Присъда № 116 от 03.07.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 116/03.07.2024 година по НОХД №1217/2023г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 677/2022г., по описа на Второ РУ Бургас, пор. № 2884/2022г. по описа н а Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Г. Я. В. – роден на *******, българин, български гражданин, *********, ЕГН: **********, за това, че на 09.11.2022г. в гр. Бургас, от игрална зала „Уан Бет“, находяща се в ж.к.

„Славейков“, бл.113 при условията на повторност, в немаловажен случай отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 13,00 лева, съдържащо 750 щатски долара и 120 евро, всичко на обща стойност 1708,87 лева от владението на Д. Д. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Защитникът на подсъдимия – адв.М. М. – БАК, моли подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи липса на доказателства за извършено деяние от страна на В..

Подсъдимият заявява, че не е извършил вмененото му във вина деяние и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. Я. В. е роден на *******, българин, български гражданин, *********, ЕГН: **********.

На 08.11.2022г., около 22.30 часа пострадалият Д. Д. Д. посетил игрална зала „Уан Бет“, находяща се в ж.к.„Славейков“ бл.113. Той играел на игрален автомат, който се намирал вляво от входната врата на игралната зала. Д. бил оставил портмонето си на машината, на която играел. В него имало 750 щатски долара и 120 евро. По това време в залата бил и подсъдимият Г. Я. В. заедно със С. Д. М.. Двамата слушали музика и употребявали алкохол. На работа в игралната зала по това време било и крупието - Т. И. И..

Около 03.00 часа на 09.11.2022г. Д. решил да отиде до центъра на гр.Бургас, за да обмени валутата, с която разполагал в обменно бюро. Той поръчал такси на фирма „Индикар“, което пристигнало малко след това. Д. напуснал игралната зала и се качил в таксито, като забравил да вземе портмонето си. Същото останало в залата, на игралния автомат, на който преди това седял.

След заминаването на Д. в залата останали подсъдимият Г. Я. В. и приятелката му С. Д. М.. Подсъдимият В. седнал на игралния автомат, на който преди това играел Д. и взел с лявата си ръка забравеното портмоне на Д., след което го прибрал в себе си.

Веднага след това В. станал от тази машина и седнал на друг игрален автомат, 1 намиращ се непосредствено до С. М..

Междувременно пострадалият Д. Д. посетил обменно бюро, находящо се на ул.“Булаир“ в гр.Бургас, където обаче установил, че бил забравил портфейла си в игралната зала и се върнал обратно там. Той потърсил портмонето си на игралния автомат, на който го бил оставил, но не го намерил. Малко след връщането на Д. подсъдимият В. и напуснал игралната зала заедно със свидетелката С. Д. М..

Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на портмонето възлизала на 13 лева. Съгласно курса на БНБ за евро и щатски долар към датата на деянието общата стойност на отнетите парични средства възлизала на 1708.87 лева.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на свидетелите Т. И. И. /л.75-76 от делото и прочетените такива показания от ДП на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 НПК/, П. М.

М. /л.60 от делото/, Д. Д. Д. /л.59-60 от делото и прочетените такива показания от ДП на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК/, С. Д. М. / л.89-90 от делото и прочетените такива показания от ДП на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/, К. M. К.

/л.126-127 от делото/, отчасти от обясненията на подсъдимия /л.90-91 от делото/; писмени доказателствени средства: заключениe на съдебно-оценителнa експертизa /л.33-34 от ДП/; справка за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

На първо място, БРС дава вяра на назначена и извършена в хода на ДП съдебна оценъчна експертиза, като намира същата за компетентно извършена и отговаряща достатъчно пълно и ясно на поставените й въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на процесното портмоне възлизала на 13 лева.

Съдът кредитира в пълнота и свидетелските показания на свидетелите Д. Д. Д., Т. И. И. и П. М. М., дадени както пред съда, така и в хода на ДП /и прочетени на осн. чл.281, ал.4 НПК/. БРС не констатира съществени противоречия между показанията на тези свидетели, дадени в двете фази на наказателното производство, като единствено се наблюдава невъзможност на свидетелите да си спомнят някои детайли като точно време, по което са се развили събитията и някои дребни детайли от фактическата обстановка по делото. Това обаче е лесно обяснимо с оглед изминалия немалък период от време до разпита им в хода на съдебното следствие. Показанията на тези свидетели съдът намери за назаинтересовани, последователни, логични и съответни на тяхната възраст, образование, интелектуални особенности и социален статус. Независимо един от друг тези свидетели и в двете фази на наказателното производство поддържат, че на 09.11.2022г. в гр. Бургас, от игрална зала „Уан Бет“, находяща се в ж.к.„Славейков“, бл.113 подсъдимият е отнел чужди движими вещи – портмоне ведно с намиращите се в него пари. Видно от прочетените показания на свидетеля Д. е също така, че в портфейлът му е съдържал сумите както следва: 750 щатски долара и 120 евро.

