Решение № 315 от 10.01.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 10.01.2020 г.

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 13215/2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание

124 ГПК за установяване по отношение на ответника недължимост на вземане в размер на 30 655 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2002 г. до окончателното изплащане на сумата поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

ИЩЕЦЪТ- И.Л.В. с ЕГН **********, чрез процесуалния представител - адв. В.Х., твърди, че с решение на САС о т 16.05.2011г. по в.гр.д.№ 2223/07г. е осъден да плати на „Р.“ ООД /в ликвидация/ с ЕИК ******** на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 30 655 лв., представляваща стойността на 248 бр. алуминиеви радиатори/Н 300/, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2002г. Впоследствие въз основа на подадена от него касационна жалба е образувано гр.д.№ 1714/112. по описа на ВКС и касационният съд е постановил решение № 478/20.06.2013г., с което е отменил въззивното решение на САС в частта, с която иска на „Р.“ ООД е уважен срещу него за сумата от 30 655 на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД и вместо това го е осъдил да заплати на „Р.“ ООД сумата от 30 655 лв., представляваща стойността на 248бр. алуминиеви радиатори, с които неоснователно се е обогатил, на осн. чл.57, ал.2, изр.1 от ЗЗД. Намира, че с отмяната на решението на Софийски апелативен съд и постановяването на осъдителния диспозитив на ВКС на принудително изпълнение, респективно годно изпълнително основание представлява постановеното от

ВКС осъдително решение, с което ВКС на съвсем друго основание - чл.57, ал.2, изр.1 от ЗЗД е присъдил в полза на „Р. “ ООД сумата от 30 655лв. Ищецът твърди, че от постановяването на касационното съдебно решение - 20.06.2013г., е започнала да тече погасителна давност за събиране на вземането. Въпреки това Р.

ООД не е поискало издаването на нов изпълнителен лист и не е образувало принудително изпълнение срещу него, поради което приема, че в негова полза е изтекла предвидената в закона петгодишна давност. Поддържа същото твърдение и досежно присъдената законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба по посоченото горе гражданско дело. Въз основа на изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че той не дължи на ответника сумата от 30 655 лв., присъдена от ВКС с решение № 478/20.06.2013г. по гр.д.№ 1714/11г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2002г., поради погасяването им по давност.Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- „Р.” ООД /л/, ЕИК********, представлявано от ликвидатора адвокат С.Е.Б., оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с решение от 16.05.2011г по в. гр.д. № 2223/2007г на Софийски апелативен съд ищецът И.В. е осъден да заплати на „Р.“ ООД /в ликвидация/ на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД сумата от 30 655 лева, представляваща стойността на 248 бр. алуминиеви радиатори /Н 300/, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2002г. На 11.10.2011г. Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, на основание чл. 404, ал.1, предложение второ, чл. 405, ал.1, 2 и 6 и чл. 408 ГПК като взел предвид, че са налице условията на чл. 406, ал.1 ГПК и че решението по гр.д. № 2223/2007г по описа на САС подлежи на изпълнение разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист. С решение № 478/20.06.2013г по гр.д. № 1714/2011г. Върховният касационен съд отменил решението на Софийския апелативен съд и постановил друго, отново осъдително решение срещу ищеца В., като изменил единствено и само правното основание - от чл.59, ал.1 ЗЗД на чл. 57, ал.2, изр.1 ЗЗД. С молба от 13.12.2011г. до Частен съдебен изпълнител В.И., peг. № 779 на Камарата на ЧСИ, на основание издадения изпълнителен лист по молба на взискателя „Р.“ ООД /ликв./ е образувано изп.д № 20117790400164. В хода на изпълнителното производство се установило, че непосредствено след постановяване на решението от 16.05.2011г. по в. гр.д. № 2223/2007г на Софийски апелативен съд длъжникът /ищец по настоящото дело/ И.В. се е освободил от всякакво имущество - прехвърлил е притежаваните от него дружествени дялове от всички дружества, в които е участвал, а с подписан брачен договор от 13.06.2011г. – само един месец след осъдителното решение на САС - и анекс към него от 20.06.2011г. / И.В. прехвърля на съпругата си С.Б.С.цялото притежавано от него недвижимо имущество. При така установеното на 30.05.2016 г. той завел иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу ищеца, по който е образувано гр.д № 6561/2016г, 1-8 състав на СГС. Междувременно изпълнителното дело при ЧСИ Илиева е прекратено от СГС с влязло в сила решение № 6498/19.10.2018г по гр.д. № 10042/2018г на СГС, ГО,IV- В състав.Твърди, че с молба от 29.10.2018г. на основание същия изпълнителен лист е образувал ново изпълнително производство под № № 292/2018г по описа на ЧСИ Л. срещу ищеца, по което има наложени запори и събрани суми. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че е изтекла петгодишна давност за вземането въз основа на гореизложеното, както и твърденията му, че е имал петгодишен срок да поиска издаването на изпълнителен лист въз основа на решението на ВКС. Твърди, че изпълнителен лист за вземането вече е издаден въз основа на обжалваното пред ВКС въззивно съдебно решение. ВКС единствено е променил правната квалификация на спора, което от своя страна не съставлява основание нито за обезсилване на вече издадения изпълнителен лист, нито за издаването на нов. Твърди наличие на прекъсване на давността с образуването на гр.д. № 6561/2016 г. по описа на СГС по предявен от него иск по чл. 135 ЗЗД, както и с направеното признание на иска в отговора на исковата по искът по чл.

