Решение № 273 от 06.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Монтана, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500262 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Б. Б. от гр. *от 30.05.2024г. против решението на РС Монтана № 200/24.04.2024г., постановено по гр. дело № 2908/2022г. по описа му, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Б.Б. и Т. Б. срещу Община *субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК с петитум: да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на Община *, че Б. Б. и Т. Б. са собственици при равни права върху частта/реална част/ от предвидената задънена улица/тупик/ ,*‘‘ в гр.*, включваща част от площта от дължината на същата задънена улица/тупик/ между ОТ/осова точка/ 176 и ОТ 177, цялата площ по дължината на същата задънена улица/тупик/ от ОТ 177 до ОТ 178, цялата площ по дължината на същата задънена улица/тупик/ от ОТ 178 до ОТ 179 и от ОТ 179 до края на задънената улица/тупик/ от кв. * по действащия регулационен план на гр.*, определена с координатите от координатния регистър на действащия регулационен план на гр.*, записани в таблицата от скица, приложена като ,,доказателство № 12‘‘ към исковата молба.

Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение процесуалните правила. Изложени са доводи, че съдът е поставил за отговор на назначената експертиза освен технически и правни въпроси, извън неговата компетентност, като за да отхвърли иска съдът се е позовал изцяло на заключението на вещото лице без да изложи собствени правни изводи. Оспорен е извода на съда за приложени разпоредбата на чл. 81,ал.5 ЗУТ с подробно изложени в тази насока доводи, като 1 се твърди, че в случая следва да се съобразят разпоредбите на ЗТСУ предвид юридическия факт на обособяване на процесната улица с регулационния план на града към 1986г. .Твърди се, че по делото са представени доказателства за собственост, които не са обсъдени от съда, поради което и решението му е необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск , ведно със законните последици.

Въззиваемата страна Община *с подаден в срок писмен отговор заявява становище за неоснователност на жалбата.

С молба от 30.05.2024г. Т. Б. на основание чл. 265 ГПК се е присъединил към подадената от Б. Б. въззивна жалба.

С определение № 416/15.07.2024г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца Б. Б. да индивидуализирана чрез посочване идентификатор по действащата за град *КККР поземления имот, част от който е процесната реална част , както и да изложи обстоятелства индивидуализиращи недвижимия имот, притежаван от наследодателя му Н.П., починала 2003г. по действащия кадастрален план на града с описание границите му и градоустройствен статут, евентуално площ, част от който имот следва да е процесната реална част, като посочи по възможност квадратурата на собствения на наследодателя му имот, както и площа на спорната реална част, данни за което се съдържат в приложената към исковата молба скица – л. 16 от делото.

С молба от 02.08.2024г. указанията на съда са изпълнени.

Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна , имаща правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение , въззивният съд намира решението за валидно.

Същото е допустимо постановено по иск, предявен от Б. Б. срещу Община *с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК с предмет установяване право на собственост на ищеца върху реална част с площ 290 кв.метра , включена по действащия регулационен план на град *в улица „*“ , имот с идентификатор *по одобрената за града кадастрална карта , която реална част е индивидуализирана с посочени осови точки и съседи съгласно уточнителата молба на ищеца, подадена в изпълнение указанията на въззивния съд по редовността на исковата молба, както и в приложена на л. 16 от първоинстанционното дело скица.

В частта, с която съдът е отхвърлил иска на Т. Б. за установяване правото му на собственост върху същата реална част решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б. Б.. В същата са наведени твърдения, че с неговия брат Т. Б. притежават по наследство от своята майка 2

Н.П. в съсобственост при равни права 1/3 идеална част от дворно място, индивидуализирано по план на града от 1927г. с посочени последващи регулационни промени. Заявено е от ищеца, че за него е налице правен интерес да установи по съдебен ред своето право на собственост, както и правото на собственост на брат си Т. Б. върху процесния имот с искане съдът да признае за установено по отношение на Община *, че ищецът Б. Б. и брат му Т. Б. са собственици при равни права върху процесната реална част. Искова молба Т. Б. не е подавал, не е посочен като ищец в подадената от Б. Б. искова молба, нито е подписал същата. След размяната на книжа РС Монтана с определение № 745/01.06.2023г. е приел, че ищци по делото са двамата братя, като се е произнесъл по реда на чл. 140 ГПК и е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание. За това заседание Т. Б. е призован в качеството на ищец на установени служебно от съда адреси и реално е участвал в хода на първоинстанционното производство като ищец, като с постановеното решение съдът е отхвърлил като неоснователен и иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, предявен от Т. Б., въпреки липсата на предявен от него такъв иск.

Съгласно чл. 26,ал.1 ГПК страни по делото са лицата, от чието име и срещу които се води делото, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд с изключение предвидени в закон случаи за това. Искова молба от Т. Б. по предвидения в ГПК процесуален ред за защита правото му на собственост не е подадена , поради което и същият няма качеството на ищец в първоинстанционното производство, необосновано съдът го е призовавал по делото в това качество и недопустимо е постановил решение по иск на Т. Б., какъвто не е предявен по делото. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съсобствениците при спор относно правото на собственост са обикновени другари, като всеки от тях може самостоятелно да предяви иск в защита правото си на собственост. Липсва предвидена в закон правна възможност Б. Б. да иска от съда да установи притежаваното от неговия брат право на собственост върху процесния недвижим имот, поради което и предвид разпоредбата на чл. 26,ал.2 ГПК и липсата на надлежно сезиране на съда с искова молба от Т. Б. решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявен от него установителен иск е недопустимо.

