Решение № 1189 от 07.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Пловдив, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330117421 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Искова молба на А. Т. А., ЕГН **********, депозирана против „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров –Казанджията“ 4-6, с правно основание в чл. 124 ал.

1 от ГПК.

Според фактите в исковата молба, между ищеца и трето на спора лице , „Булбанк „ АД, банка , регистрирана като субект по фирмено дело № 2010 /190 г на СГС, бил сключен на дата 11.06.2004г договор за издаване на револвираща кредитна карта. По силата на договора, банката предоставила на А. сума от 6500 лева , която той трябвало да върне ведно с лихва, на минимални погасителни вноски от по 425 лева месечно. А. усвоил сумата ,но изпаднал в забава да я върне.

С договор за цесия от дата 16.12.2009г., „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, универсален правоприемник на „Булбанк „ АД, прехвърлил на ответника вземанията си по договора за кредит; ищецът бил уведомен за тази цесия на дата 24.06.2013г.

Изложени са обаче доводи, че вземането на банката е погасено с изтичането 1 на давност, и се иска от съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника , че ищецът не му дължи плащане на сумата от 5384.47 лева главница по договора. Иска и присъждане на направените разноски.

Ответното дружество оспорва иска като недопустим, ищецът нямал интерес от такъв иск. Оспорва иска и като неоснователен.

Допустим като установителен иск с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК; ищецът винаги има интерес да установи, че не дължи дадена сума поради погасяване по давност, като потози начин се позовава на изтекла такава ; нещо повече, той има интерес от исканото установяване, тъй като в отношенията му както с ответника, така и с третите лица , вземането на цесионера се счита съществуващо, след като е записано в централния кредитен регистър.

По същество, съдът съобрази следното:

Всяко вземане, произтичащо от осъществен гражданскоправен фактически състав ( в случая – договор) се погасява с изтичането на давност като срок на бездействие на кредитора; давност винаги тече, освен ако не бъде спряна или прекъсната чрез някой от способите, посочени в чл. 115 и 116 от Закона за задлженията и договорите. Следователно , при отрицателен установителен ик иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, отричащ задължение на ищеца поради изтекла давност, ищецът следва да установи съществуването на вземането и датата на неговата изискуемост , а ответника – да отрече съществуването на задължение или неговата изискуемост, или да твърди нови факти, довели до спиране и / или прекъсване на давността.

В случая, съществуването на договора с „Булбанк „ АД за издаване на кредитна карта е бизспорно, копие от същия е представено на л. 3 и следващите от делото. Установява се от същия, че банката е отпуснала на А. кредитен лимит в размер на 6500 лева , усвоен от него, а по този факт няма и спор между страните. Не се спори също така , че договора е сключен на дата 11.06.2004г, а според чл. 7 от същия , договора се сключва за срок от 12 месеца , който може да бъде продължен еднократно с още 12 месеца , по искане на кредитополучателя – картодържател. В същия смисъл е и чл. 2 т.6 от договора , спорез който крайния срок, до който лимита може да револвира, е 24 месеца от датата на подписването му. С изтичането на този срок, всички 2 неплатени от А. суми стават изискуеми. Съответно, от 12.06.2006г всички усвоени, но неплатени от длъжника – ищец суми за главница са изискуеми и за тях тече общата погасителна давност.

По делото няма данни давността да е била спирана и/или прекъсвана.

Кредиторът – ответник не доказва такива факти, не ги и твърди. Изтекла е още през 2011г.

Страните не спорят и по това , че процесното вземане е било прехвърлено на ответника чрез цесия от дата 16.12.2009г, като по този начин „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК 131001375 е надлежно легитимирано да отговаря по иска.

Искът е основателен.

Разноските се възлагат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се дължи съобразно материалния интерес по делото минимален хонорар от 600 лева, на основание чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата ( съдът не може да отрече наличието на хипотеза по чл. 38 от ЗА).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ 4-6, че в отношенията между страните , А. Т. А., ЕГН **********, не дължи на ответника плащане на сумата от 5384.47 лева главница по договор от дата 11.06.2004г. за издаване на револвираща кредитна карта, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, поради погасяване по давност.

Осъжда „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров –Казанджията“ 4-6, да заплати на А. Т.

А., ЕГН ********** сумата от 215.37 лева разноски по делото .

Осъжда „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров –Казанджията“ 4-6, да заплати на адвокат Е.Г. И. , личен номер на адвокат **********, адрес на дейност *******************, сумата от 600 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от ЗАдвокатурата.

3

Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4