, че имотът е физически обособен и индивидуализиран от всички страни с ограда още от 1990 г., като липсата на кадастрален или регулационен план не препятства съществуването на имота като обект на правото на собственост, ако границите му са определяеми, а в конкретния случай – и определени на място. Липсата на техническо отразяване на имота в кадастрална или регулационна основа не 2 го правело негоден обект на собственост, стига границите му да могат да бъдат установени на терена. Посочва се, че нормата на чл. 200 от ЗУТ не засяга цели имоти, а само реални части, като поставя изисквания за поделяемост, но те не дерогират давностното владение като придобивен способ. Не ставало ясно и защо съдът е приел, че от изнесените и доказани факти по делото следва да се приложи нормата на чл. 59 от ЗТСУ (отм.).

Излага се, че за ищеца давността тече от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., когато е спряна с наложения мораториум, отменен едва с решение на КС от 14.02.2022 г. От 08.03.2022 г. давността е продължила да тече и към датата на подаване на исковата молба (10.07.2025 г.) са били изтекли повече от 10 години. Отправено е искане решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение, с което предявеният от Н. Н. установителен иск да бъде уважен.

Претендира се присъждането на разноски за производството по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Община Русе, чрез главен юрисконсулт А. С., с който е заето мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е искане същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Претендират се разноски.

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е неправилно.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Въз основа на установените факти обаче първоинстанционният съд е направил неправилни правни изводи.

За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че дори и ищецът да е във владение на имота, предмет на иска отпреди 1980г. до 01.01.2001г. същият не е имал правната възможност да го придобие по давност - в периода до 01.01.2001г. поради съществуващата забрана в чл. 59 ЗТСУ/отм./, а след тази дата до 08.03.2022г. и поради съществуващия мораториум за придобиване 3 по давност на частна държавна и общинска собственост. След 08.03.2022г до завеждане на установителния иск за собственост-10.07.2025г не е изтекла предвидената от чл.79, ал.1 ЗС десет годишна давност, поради което установителният иск за собственост върху реална част от процесния поземлен имот подлежи на отхвърляне.

Настоящия състав на въззивната инстанция не споделя този извод.

Направените оплаквания от страна на жалбоподателя съдът намира за основателни.

В редакцията си преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 34 от 2000г., нормата на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) гласи, че реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. С изменението на посочената разпоредба, в сила от 01.01.2001г., е предвидено, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Този текст е възпроизведен и в чл.200 ал.1 от ЗУТ /след отмяната на ЗТСУ, в сила от 31.03.2001г./, съгласно който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19. Съобразно трайната и относима към случая съдебна практика на ВКС на РБ /решение №219/10.12.15 по гр.д. №.1716/15, І г.о., решение № 126 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 5257/2016 г., ІІІ г.о./ тази забрана за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели, а не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. С дворищнорегулационния план от неурегулираните дотогава недвижими имоти се образуват дворищнорегулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е била да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. Очертанията и размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което и в ЗТСУ (отм.) няма норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части от такива имоти.

По делото е установено, че имотът, който Н. ползва, представлява реална част от имот с планоснимачен номер 302 (в периода от 12.06.2006г. след попълване на кадастралния план на Община Русе до влизане в сила на кадастралната карта на гр. Русе - 16.05.2007г.), а след влизане в сила на КК на гр. Русе представлява част от ПИ с идентификатор ***. След разделяне на имота през 2013г. на три поземлени имота, ползваният от Н. имот 4 представлява реална част от поземлен имот с идентификатор ***.

Тази реална част е с площ от 6188 кв.м. и в нея попадат трите построени от него сгради. Същата реална част е заключена между букви А, С, D, E, F, G, H, K в частта, защрихована с червено на скицата, приложена на л. 33 от първоинстанционното производство. Съгласно скица-проект № 15-102247219.06.2025г., издадена въз основа на приет проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с удостоверение № 25-18894617.06.2025г., издадено по Заявление № 01-470102-17.06.2025г., за тази реална част от имота е предвиден нов обект в ККРС, а именно ПИ с проектен идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, кв. Западна промишлена зона, ул. „Капитан Райчо Н.“, с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, с начин на трайно ползване- незастроен имот за производствен, складов обект, при съседи: ***; ***; ***; ***, като в този имот с проектен идентификатор се намират: сграда с проектен идентификатор - ***, с проектна площ 128кв.м., жилищна; сграда с проектен идентификатор - ***, с проектна площ 28кв.м., друг вид за обитаване и сграда с проектен идентификатор ***, с проектна площ 73кв.м, друг вид сграда за обитаване.

Имотът, предмет на установителния иск за собственост, попада в строителните граници на гр. Русе, в урбанизираната територия на града, в неурегулирана територия, за която няма одобрявани подробни устройствени планове. Имотът попада в Западна промишлена зона, определена по Общия устройствен план като предимно производствена, но в нея се допускат производствени (незамърсяващи), обществено обслужващи и жилищни сгради. Регулационния план, разрешен със Заповед № 431/06.12.1979г. не е осъществен. Със Заповед № 863/18.05.1999г. на Кмета на Община Русе е одобрено частично изменение на регулационния план на Западна промишлена зона като е изменена уличната регулация на парцела за бригадирски лагер на „Булгарплод“ и територията на общински разсадник, но с ЧИРП, одобрен с тази заповед, не е предвидено урегулиране на разклонение на ул. “Капитан Райчо Н.“ по осова точка 8234 в северозападна посока. Едва със Заповед № РД 01/2925/12.06.2006г. на Кмета на Община Русе е наредено допълване на кадастралния план на гр. Русе, Западна промишлена зона като се нанесат границите на терен, източно ул. „Капитан Райчо Н.“ и терена на сгуроотвала на ТЕЦ Запад и се записва нов планоснимачен номер 302 с площ 38 942 кв.м., за който е съставен акт за частна общинска собственост № 4668/11.07.2006г., вписан в вх.№ 9163/12.06.2006г. под № 35, т. XXVI на АВ-Русе. Посоченото правно основание за издаването му е чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във вр. с чл.19 от ЗС, Заповед № РД01/2925/12.06.2006г. на Кмета на Община-Русе (издадена на основание чл. 54, ал.1 от ЗКИР вр. § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР за отстраняване на непълнота в кадастралната карта на гр. Русе), скица № 617/15.06.2006г. на Община Русе и писмо № 0601/309/30.06.2006г. на Областен управител, според което за имот 302 в ЗПЗ на гр. Русе не е съставен акт за държавна собственост. Впоследствие са издадени АЧОС № 5