Присъда № 105 от 25.04.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №105 от 25.04.2023 г. по НОХД №3552/2022 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу А.Е.М., ЕГН **********, за престъпление по чл.355, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, за това че:

На 23.08.2020 г. в с. Пчелник, обл. Варна, по време на пандемия от Ковид-19, свързана със смъртни случаи, обявена от Световната здравна организация на 11.03.2020 г. , двукратно, при условията на продължавано престъпление, като лице, поставено под 14дневна карантина с начална дата 18.08.2020 г. по Предписание изх.№200818/780015 от РЗИ Бургас, не изпълнил задължението да не напуска адреса - с. Пчелник, обл. Варна, ****, на който се изпълнява карантината за посочения в предписанието срок, с което нарушил мярката против разпространяване на заразна болест по хората по т.10, вр. т.2, б.“а“, пр.1 от Заповед №РД-01-448 от 31.07.2020 г. на Министър на здравеопазването на Република България, в сила от 01.08.2020 г.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението и да наложи наказания „лишаване от свобода“ за срок една година, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок три години и „глоба“ в размер 500.00 лв.

Подсъдимият А. М., редовно призован, не се явява и делото е разгледано в негово отсъствие съобразно чл.269, ал.3, т.3 НПК с участие на назначен защитник.

Защитникът на подс. А. М. оспорва възведеното обвинение като счита същото за незаконосъобразно и моли, подсъдимият да бъде признат за невиновен поради малозначителност на деянието съобразно чл.9, ал.2 НК. Твърди, че подс. А. М. не е бил диагностициран с болестта „Ковид – 19“ като карантината му е била наложена, защото е пребивавал в рискова държава, както и че същият е нарушил наложената му карантина, за да осигури за своите родител и брат, за които полагал грижи, провизии, които не е имало кой да му предостави.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.03.2020 г. от Световната здравна организация е обявена пандемия от COVID-19.

Регламентираните в страната мерки за ограничаване на пандемията от COVID19, включвали и Заповед №РД01-448 от 31.07.2020 г. на Министър на здравеопазването, с която била въведена временна забрана за влизане на територията на Р България на всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични пунктове, с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт, считано от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г.

С т.2 от Заповедта били установени и изключения от въведената забрана по отношение на различни категории лица, в това число спрямо българските граждани (т.2, б.

„а", пр.1 от Заповедта).

В т.5 от Заповедта било регламентирано допускането на територията на страната на всички лица, на които е разрешено влизането в страната, съобразно разпоредбата на т.2, без да е необходимо те да представят документ, показващ отрицателен резултат от изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID19, ако пристигат с начална точка на отпътуване от изрично визираните в същата точка държави, сред които не фигурира Р Турция.

По отношение на лицата, на които е разрешено влизането в страната по т.2 от Заповедта, и които пристигат с начална точка на отпътуване от всички трети страни извън 1 посочените по т.5, в т.6 от Заповедта било предвидено, че се допускат на територията на Р България при предоставен документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа.

Съгласно т.10 от Заповедта, българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства по т.б, които не представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, следвало да бъдат поставени под карантина за срок от 14 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощено от него длъжностно лице.

В срока на действие на Заповедта, на 17.08.2020 г. подс. А. М. напуснал територията на страната през ГКПП Малко Търново и влязъл в Р Турция. На 18.08.2020 г., в 23.32 ч., отново през ГКПП Малко Търново, той се завърнал от Турция в Р България.

При пристигането му и преминаването му през граничния пункт по спрямо А.

М. било издадено Предписание №200818/780015 за поставянето му под карантина за срок 14 дни, с начална дата 18.08.2020 г., на основание „Пристигане от рискова зона - Турция". Това предписание било издадено в електронна форма от Н.Д.Д., инспектор при РЗИ Бургас, който със Заповед №РД-02-216 от 03.08.2020 г., издадена от Директор на РЗИ Бургас, бил оправомощен да съставя предписания за задължителна карантина на лицата, влизащи на територията на Р България през ГКПП Малко Търново от държавите, изброени в Заповед №РД01-448 от 31.07.2020 г. на Министър на здравеопазването.

При съставяне на предписанието, подс. А. М. бил запознат, че се поставя под карантина във връзка с пандемията от COVID-19, с мерките, които трябва да спазва, както и с наказателната отговорност по чл.355 НК, в случай на неспазване от негова страна на наложената му карантина.

Той сам посочил, че в срока на наложената му карантина ще пребивава на адрес - с. Пчелник, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. „Марица" ****, като именно този адрес на карантинирането му бил вписан в Предписанието.

За удостоверяване запознаването му със съдържанието на предписанието, подс. А. М. лично положил подпис под текста върху електронното устройство, на което то било изготвено и отделно подписал декларация, че е запознат с предписанието.

След това подсъдимият се прибрал в дома си в с. Пчелник, обл. Варна, на ул.

„Марица" ****, където живеел на съпружески начала със свид. Теодора Иванова. В същия дом живеели и братът на обвиняемия, страдащ от детски паралич и баща му, който бил с прекаран инсулт.

Въпреки, че съобразно т.11 от Заповед №РД 01-448 от 31.07.2020 г. на Министър на здравеопазването, Директорът на съответната РЗИ можел да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина, при представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, подс. А. М. не си направил такова изследване и карантината му не била отменена.

