Решение № 282 от 25.11.2024, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 772/2024
- Вид
- Решение № 282
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Татяна Станчева Станчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 282 гр. Карнобат, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско дело № 20242130100772 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, адрес: гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов", № 37, чрез пълномощник юрисконсулст Г.К. против Н. А. К. ЕГН ********** и адрес: с..
С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание по чл.422 във вр. 415 от ГПК, за признаване за установено между страните, съществуването на вземане в полза на ищеца от ответника, възникнало на основание незаплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 16.09.2023 г. до 15.12.2023 г. на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД и чл.98а от Закона за енергетиката, като електрическата енергия и мрежовите услуги са доставени по партидата на Н.
А. К. с клиентски номер № 1010367415, отнасяща се за обект на потребление: с., ИТН **.
Ищецът посочва, че по негово заявление по реда на чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.дело № 338/2024г., по което се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумите 373,15 лева – главница и 18,31 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 07.11.2023г. до 14.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението -15.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажират се доказателства от ищеца и се претендират разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата 1 молба. На ответника, с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея е указано задължителното съдържание на отговора и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Ответникът не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.
Редовно призован, ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки надлежното му уведомяване за последиците от непредставянето на отговор и за неявяването му по делото. Предвид липсата на писмен отговор на исковата молба и неявяването на ответника в о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представил е депозирал молба вх. № 5593/25.10.2024 година с искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
От представените с исковата молба доказателства – справка от Агенцията по вписванията за ответника, препис извлечение от сметка; фактури може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковите претенции.
С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Водим от горното, съдът намира, че предявените установителни претенции са основателни и следва да се приеме че ответникът дължи на ищеца сумите от 373,15 лева – главница и 18,31 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 07.11.2023г. до 14.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението -15.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.
Според т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с отделен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като в предмета на иска 2 п о чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 от ГПК не се включва въпроса за разноските, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Поради изложеното съдът дължи отделен осъдителен диспозитив, с който ответникът да се осъди да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство в размер на 75 лева (платена държавна такса – 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение -50лв.).
Предвид уважаването на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по исковото производство разноски в размер от 175 лева (сто седемдесет и пет лева), включващи разноските в настоящото производство- 75 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Н. А. К. ЕГН ********** и адрес: с., че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, адрес: гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов", № 37, сумата от 373.15 лева (триста седемдесет и три лева и петнадесет стотинки), представляващи стойността на консумираната електрическа енергия за обект в с., ИТН ** за периода от 16.09.2023 г. до 15.12.2023 г. , както и сумата от 18.31 лева (осемнадесет лева и тридесет и една стотинки) - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 07.11.2023 г. до 14.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.04.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 187/17.04.2024 г. по ч.гр.дело № 338/2024 г. по описа на КбРС.
ОСЪЖДА Н. А. К. ЕГН ********** и адрес: с. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, адрес: гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов", № 37, чрез пълномощник юрисконсулст Г.К., сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща направените от ищеца разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. А. К. ЕГН ********** и адрес: с. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, адрес: гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов", № 37, чрез пълномощник юрисконсулст Г.К., сумата от 3
75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, разноски в заповедното производство.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4