Решение № 3453 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3453 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100513184 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa от „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение 16143 от 08.10.2023г., постановено по гр. д. № 28218/2023г. по описа на Софийски районен съд, 41 с-в, с което са отхвърлени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу „С.А.Г.ГРУП“ ЕООД, ЕИК 130159276 искове по чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за дължимост на сумата 216,33 лева, представляваща стойност на ползвана без основание ТЕ за стопански нужди в периода 01.07.2020г.-30.04.2022 и сумата 31,53 мораторна лихва върху главницата за периода 31.12.2020г.-06.02.2023г. и сумата 18,25 лева-стойност на услуга по дялово разпределение на ТЕ за периода 01.05.202030.09.2021г. и сумата 3.71 лева мораторна лихва върху нея за периода 01.07.2020г06.02.2023г.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението. Ирелевантно било фактическото ползване на магазина щом е собственост на ответника. Отдаването под наем на магазина не водело до договор между наемателя и ищеца. Спестен бил разход на собственика към ищеца. Отношенията относно консумативните разходи били вътрешни между наемодателя – ответник и наемателя и нямали връзка със задълженията на собственика като такъв към ищеца.

1

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото и заключението по съдебнотехническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот – магазин №20, находящ се в гр.София, ж.к.“Овча купел-1“, бл.429, както и че през исковия период не е била ползвана топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване. Спорът е за суми за стойност на енергия отдадена от сградна инсталация.

С влезли в сила решения на съд за процесния имот между страните е установена недължимост на суми за периода 01.10.2016-30.04.2018г; както и за периода 01.09.2014-09.04.2016г. (гр.д. 12404/2020г. на СРС, 27 с-в; гр.д. 43339/2017г. СРС, 61 св) От СТЕ се установява, че през имота не минава сградна инсталация за отопление и БГВ и е отделен с дилатационна фуга от жилищната част, през която няма топлоотдаване. Лисата на сградна инсталация е и топлороводи в имота е констатирана и по предходно водените дела.

При така установените факти е правилно становището, че фактическото ползване е ирелевантно, но не в смисъла и по доводите посочени в жалбата.

За ответника не би било налице обогатяване /спестяване на разходите за доставена топлинна енергия за отопление, отдадена от сградна инсталация/ дори и ако същият е ползвал имота през исковия период, с оглед на установения факт (както по предходно водените дела, така и със СТЕ по настоящото дело), че през имота не преминават сградни инсталации за отопление и за БГВ. Тоест няма как да ползвана ТЕ отдадена от сградна инсталация, тъй като имота е и конструктивно отделен с дилатационна фуга от жилищната част на сградата, през която фуга не преминава топлоотдаване видно от СТЕ и в имота няма сградна инсталация.

При липса на обогатяване, респективно обедняване е без значение кой е ползвал имота.

2

Щом няма главни задължения, не може да възникне задължение за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Релевираните претенции се явяват неоснователни, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Крайния извод за неоснователност на претенциите съвпада с този на СРС. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника действително направените разноски по делото за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 16143 от 08.10.2023г., постановено по гр. д. № 28218/2023г. по описа на Софийски районен съд, 41 с-в.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на „С. А. Г. Груп“ ЕООД, ЕИК 130159276, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ралевица“ №84, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3