Решение № 1837 от 31.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110126262 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молби от 03.07.2023 г.

(на лист 47 от делото), и след прекратяване на производството частично с влязлото в сила на 22.05.2024 г. Разпореждане № 66511/09.05.2024 г. по делото (на лист 80) на Р. Е. П. срещу Б. Д. Б., З. В. Д. и Г. И. Н., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** и намираща се в него жилищна паянтова сграда с идентификатор *** и площ около 40 кв.м., с адрес на имота: С., кв. „М. п., ул.

***-ма, с. ч. на д.на № **.

Ищцата твърди, че като наследница на майка си С. Й. М., починала през 2003 г. е получила в дял при делба част от имота, за който майката е призната за собственица с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № ***/****** г., том **, нот. дело № ****/**** г. на четвърти нотариус в нотариалната служба към Софийския районен съд, а именно дворно място с площ 360 кв.м. – имот с планоснимачен № 300 от квартал, отреден за озеленяване, по плана на местност „ППЗ – М. п.“ С., с административен адрес тогава: С., кв. „Б. ф.“, ул. ***-ма, № **. Поддържа се, че с договор за доброволна делба с брат си В. Е. М. на 13.08.1993 г. ищцата придобила 1/2 идеална част от дворното място, както и еднолична собственост върху две сгради – жилищна с площ 50 кв.м. и стопанска с площ около 10 кв.м., като се поддържа, че в последствие, след разделяне на имота за целите на отчуждаването, тези сгради в момента са с идентификатори 1

*** и ***. Поддържа се, че ответниците са придобили другата сграда, посочена в договора за доброволна делба – сега с идентификатор ***, която е била предмет на множество прехвърлителни сделки, по силата на последната от която – договор за продажба с нотариален акт от *** г. е ответникът Г. И. Н.. Твърди се, че при кадастрално заснемане през 2014 г. е допусната грешка при отразяване на собствеността на сградите, като ищцата е посочена като собственица на сграда с идентификатор *** и площ 50 кв.м., която понастоящем съответства на идентификатор ***. Ищцата обаче поддържа, че никога не е била собственик на тази сграда, а от 2009 г. ползва със семейството си и необезпокоявано владее сгради, които сега имат идентификатори *** и ***, от които първата е преустроена с площ 40 кв.м., а втората – с площ от 100 кв.м. Интереса си от водене на иска извлича от това, че сграда с настоящ идентификатор *** е предвидена за отчуждаване, а в кадастралния регистър тя е вписана не като собственост на ищцата, а като собствена на Б. Д. Б. и Т. Д.

И., и е предвидено изплащане на обезщетение на тези двама ответници.

Поддържа се, че сделките за прехвърляне на идеални части от поземления имот са недействителни поради противоречие със закона – неспазване на чл.

33 ЗС, поради което не били прехвърлили собственост и затова ответниците не са собственици и на земята. Иска се признаване на това, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** и намираща се в него жилищна паянтова сграда с идентификатор *** (само тази сграда от трите). Претендират се разноски.

Подаден е отговор от ответниците Б. Д. Б. и З. В. Д., с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че тези двама ответници са прехвърлили собствеността си върху спорния поземлен имот и друга сграда в него през 2017 г. и към момента нямат права в имота, поради което няма основание да се разглежда иск срещу тях. Поддържат, че са били собственици на дворното място, където живее и ищцата, но са обитавали само сграда със сегашен идентификатор ***, като нямат никакви претенции към сградата – предмет на иска, с идентификатор ***. По отношение на земята поддържат, че са били собственици, като чл. 33 ЗС не се прилага, тъй като става въпрос за общ двор с две сгради, при идентичност на собствениците на двора и сградите. Искат делото да се прекрати спрямо тях или исковете да се отхвърлят. Претендират разноски.

Подаден е отговор от ответника Г. И. Н., с който предявеният иск се оспорва като нередовен, евентуално – неоснователен. Поддържа се, че ищцата не била посочила от какъв порок страдат оспорените от нея нотариални актове. По отношение на сградите в имота, поддържа, че не ползва и няма претенции към сградата, предмет на иска – с идентификатор ***, като обитава и е закупил сграда, която се намира в дъното на имота и не е предмет на отчуждаване – с идентификатор ***, както и 1/2 от дворно място с идентификатор ***. За поземления имот поддържа, че е закупил същия законно и е обяснил пред нотариуса, 2 макар и да е неграмотен, че волята му е да закупи сградата в дъното на имота, където живее, както и земята, като към сградата, където ищцата живее никога не е имал претенции, а ако има някакви грешки в кадастъра, те не са се отразили на собствеността му. Евентуално поддържа, че е придобил сградата в дъното на двора и земята по силата на давност като добросъвестен владелец – купувач на имотите.

В съдебното заседание ищцата поддържа претенцията си, като в писмени бележки подробно обосновава как е получила след доброволна делба постройката, която твърди, че не е на ответниците, какво е станало след това и коя от страните какъв имот има в двора (фактите ще бъда обсъдени по-долу), като се поддържа, че ответниците нямат претенции към сградата на ищцата, а са настъпили технически грешки, които в последствие са довели до неправилно заснемане, и в кР. сметка – до направилно определяне на кого да се изплати обезщетение за отчуждаване на част от спорната сграда, като са обсъдени и свидетелските показания за давностно владение. Претендират се разноски и е представен списък. Ответниците Б. Д. Б. и З. В. Д. чрез процесуалния си представител оспорва иска, като препраща към молба от 04.07.2025 г., с която се поддържа, че тези ответници са прехвърлили всичките си права за имота, не твърдят такива, и поради това иск срещу тях не следва да се уважава. Претендира разноски по списък от същата молба. Ответникът Г.