При извършване на преценка относно авторсъвото на деянието съдът обърна особено голямо внимание на показанията на свидетелите Т. И. И. и П. М. М., които са изгледали записа от позиционираните в търговския обект камери и подробно описват механизма на извършване на процесната кражба и съпричастността на подсъдимия към нея. Свидетелят М. е категоричен, че на записа се вижда, как именно 2 подсъдимият взима портфейла на пострадалия, посочвайки: „Г. около четири, четири и половина влиза, пада се негово ляво, минава, забелязва портмонето на масичката, сяда на стола, с лявата ръка го прибира в джоба си, след това сяда на машинка за малко“. Този свидетел изрично посочва, че е видял лицето на подсъдимия и го е разпознал, тъй като го познава отдавна. Заявява също така, че не е превъртал записа, а го е гледал в цялост и на него не се установява между ставането на Д. от машинката и сядането на В., друго лице да сяда на нея. От своя страна свидетелката Т. И. посочи, че през отворената врата на кабинета е гледала записа, докато същият е бил преглеждан от управителя на казиното и полицая Т.. Същата е категорична, че подсъдимият е седнал на машинката, на която преди това е играел Д., като посочва, че друго лице не е сядало на тази машинка. Тя разпознава същия категорично на записа, като посочва, че „няма как да го обърка“ и че той е носил кърпа на главата си в този момент.

Съдът изключи от доказателствената съвкупност по делото показанията на свидетеля В. С. Т. и проведената в хода на съдебното следствие очна ставка с негово участие, тъй като видно от показанията на същия /виж. л.106 от делото, гръб/ той е провел беседа с подсъдимия. Към момента на инкриминираното деяние и до приключване на делото му пред настоящия състав, свидетелят е бил сред кръга лица, които съобразно разпоредбата на чл. 118 от НПК не могат да участват като свидетели.

След изменението на същата норма с ДВ бр.18 от 01.03.2024г. е установена забрана да имат качество на свидетели по делото и лицата, които са извършвали „разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи“. Следва да се констатира, че нито ЗМВР, нито НПК, нито друг общодостъпен нормативен акт съдържат определение на понятието „разузнавателна беседа“. Този израз е споменат единствено в чл. 10, т. 1 от ЗМВР като един от способите за извършване на оперативно - издирвателна дейност. Липсата на дефиниция обуславя необходимост от тълкуване волята на законодателя, чрез анализ на мотивите за изменението на закона. Прочитът им сочи въплътената в актуалната редакция на чл.118, ал.2 от НПК идея на законодателя да следва възприетото от съдебната практика виждане (след осъдителните решения на ЕСПЧ, вкл. делото „Д. М.“-жалба №34779/09) за недопустима доказателствената стойност на показанията на свидетели - полицейски служители, провеждали оперативна беседа със заподозряно лице. Законодателната промЯ. е наложена от необходимостта за пълно транспониране на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г., установяваща правила относно правото на информация на заподозрените или обвиняеми лица относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С обсъжданото изменение на чл.118, ал.2 от НПК по законодателен път се обезпечава правото на защита от най - ранен етап от протичащото разследване, като се препятства изобщо възможността да бъдат разпитвани като свидетели полицаите, пред които заподозреният преди привличането му като обвиняем е възможно да е направил самопризнание. Законодателят не разграничава случаите на отсъствие и на направено такова. Щом полицейски служител е провеждал „разузнавателна беседа“ със заподозрян, той не може да бъде разпитван като свидетел в наказателното производство. За свидетеля В. С. Т. тази забрана е приложима, тъй като по силата на чл. 3 от НПК при изменение на процесуалния закон той се прилага към неприключилите наказателни производства, освен ако в преходните и заключителните разпоредби не е предвидено друго. Изменението действа ex nunc, като се счита, че регламентира по-добра процедура от отменените правила. В ЗИДНПК, обн. с ДВ бр. 18 от 01.03.2024 г., отсъства разпоредба, която да изключва приложението на чл.118, ал.2 от НПК в заварените случаи. По изложените

3 съображения показанията на свидетеля В. С. Т. следва да се изключат изцяло от доказателствената съвкупност. В допълнение следва да се посочи, че действително нормата на чл.118, ал.2 от НПК е последица от законодателна непрецизност, като вероятно идеята на законодателя е била да се ограничи възможността за даване на показаният от лицата, извършили разузнавателни беседи с обвиняемия единствено по отношение на обстоятелствата, станали им известни в хода на самата беседа. Такова уточнение законодателят обаче не е направил, като императивно е забранил изобщо и за всички обстоятелства тези лица да дават показания. В този смисъл и извършването на горното разграничение не може да се направи от съда, макар и в случая да се достига до ситуация в която Т. не може да свидетелства за обстоятелството, че е видял лично /а не узнал от беседа с обвиняемия/, че подсъдимият е присвоил процесните вещи. По изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля В. С.

Т. и проведената между него и подсъдимия очна ставка, като ги изключи от доказателствената съвкупност по делото.

На следващо място, съдът даде вяра и на показанията на свидетелката С. Д. М., която описа идентична на останалите свидетели фактическа обстановка на забравяне на портфейла от страна на пострадалия и връщането му да го търси в игралната залата. Не се констатираха никакви противоречия между показанията на тази свидетелка и тези на останалите свидетели по делото. Същата е незаинтересована от изхода на делото, като депозира, логични и последователни показания, които съдът кредитира с доверие.

Съдът кредитира с доверие и показанията на свидетеля К. M. К., който предвид заеманата от него длъжност –полицейски служител, се явява незаинтересован от изхода на делото. Този свидетел също е изгледал процесните записи от охранителни камери и разпознава категорично подсъдимия като извършител на деянието. Същият посочи пред съда: „Малко след като пострадалият си тръгна, Г. отиде до машинката. Мисля, че не игра на нея, само взе портфейла. Мисля, че го взе с лявата ръка и си го прибра в джоба на панталона, след което се върна обратно.