Решение № 54 от 03.04.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Панагюрище, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225230100807 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит.

Подадена е искова молба от И. Г. Б. , с ЕГН **********, с адрес: гр.Стрелча, бул.*** , чрез адв.Е. И. - вписана в АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.*** против „Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София 1712, район Младост, ж.к.“Младост 3“, бул.“Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20, в която ищцата, чрез пълномощника си, м оли да бъде прогласена нищожността на договор №1114976/21.01.2022г. , като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Зако на за потребителския кредит.

Твърди, че на 22.01.2022г. е сключила с ответното дружество "Фератум България" ЕООД договор №1114976/21.01.2022г. по силата, на който са й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 4000 лв., при лихвен процент - 35,00%, годишен процент на разходите - 49,66%.

Твърди, че по силата на чл.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum/Multitude Bank в полза на 1 кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството – гарант, чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 4000 лв. за срока на действие на кредитния договор.

Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл.19 ал.1 и ал.4 ЗПК, във връзка с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 ЗПК.

Сочи, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 %/. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко, дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.19 ал.1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 35,00 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Сочи, че съгласно чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.

Освен възнаградителната лихва, в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,66%. ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл.19 ал.1 и по силата на ал.2 от същия член, по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 ЗПК/. Посочва, че 2 законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тьй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможности да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях, от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл.22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.

Твърди, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Ferratum/Multitude Bank в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява

„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител с разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19 ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, 3 когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което дължи такса в общ размер на 4000 лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „Фератум България" ЕООД. Според императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1%, плюс 10%/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.

Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни - чл.19 ал.5 ЗПК. Твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19 ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 4000 лв. в записания в договор размер на ГПР от 49,66%. Поради това, че тази такса намира основанието си в противоречащата на чл.19 ал.4 ЗПК клауза за ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните. Ако съдът счете, че този довод е неоснователен, то моли да приложи правните последици на чл.19 ал.5 ЗПК.

Твърди, че наред с това следва да се има предвид и че макар, че в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението па потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл.29 ал.4, в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл.11 ал.1, т.20 от ЗПК. Твърди, че тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на 4 отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби, поради неизпълнение, това си право. Неуведомяването на потребителя за правата му, съгласно условията на ал. 6 на чл.29 ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения.

Неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК и на чл.143, т.19 от ЗЗП, поради което същата не е породила правен ефект. Така установеното води до предвидената в чл.22 от ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит, поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.1, т.20 от ЗПК.

Ищцата твърди, че не дължи заплащане на възнаграждение за учреденото поръчителство, тьй като такова съглашение не би породило правни последици и на следващите основания: Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване /арг. от чл.138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Сочи, че законодателят е уредил договора за поръчителство ка то съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание. Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен.

Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя, вместо кредитора, противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 ЗПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни.

5

По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, преди отпускане на кредита, произтича и от разпоредбата на чл.16 от Зако на за потребителския кредит. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.