Решение № 218 от 11.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501050 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20069247 от 29.11.2022 г. на СРС, 172 с-в, по гр. д. № 52463/2020 г., Главна дирекция „Г.п.“ към МВР, гр. София, е осъдена да заплати на М. З. Н., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, сумата от 771, 33 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, изчислени на база 1/2 час, извънреден труд за инструктаж положен през 24 часови дежурства, включени в периода 01.07.2017 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 181, 49 лв., лихва за забава върху главницата от 771. 33 лв., за периода 01.11.2017 г. - 27.10.2020 г., както и да заплати сумата от 864, 09 лв. - обезщетение за положен труд времето от 22. 00 ч. до 06.00 ч. за периода от 01.07.2017 г. до 31.01.2019 г., след преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1. 143, ведно със законната лихва 28.10.2020 г. от депозиране на исковата молба до окончателното заплащане задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 204, 21 лв. – лихва за забава върху главницата 864. 09 лв., за периода 01.11.2017 г. до 27.10.2020 г. и разноски по делото.

Срещу решението, в установения от закона срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника ГД „Г.п.“ при МВР. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 - часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Сочи, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, 1 му е заплащана сума за извънреден труд, на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т.

3 от ЗМВР. Поддържа, че при изчисляване компенсирането на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. Счита, че в случая редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр. 67 от 14.08.2018 г.). При постановяване на решението СРС не е взел предвид възраженията на ответника за неприложимост на НСОРЗ, която не намира приложение за служители на МВР. По отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, която не допуска превръщането на нощните часове труд в дневни с определен коефициент. Подържа още, че доколкото е налице специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд в МВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ не е приложима в случая. Според чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Счита, че за да е налице незаплатен извънреден труд следва ищецът действително да е работил извън установеното работно време по график. В случая не е спорно, че всеки положен час труд своевременно ежемесечно е заплащан на ищеца. Неправилно съдът е приел, че се дължат суми за извънреден труд след преизчисляване с коефициент 1, 143. Счита, че на служителите в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Излага доводи, че няма основание по отношение на преизчисляването на нощния труд на служителите в МВР да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗДСл или тези на КТ и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. и не може да става въпрос за дискриминация на служителите на МВР. Обратното би означавало, работещите по ЗДСл и по КТ, да имат същите класове за прослужено време, същите почивни дни, същата възраст за пенсиониране и т. н., както по ЗМВР. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 24.02.2022 г., постановено по дело С262/2020 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от PC - Луковит. Според ответника отработените от ищеца часове над нормата са отчетени и изцяло изплатени от ГДГП. Решението е неправилно и в частите, в които са уважени искове за суми за допълнително възнаграждение за труд, положен по време на инструктаж от 30 минути преди всяка смяна за посочения в исковата молба период, както и лихви върху тях.

Ответникът не излага никакви конкретни съображения срещу присъждането на тези суми от СРС. Моли да се отмени първоинстанционното решение и главните и акцесорни искове да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за СГС. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът М. З. Н., чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че законосъобразно му е присъдено допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен с прилагане на коефициент 1, 143, както и възнаграждение за извънреден труд по време на инструктаж от 30 минути преди всяка смяна. Сочи, че съдът е направил задълбочен анализ на събраните доказателства, като счита за неоснователен аргумента на ответника, че спрямо служителите в МВР не намират приложение правилата на НСОРЗ.

Законосъобразен е извода на СРС, че при сумирано изчисляване на работното време и при непълнота в специалната уредба относно служителите в МВР, субсидиарно следва да се приложи общата норма на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Счита, че Наредбата на МВР 2 поставя в неравностойно положение служителите на МВР спрямо всички други работници и служители. Поддържа, че ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на служителите в МВР, но за неуредените въпроси субсидиарно приложение намират разпоредбите на ЗДСл и КТ. Според него едва с изменението на ЗМВР през 2020 г.