И. Н. чрез процесуалния си представител не оспорва, че ищцата живее в сградата, която е предмет на иска, но поддържа, че същата не е законно построена, няма акт за собственост за цялата сграда, и поради това поне част от същата е в съсобственост според съсобствеността на дворното място.

Претендира разноски по списък. Всички ответници възразяват за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което ищцата е платила, и иска от тях.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Следва да се установи първо какво е съществуващото положение в спорния имот в момента от следните доказателства:

Съгласно представена на лист 32 от делото Скица на поземлен имот № 15-508735/13.05.2022 г. на СГКК – София, неоспорена от страните, дворното място, където се намират сградите – предмет на спора, са обособени от предходен поземлен имот с идентификатор *** според действащата кадастрална карта два поземлени имота – имот с идентификатор *** е разположен на изток от улица (с идентификатор

***) и в него попадат три сгради – една в югоизточния ъгъл, по границите със съседни имоти с идентификатори *** (южна граница) и *** (източна граница) е сграда с идентификатор *** (условно обозначена оттук нататък като „сграда № *“); в. – в западната част на имота, успоредно на улицата, заснета като имот с идентификатор *** (по данни на вещото лице – ул. *** в кв. „М. п.“ на С.), се намира голяма сграда с неправилна форма, която попада 3 частично и в територията на улицата, и е обозначена с идентификатор *** (условно в решението тя ще бъде наричана „сграда № *“), и т. – спорната сграда (условно наричана „сграда № *“), която обхваща част от площта на имота в северозападния му ъгъл. Спорната сграда № 1 към момента е заснета в кадастъра с идентификатор ***, тъй като попада както в последния имот в северната си част, така и в южната си част – в първия описан поземлен имот – с идентификатор ***. Между трите сгради от север на юг има свободно пространство, като изглежда, че достъпът до дворното място е от север – откъм улица, заснета като имот с идентификатор ***, тъй като по западната си страна е напълно обграден със сградите с №№ 1 и 3, а сграда № 2 се намира срещу тях – в края на имота, който не граничи с улица.

Съгласно представена на лист 30 от делото и неоспорена от страните Скица на сграда № 15-508747/13.05.2022 г. на СГКК, сграда № 1 е разположена в двата поземлени имота с идентификатори *** и ***, има площ от 40 кв.м., и е имала стар идентификатор ***, а в кадастралния регистър се води собственост на ответника Б. Д. Б. според Нотариален акт, вписан като акт № **/****** г., том ***, рег. № ******, нот. дело № *****/**** г. на Службата по вписванията при Софийския районен съд.

Съгласно представено в неоспорен препис на лист 36 – 38 от делото Решение № 225/14.04.2022 г. на Министерския съвет поземлен имот с идентификатор *** и намираща се в него сграда с идентификатор ***се отчуждават за изграждане на жп линията София –

Драгоман, като обезщетенията следва да се платят на Б. Д. Б. и наследниците на С. Й. М.. Поземленият имот с посочения идентификатор е бил създаден според таблицата в решението за нуждите на регулацията за отчуждаване, като преди това е бил част от поземлен имот ***, а идентификаторът на сградата е отразеният по-горе в скицата от кадастъра.

Това е положението към момента, а историческото развитие на имота е отразено в заключението на вещото лице по делото:

Съгласно изслушаното заключение на геодезическата експертиза по делото, прието в заседанието от 09.07.2025. (на лист 156) а в писмен вид – представено на лист 144 – 152 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия, непротиворечащо на документите по делото, спорният поземлен имот е първоначално заснет в кадастрален план от 1973 г. като имот с планоснимачен № 300 на кадастрален лист 196, и в него е имало три сгради в имота, в централната му част, отразени в скица на лист 146 от делото. През 1992 г. е съставена ръчна ортогонална скица на имота, която се намира на лист 147 от делото, като се установява, че в имота вече има три паянтови сгради, разположени различно от положението през 1971 г., от които една в югоизточния ъгъл, откъм границата с имоти с планоснимачни №№ 301 и 303, друга – в центъра на имота и леко на запад, както и малка паянтова сграда по северната имотна граница. По действащия регулационен план на м.

Г. п. „Б. ф.“, одобрен със Заповед № РД-09-50-337/23.06.1997 г. на главния 4 архитект на Столичната община по-голямата част от дворното място, в което се намира спорната между страните сграда е определено за отчуждаване – в северната част следва да влезе в урегулирани поземлени имоти (УПИ) II-за жп ареал и VI-за жп ареал от квартал 2 по плана, централната част на имота попада в бъдеща улица, а съвсем малка ивица от юг е в квартал 10 от плана.

Кадастралните данни са описани по-горе към момента, като първоначално имотът е бил с идентификатор *** при одобряване на кадастралната карта през 2011 г., като в последствие имотът е разделен на две със Заповед № 18-13342/28.10.2014 г. на началника на СГКК – София, поголямата част продължава да е дворно място с нов идентификатор – ***, и площ 365 кв.м., а малка част от 18 кв.м. по западната граница е отреден за улица и нанесен с идентификатор ***, като това не засяга процесната площ. Разделянето на поземлен имот с идентификатор *** е станало след одобряване на действащата регулация с изменение на кадастралната карта във връзка с решението на Министерския съвет за отчуждаване. По отношение на сградите в имота се установява, че спорната сграда (условно наречена от съда сграда № 1) е заснета за пръв път при създаване на кадастралната карта в този си вид, а към 1992 г. на нейно място е имало малка паянтова постройка с площ 10 кв.м., която е била предмет на договор за доброволна делба от 2009 г., като според вещото лице описанието в акта за собственост дава основание да се приеме, че това не може да е сградата, която при делбата е останала за ответника Г. И. Н..