Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 622 от 13.07.2020, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 2348/2017
Вид
Решение № 622
Подписан
13.07.2020
Състав
НИКОЛАЙ МИНЧЕВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.160, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 163 · Закон за устройство на територията
  • чл.177, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.222, ал.1, т.8 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш

Е Н И Е

Град Добрич, 13.07.2017г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Николай *** при секретаря Ирена

Иванова......... ……………………………………… разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 02348 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „***”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.”Добруджа” № 19А, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Пламен Василев ***, срещу „***”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Отец Паисий” № 15, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В.В.З., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 547,20 лева, представляваща сумата за поправка на дефектите при изграждане на обект „Зърнобаза в с.***”, находящ се в ПИ № 040029 – стопански двор в землището на селото, общ.Добричка, по договор за строителство от 30.11.2012г. за изпълняване на СМР и доставка на силозно оборудване, при условия на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 547,20 лева, представляваща сторени разходи за поправка на дефекти по обекта „Зърнобаза в с.***”, находящ се в ПИ № 040029 – стопански двор в землището на селото, общ.Добричка, на основание гаранционна отговорност по наредба № 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, по договор за строителство от 30.11.2012г. за изпълняване на СМР и доставка на силозно оборудване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 04.07.2017г., до окончателното плащане. Претендират се разноските в настоящото производство.

В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е бил сключен договор за строителство от 30.11.2012г. за изпълнение от страна на ответното дружество на СМР и доставка на силозно оборудване на обект „Зърнобаза в с.***”.

Бил е съставен протокол обр.16 от 19.02.2015г., а впоследствие и разрешение за ползване № СТ – 05-265 от 26.02.2015г. След това са се появили дефекти, които не са могли да се установят преди това към датата на приемане на обекта.

Ответното дружество е било уведомено и заведено дело за обезпечение на доказателствата, последвали са и други покани. Не е последвало изпълнение, поради което ищцовото дружество е извършило ремонтни дейности чрез трети лица.

С молба вх.№ 14506 от

29.08.2017г. се уточнява в какво се състоят дефектите по силозите и оборудването им, за които са сторени разноски за отстраняването им: корозия по всички метални части на зърнобазата; протрити тръби от зърно; измитащи шнекове в силози 1, 2, 3 и байпасна клетка „увисват” - няма сцепление с пода на силоза. Посочени са видовете ремонтни работи и разходите за тях.

С молба, представена в първото открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2018г., прави уточнение, че разноските за отстраняване на дефекти включват и във връзка с такива по покривните шапки на силозите и по силозното оборудване.

По първоначалната искова молба е представен отговор. Сочи се, че ищецът не е индивидуализирал недостатъците и дефектите по СМР. Привеждат се като доказателства нотариални покани – в едната се сочат недостатъци само по СМР, а в другата – само по силозите, както и заведени, а впоследствие прекратени производства по реда на чл.207 ГПК. По същество се навеждат възражения по всеки от исковете – главен и евентуален, относно тяхната неоснователност.

По уточнителната молба също е представен отговор. Обосновава се невъзможност за корозиране на покривните шапки, а извършените ремонти – за излишни, ако са извършвани, а стойността - нереална. Позовава се и на неспазване от ищеца на изискванията за начален момент на експлоатация на силозите. Оспорва се протриване на тръби от зърно, броя на силозите по договор, липса на сцепление на измитащия шнек с пода на силоза. Счита се, че соченото като дефекти е следствие на изхабяване от обикновена употреба.

Едновременно с първия отговор е направено искане за привличане на трети лица помагачи на ответника „***”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Ангел Стоянов” № 14, ЕИК *********, представлявано от изп.директор И.Г.П., както и „Елика-елеватор”ООД със седалище и адрес на управление: град Силистра, 224 Промишлена зона „Запад”, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Н.П.. Сочи се, че двете дружества са били подизпълнители на процесната зърнобаза, като оттук се формира правен интерес от привличането им с оглед обвързването им с мотивите на евентуално осъдителното решение спрямо ответника.