135 от ЗЗД. Твърди и че ищецът се опитва да заобиколи процесуалните правила чрез предявяването на настоящия иск, доколкото е пропуснал да заяви възражението си за давност в рамките на производството по чл. 135 от ЗЗД.

Заявява възражение за изтекла в негова полза давност за предявяване на иска.

Моли настоящия съд да остави без уважение предявения иск.

С допълнително становище от 29.05.2019 г., препис от което е връчен на ответника за отговор, ищецът е представил като доказателство по делото Решение от 19.10.2018 г., постановено по гр.д. № 10042/2018 г. по описа на СГС, с което е отменен отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20117790400164 по описа на ЧСИ В.И. и е прогласено настъпило по право прекратяване на същото, считано от дата 17.10.2015 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. В тази връзка ищецът е посочил, че с това съдебно решение е установено със сила на присъдено нещо, че на 16.10.2013 г. е извършено последното изпълнително действие по соченото изпълнително дело, поради което от този момент е започнала да тече давността по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, както и нова петгодишна давност за вземането, предмет на настоящия иск.

В отговор на представеното становище ответникът е направил възражение, че представеното съдебно решение не следва да се приема като доказателство по делото, тъй като възможността за представяне е преклудирана, както и че ищецът се позовава на нови факти, които не са изложени в исковата молба, поради което същите не следва да се взимат предвид от съда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че със съдебно решение от 07.10.2005 г., постановено по гр.д. №1258/2002 г. по описа на СГС, са отхвърлени предявените при условие на евентуалност искове по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД от настоящия ответник срещу настоящия ищец за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, респективно неоснователно обогатяване за сумата в размер на 30 655 лв. и мораторна лихва върху главницата в размер на 13 000 лв.

Посоченото решение е отменено със съдебно решение от

16.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2223/2007 г. по описа на САС, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като съдът е приел този иск за основателен и е присъдил сумата от 30 655 лв. В останалата част съдебното решение е потвърдено.

Със съдебно решение от 20.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1714/2011 г. ВКС отменя решението на апелативния съд като променя правната квалификация на иска от чл.

59 от ЗЗД на чл. 57, ал.2, изр.1 от ЗЗД и отново осъжда настоящия ищец да заплати на настоящия ответник сумата от 30 655 лв., представляваща стойността на 248 броя алуминиеви радиатори. В останалата част по отношение на присъдената лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба решението е потвърдено.

От представения изпълнителен лист от 11.10.2011 г. е видно, че същият е издаден от САС въз основа на постановеното от него въззивно решение за събиране на присъдената с последното сума в размер на 30655 лв., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 29.10.2002 г. до окончателното изплащане.

Въз основа на изпълнителния лист, „Р.“ ООД е подало молба за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ В.И. с рег. № 779, по която е образувано изпълнително дело № 20117790400164. С молбата, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, на ЧСИ е възложеното извършването на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.

По делото са представени искова молба от 30.05.2016 г., предявена от „Р.“ ООД срещу И.Л.В., с която, на основание чл. 135 от ГПК, се иска да се обяви относителна действителност на сделките за безвъзмездно прехвърляне на недвижими имоти от страна на И.В.. Представено е копие от брачен договор и анекс към него, сключен между ищеца и С. С.-В..

С допълнително становище ищецът е представил по делото съдебно решение от 19.10.2018 г., постановено по гр.д. № 10042/2018 г. по описа на СГС, с което е отменен отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20117790400164 по описа на ЧСИ В.И. и е прогласено настъпило по право прекратяване на същото, считано от дата 17.10.2015 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Съдът е приел писменото доказателства на този етап в процеса, тъй като наличието на това съдебно решение е изрично посочено от страна на ответника в отговора на исковата молба, същото е постановено след подаването на последната и е относимо към предмета на делото, като се съобрази и правилото на чл. 235 от ГПК.

Представена по делото е и молба от страна на „Р.“ ООД, с която се иска образуването на второ изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист от 11.10.2011 г. От представените удостоверения, издадени от ЧСИ В. Л. с рег. № 780 е видно, че по тази молба е образувано изпълнително дело № 20187800400292, по което е наложен запор по банкова сметка *** И.В. и е направен превод в размер на 1350 лв. Запорното съобщение, по което е бил наложен запорът е изпратено на 01.11.2018 г.

Други относими доказателства не са събрани от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Неоснователно в тази връзка е възражението на ответника, че чрез предявяването на настоящия иск ищецът цели заобикаляне на процесуалните преклузии, предвидени в чл. 133 от ГПК, тъй като е пропуснал да заяви възражението си за давност в рамките на образуваното през 2016 г. производството гр.д. № 6561/2016 г. по описа на СГС, по искова молба на ответника срещу ищеца с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Неоснователно е и възражението, че с предявяването на настоящия иск при горните условия ищецът злоупотребява с права по смисъла на чл. 3 от ГПК. В тази връзка съдът намира, че по делото е безспорно установено, че от 30.05.2016 г. ответникът е завел искова молба с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с която се иска обявяването на относителна недействителност на сключен от ищеца договор за прехвърляне на имущество, по която е образувано гр.д. № 6561/2016 г. по описа на СГС. Към момента на извършена проверка за хода на делото се установява, че същото е висящо.