Фактът на поставянето му под карантина на горепосочения адрес бил сведен до знанието на органите на МВР, на които бил поверен контрола върху изпълнението на предписанията за карантиниране на съответните лица. В тази връзка, служители на различните районни полицейски управления в страната извършвали периодично проверки на адресите им, посочени в предписанията.

2

В изпълнение на възложените им задачи за извършване на проверки на карантинирани лица, на 23.08.2020 г., около 17.10 ч., свидетелите Л.С. и Д.Л. - полицейски служители от участък Долни Чифлик към IV РУ при ОД на МВР Варна, посетили посочения от подс. А. М. адрес на карантиниране.

По-рано в същия ден подс. А. М. взел решение да наруши наложената му карантина, тъй като към този момент свид. Иванова се намирала в с. Градина, обл. Пловдив, заедно с дъщеря им и нямало кой да напазарува храна и необходимите за брат му памперси.

М. напуснал дома си, като със собствения си автомобил „Мерцедес", per.№В0890ВА се придвижил от с. Пчелник до магазин в гр. Долни Чифлик, където напазарувал нужните стоки. Преди да се върне в с. Пчелник, в близост до магазина, той срещнал свой роднина свид. С. М., с когото заедно били в Турция и двамата се заговорили.

Именно в този момент полицейските служители Л. С. и Д. Л. били пред дома на обвиняемия, за да му извършат проверка. Те установили, че входната врата на къщата е заключена и затова подали звуков сигнал, но никой не излязъл. Поискали съдействие от ОДЧ на IV РУ ОД МВР Варна и дежурният се свързал по телефон с подс. А. М.. Последният излъгал, че е в задния двор на къщата и ще се появи всеки момент и тази информация била предадена от дежурния на проверяващите.

Когато разбрал, че полицаите го търсят в дома му, подс. А. М. казал на свид.

С. М. да се качи с него в автомобила му, за да отидат заедно до с. Пчелник и последният се съгласил. Докато се придвижвали от гр. Долни Чифлик до адреса на обвиняемия, изминали около 10 минути, в които полицейските служители изчаквали, той да се появи от задния двор, но това не се случило. Поради това, те се отправили към друг адрес за извършване на проверка. Направило им впечатление, че автомобилът на подс. А. М., който им бил известен, не е пред дома му. Докато се придвижвали към другия адрес, на **** в с. Пчелник срещу тях се появил автомобила на подсъдимия. Свидетелите Л. С. и Д. Л. го спрели и поискали документите на водача, при което установили, че това е именно подс. А. М.. При извършената от тях проверка полицаите установили, че пътникът в автомобила е свид. С. М., който също бил нарушил карантината, под която бил поставен и трябвало да спазва на адрес - гр. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. „Бор" ****. Той заявил на свидетелите Л. С. и Д. Л., че ще намери начин да се върне в дома си. Те съставили протокол за полицейско предупреждение спрямо подс. А. М., който той лично подписал и след това си тръгнали.

Въпреки отправеното му писмено предупреждение да спазва наложената му карантина, подс. А. М. продължил да я нарушава. Двамата със свид. С. М. изчакали заминаването на полицейските служители и вместо да се прибере, малко по-късно в същия ден, подсъдимият се качил отново в автомобила си и откарал с него свид. С. М. до дома му в гр. Долни Чифлик, едва след което се върнал на адреса си.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, подс. А. М. е с чисто съдебно минало.

Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и съдът приема съща за несъмнено установена, както от надлежно приобщените документи – Протокол за полицейско предупреждение от 23.08.2020 г., Предписание №200818/780015, Разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина от 18.08.2020 г., Заповед №РД-02-216 от 03.08.2020 г., Заповед №РД-01-448 от 31.07.2020 г., Епикриза по ИЗ2324 УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, така и от приобщените показания на всеки един от свидетелите С. М., Л. С., Д. Л. и Т. Иванова, които съдът кредитира като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени възприятия, непротиворечиви помежду си, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените документи.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни 3 изводи:

Приобщения и кредитиран от съда доказателствен материал безспорно установява обективните и субективни признаци на осъществено от подс. А. М. престъпление по чл.355, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК.

Подсъдимият е бил запознат с издаденото му предписание за спазване на карантина, като на същия е връчена декларация. Последният е бил наясно, какво поведение следва да спазва, предвид поставянето му под карантина, като изрично е посочил адреса, на който да бъде извършено това. Понятието карантина има широко известно значение и разбиране, а именно: временно принудително изолиране на хора, животни, стоки и др., които са или е възможно да бъдат носители на заразни болести. Поради това съдът намира, че подсъдимият е бил добре запознат, че не трябва да напуска адреса.

Съставът на престъплението по чл.355, ал.1 НК изисква от обективна страна, активно поведение на дееца, с което не спазва, нарушава наредба, правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората. Нормата от особената част на НК е бланкетна и препраща към нормативни актове /наредба, заповед или закон - ако правилата и мерките са регламентирани с него/, чрез които са били въведени от по-рано нормативни изисквания или изисквания на общ административен акт /каквато се явява заповедта на министъра, а не чрез индивидуален административен акт/, непозволяващи или ограничаващи разрастването на случаите на заразяване на хора на територията на цялата страна или на определен район /така, Решение №193 от 13.01.2021 г. на ВКС по н. д. №806/2020 г./.