С определение от 21.11.2017г. съдът е конституирал като трети лица помагачи на ответника „***”АД и „Елика-елеватор”ООД. В законоустановения срок от двете дружества са постъпили отговори.

От „***”АД намират иска по чл.265 ЗЗД за допустим и неоснователен, като навеждат твърдения за изпълнение по договора с ищцовото дружество. В тази насока заявяват, че при подписване на акт № 15 и акт № 16 обектът е приет без забележки. Ако са се появили недостатъци, то те са следствие от неспазване на изискванията от ищеца – започнала е експлоатацита на обекта две години преди издаване на разрешение за ползване при наличие на довършителни работи. Сочи се неизпълнение от страна на ищеца по отношение отводнителни площадки, запрашване при нанасяне на антикорозионния грунд, липса на лаборатория за измерване влажността на зърното, пълнене на единия от силозите в пълен обем /при препоръка до 2/3/. Прави се възражение за погасителна давност вр. нормата на чл.265, ал.3 ЗЗД, както и че твърденията за недостатъци са свързани с изхабяване от обикновена употреба. Възразява се срещу допустимостта на евентуалния иск по чл.20 от Наредба № 2/2003г. /гаранционните срокове са преклузивни/, респективно неоснователен. Навежда се недобросъвестност при експлоатацията от страна на ищеца, завишаване на стойността на извършените ремонти, ако са били извършвани, респективно липсвала е нужда от тях.

От „Елика-елеватор”ООД считат иска за допустим, но неоснователен. Подкрепят се изцяло възраженията в отговорите на ответника по първоначалната и допълнителната молба. Сочените недостатъци по молбата по чл.207 ГПК от 27.05.2015г., ако са налице, не са по детайли и съоръжения, изготвени от страната. Същото се отнасяло и до представените фактури от 2016г. и протокол за СМР от 20.06.2016г., както и НП от 20.07.2016г. При извършения оглед на 10.04.2017г. специалистите на дружеството не са открили недостатъци по изготвени от тях детайли и съоръжения, а протокол не бил съставен. Силозното оборудване е доставено от дружеството, но не е монтирано от него. Възразява се и относно дефектиралата тръба за зърно, която е консуматив, не е включена в договора, не са извършвали доставка на тръби за обекта в с.***, както и на детайлите към нея. Позовават се на извършената 72-часова проба, както и на съставения акт 16 от 19.02.2015г. за установяване годността на обекта и издаденото разрешение за ползване от 26.02.2015г. Позовава се на погасителната давност по чл.265, ал.3 ЗЗД, както и че обектът се ползва от 19.11.2013г., т.е. 15 месеца преди пускане в експлоатация, както и на становище от 03.08.2017г.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С

Договор за строителство от 30.11.2012г. „***”ЕООД възлага на „***”АД изпълнение на СМР и доставка на силозно оборудване за обект „Зърнобаза в с.***” за срок от 250 работни дни от датата на предаване на строителната площадка от възложителя на изпълнителя. Окончателното завършване се установява с протокол от приемателна комисия в съответствие с Наредба № 2/2003г., по която са предвидени и гаранционните срокове. Приложение № 1 към договора е КСС на СМР и доставки.

Със

Заповед № 16 от 14.05.2014г. от управителя на ищцовото дружество е назначена комисия за провеждане на 72-часова проба при експлоатационни условия. Поради липса на влажно зърно е направен само един цикъл заизсушаване. След приключване на пробите констатацията е, че съоръженията отговорят на проектните мощности, не са посочени недостатъци на машините и съоръженията, същите не показват отклонения, недопустими по отношение на хигиенниет изисквания и безопасност на труда, опазване на околната среда и пожарната безопасност, съгласно стандартизационните документи. Постигнати са техническите параметри, проектната мощност и качеството на продукцията.