По правилността на решението по предявения от Б. Б. иск , съдът приема следното:

С исковата молба от фактическа страна са наведени обстоятелства, че ищецът Б. Б. и неговият брат Т. Б. са съсобственици при равни права на 1/3 ид.ч. от дворно място, по плана от 1927 г. на *, кв.*, имот пл. № *, парцел първи в кв. *, в частта откъм улица с *в стеснената част на парцела, цялата до съседи: улица, дол, шосе и имот на П.В. ведно с построените в имота сгради, подробно описан в Нотариален акт № *, том *, дело № */1986 г. на нотариус при РС-*. Предхождащи горепосочения НА били НА № *, том *, дело № */1986 г. на нотариус при РС-*, съобразно който площта на имота била 1 860 кв.м. и съдебно решение за делба постановено по гр.д.№ 654/1971 г. по описа на *районен съд, съобразно които площта на имота била 1 918 кв.м. м. С регулационния план от 1986г. е изменен регулационния план от 1927г., като имот пл. № *, парцел *, в кв. *е разделен на три имота. Твърди се, че ид.част на ищеца и неговия брат била предвидена за парцел *, пл. № *в кв. *и за задънена 3 улица/тупик/ от същия квартал, включваща част от площта от дължината на същата задънена улица/тупик/ между ОТ/осова точка/ 176 и ОТ 177, цялата площ по дължината на същата задънена улица/тупик/ от ОТ 177 до ОТ 178, цялата площ по дължината на същата задънена улица/тупик/ от ОТ 178 до ОТ 179 и от ОТ 179 до края на задънената улица/тупик/. Тези предвиждания са пренесени и в действащия план на града от 1994г.. Твърди се, че Община *не била започнала и не била завършила процедура по отчуждаване в законоустановените преклузивни срокове на посочената част от улица и не е било извършено обезщетяване по какъвто и да било начин, поради което частта от имота никога не е била и не е общинска собственост, а само на родителите на ищеца, а след тяхната смърт и на наследниците им – ищеца и неговия брат. Въпреки това фактическо и правно положение в регистрите на КККР гр.*тази предвидена улица е била записана като собственост на ответника. С молбата уточнение на исковата молба са наведени твърдения, че по одобрените за град *КККР поземлен имот УПИ *, пл. № *, кв. *е с идентификатор *с площ само 469 кв.метра, като спорната реална част от 290 кв. метра, заключена между посочените осови точки е част от притежавания от наследодателя им недвижим имот и неправилно е включена в имот с идентификатор *с предназначение второстепенна улица, записан на Община *. Твърди се, че делба не е извършвана между съсобствениците на имота по плана от 1927г. , а решението от 1971 г. е такова за разпределение на ползване и въз основа на него Н.Т.ова се е снабдила през 1986г. с нотариален акт.

При тези твърдения се иска от съда да признае за установено по отношение на Община *, че ищецът притежава право на собственост върху частта/реална част/ от 290 кв.метра от имот с идентификатор *по КККР на град *с предназначение улица ,задънена улица/тупик/ ,,*‘‘ в гр.*, заключена между осови точки 176 и 179 при съседи на реалната част поземлени имоти с кратки идентификатори 328, 329,330 и 331, която реална част е индивидуализирана и в скица, приложена на л. 16 от делото.

С подадените в срок отговор на исковата молба ответникът Община *оспорва иска с изложени твърдения относно действащите одобрявани кадастрални и регулационни планове за периода 1927г. 1994г. , както и одобрените за града КККР , засягащи притежавания от наследодателя на ищеца недвижим имот.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е установено, че ищецът Б. Б. е наследник, заедно със своя брат Т. Б. на Н.П., починала 2003г. . С договор за издръжка и гледане от 09.05.1986г. , извършен в нотариална форма, Н.Т. е придобил от родителите си Т. Ц. и Х.Ц. право на собственост върху 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 1860 кв.метра, образувано по разширението на плана на гр. *, кв. *, имот п. № *, парцел*, , кв. *, ведно с жилищна сграда , сушина- стопанска постройка, кочина и клозет , и трайни насаждения, намиращи се откъм улица с ОК 76 в стеснената част на парцела , цялата при съседи улица, дол, шосе и П. В..

Безспорно е, че Т. Ц. се е легитимирал като собственик на прехвърления имот с НА от 08.04.1986г. , издаден по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по наследство и давност.

4

Няма спор между страните и е установено от събраните доказателства, че недвижимият имот, придобит от Надежда Т.ова е описан по одобрения за града 1927г. регулационен и кадастрален план, копие от който относно имота е приложен на л. 13 от първоинстанционното дело. Установено е също така, че парцел *, кв. *по плана на града от 1927г. е съсобствен между А.Ц., Т. Ц. и Г.Ц. , видно от приложеното решение от 28.12.1971г. на Михайловградски районен съд по гр.дело № 654/1971г. , с което между тези страни е допусната делба и парцела е поставен в общ дял при равни права , както всеки от съделителите е получил в индивидуална собственост извършените от него подобрения в имота, а именно Т. Ц. -масивна жилищна сграда, сушина, кочина, клозет и трайни насаждения, А.Ц.– масивна жилищна сграда, сламник, курник, кочина, клозет и трайни наслаждения и Г.Ц.– масивно жилище, насаждения, сламник, курник, кочина и клозет.