(ДВ, бр. 60/2020 г.) е установено, че продължителността на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като преди това изменение на ЗМВР няма указания за продължителността на нощния труд. По отношение на допълнителното възнаграждение за положен труд по време на инструктаж от 30 минути преди всяка смяна за исковия период поддържа, че ответникът не е оспорвал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, че се провежда инструктаж от 30 минути преди всяка смяна и че не платен извънреден труд за времето, ангажирано под формата на инструктаж. Според ищеца е невъзможно времето за инструктаж да се включи в 12 часовите смени, тъй като по това време не би имало кой да носи службата при непрекъснат режим на работа. Обосновано СРС е приел, че времето от 30 минути преди всяка смяна за провеждането на инструктаж представлява некомпенсиран и незаплатен извънреден труд, който следва да се заплати. За незаплатените суми съдът основателно е приел, че ответникът е изпаднал в забава, за което дължи лихви за забава. Моли да се потвърди решението, с което исковете са уважени. Претендира направените разноски.

В молба от 08.12.2023 г., преди съдебно заседание, ищецът е направил изрично отказ от исковете по чл. 187, ал. 5 ЗМВР за заплащане на суми за положен извънреден труд за времето от 22. 00 ч. до 06.00 ч. за периода от 01.07.2017 г. до 31.01.2019 г., след преизчисляване на нощните часове с коефициент 1. 143 както и на лихви за забава върху тези суми, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по смисъла на чл. 233 ГПК.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 179, ал. 2 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т.

2 ЗМВР, (ред. ДВ, бр. 81/2016 г., преди изм. ДВ, бр. 60/2020 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материални норми.

В производството не е било спорно, че и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът М. З. Н. е полагал труд при ответника на длъжност командир на отделение Регионална дирекция „Г.п.“ - Аерогари, сектор Летищна сигурност при Аерогара София като държавен служител по смисъла на чл.

142, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗМВР.

Между страните, с определение на съда от съдебно заседание на 21.02.2022 г., е прието за безспорно и обстоятелството, че в рамките на съответното дежурство за период 30 минути е извършван инструктаж на ищеца - време, което не му е заплащано като извънреден труд ответника.

Според експертизата, за процесния период от 01.07.2017 г. до 31.01.2019 г., ищецът е положил общо 229 дежурства и е участвал в 229 инструктажа, в рамките на които е осъществил общо 114, 30 часа извънреден, незаплатен труд за инструктаж 3 положен през 24 часовото дежурство, изчислени на база 1/2 час. Според вещото лице възнаграждението за този труд е в размер на 771, 33 лв. Лихвата за забава върху това възнаграждение е в размер на 181, 49 лв. за периода 01.11.2017 г. - 28.10.2020 г.

По основните факти по делото не е имало спор между страните.

Тъй като, в хода на въззивното производство, ищецът е направил отказ от исковете по чл. 187, ал. 5 ЗМВР за заплащане на суми за положен извънреден труд за времето от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. за периода от 01.07.2017 г. до 31.01.2019 г., след преизчисляване на нощните часове с коефициент 1. 143 както и на лихви за забава върху тези суми, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по смисъла на чл. 233 ГПК, настоящият състав намира, че в тази част решението следва да се обезсили, а производството - да се прекрати.

Поради изложеното, не следва да се обсъждат основните съображения в жалбата на ответника свързани с въпросите дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби).

Следва да се посочи единствено, че по тези въпрос към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Тълкуването дадено от ВКС по поставените по - горе въпроси е задължително за прилагане от съдилищата.

По исковете за заплащане на възнаграждение за времето на 30 минутен инструктаж, във въззивната жалба не са изложени никакви съображения от страна на ответника. Поради липсата на конкретни доводи, въззивният състав споделя изводите на СРС за дължимост на това възнаграждение и препраща към тях, на основание чл.

272 ГПК.

Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е предвидено, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 5 отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед. При посочената уредба въззивният съд споделя извода на СРС, че отработеното от ищеца време включва и времето за инструктаж, чието заплащане са дължи на ищеца.