С протокол от 19.02.2015г. за установяване на годността за ползване на строежа, включваща и електрозахранването, държавна приемателна комисия, назначена от ДНСК и окончателния доклад на строителния надзор приема строежа: Зърнобаза – с.*** /3 броя силози с обем по 3 125 куб.м всеки; разтоварище; елеваторна кула; естакада; автотоварище; буферен силоз; бункер за отпадъци; зърносушилня; оперативно помещение/ и електрозахранването на базата /МТП 1 х 160 КVА, Кабелна линия 20 кV, Кабелна линия НН L=238.0 м/ с констатацията, че може да бъде ползван по предназначението си. Предлага се на ДНСК да издаде разрешение за ползване без ограничителни условия. Гаранционните срокове се определят съобразно договорите за строителство и не могат да бъдат по-малки от минималните срокове,посочени в Наредба № 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти /ДВ, бр.72 от 2003г. Не са заявени особени мнения.

Издадено е разрешение за ползване № СТ-05-265 от 26.02.2015г. на основание чл.222, ал.1, т.8 и чл.177, ал.2 ЗУТ, чл.17, ал.1, т.1 от Наредба № 2 /обн.ДВ, бр.72 от 2003г./, искане от възложителя и доклад от извършилия строителен надзор. Констатира се, че строежите са изпълнени в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж № 21 от 19.03.2012г. и № 123 от 14.12.2012г. от главния архитект на община Добричка, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, протокол от 03.01.2014г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура. За строежите е представена необходимата документация вр. ЗКИР и ЗУТ. Гаранционните срокове за изпълнените СМР са съгласно чл.20, ал.4 Наредба № 2/2003г. и започват да текат от деня на издаване на разрешение за ползване на строежа.

По делото е приложено гр.дело № 1873/2015г. по описа на ДРС по искане на „***”ЕООД по реда на чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства предвид наведени оплаквания за недостатъци по зърнобазата и извършени разходи за отстраняването им. Въпреки че е допусната СТЕ, в крайна сметка е последвало оттегляне на искането и делото е прекратено.

С НП рег.№ 4310, том І, акт 171 от 20.07.2016г. на нотариус № 330 при НК с район на действие ДРС, без данни за връчване, се отправя покана от „***”ЕООД до „***”АД и „***”АД в 7-дневен срок да заплатят сумата от 9 000 лева, представляваща разходите, направени за отстраняване на недостатъци от построеното от тях.

По делото са представени платежни документи с твърдения, че това са разходи, сторени от ищеца за отстраняване на дефекти по зърнобазата /л.27 – 43 от делото/.

С НП рег.№ 3089, том І, акт 163 от 29.03.2017г. на нотариус № 160 при НК, връчена на „***”АД на 31.03.2017г., „***”ЕООД заявява, че след издаване на разрешение за ползване са се появили дефекти: протрити тръби от зарно; измитащи шнекове в силози 1, 2 и 3 и байпасна клетка „увисват” – няма сцепление с пода на силоза; всички метални части на зърнобазата са корозирали и е нужно да се обработват допълнително. Кани се изпълнителя по договора от 2012г. за извършване на съвместен оглед на 10.04.2017г., а в срок до 10.05.2017г. да се отстранят дефектите.

По делото са приети и представени от третото лице помагач на отвеника „***”ООД документи, удостоверяващи каво са договорили и доставили на „Агрострой”ООД /л.115-129 от делото/.

От страна на „Агрострой”ООД се представят доказателства, че процесните три зърнохранилища към 19.11.2013г. са действащи и че за периода 30.07.2013г. до 31.12.2013г. и от 01.01.2014г. до 30.11.2014г. в тях е постъпвало зърно, което е съхранявано и експедирано. Извършвани са ремонтни дейности по тръбен преход към 12.05.2016г. /л.167-168 от делото/.