Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 572 от 23.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3486/2023
Вид
Решение № 572
Подписан
23.02.2024
Състав
Камелия Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16,ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40,ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51,ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Варна, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20233110103486 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.40,ал.1 ЗУЕС от Е. И. Г. срещу Етажната собственост в жилищна сграда с адрес гр.,Варна, ул.“**“ №*, ** с искане за отмяна на решенията, взети на проведено ОС на ЕС на дата 13.02.2023г.

В исковата молба се излага, че ищцата е собственик на Апартамент №14 в сградата ЕС.

Твърди, че ОС на ЕС от 13.02.2023г. е проведено незаконосъобразно на следните съображения :

Не било спазено на правилото на чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС, във вр. чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС за свикване на ОС на ЕС. Събранието било проведено при допуснати процесуални нарушения, по отношение на правилата за свикване на ОС, относно правилата за кворума за провеждане на заседанието, както и решенията са взети при неспазване на изискуемото от закона мнозинство за съответните решения на ОС, поради което се явявало незаконосъобразно, респективно незаконосъобразни били взетите решения от ОС на ЕС.

Сочи се, че към поканата за свикване на ОС на ЕС за 13.02.2023 г. бил прикрепен списък на собствениците, който документ не съдържал дата.

Същевременно, доколкото списъкът бил прикрепен към поканата за свикване 1 на ОС на ЕС за 13.02.2023 г., за чието поставяне на входа на сградата бил съставен протокол от същата дата, можело да се направи заключение, че достоверната дата на документа била 25.11.2018 г. При това положение възниквал въпросът така поставеният списък дали е списъка със собствениците, които са отправили искане до управителя за свикване на ОС на ЕС по чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС, или е списъкът от собственици, отправили покана за свикване на ОС на ЕС по чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС. Съмнението в тази насока се допълвало от направеното вписване по списъка, че подписите положени от собствениците са положени на основание чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС.

Ако се приемело първото становище, следвало, че не е спазено изискването на чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС, като покана за свикване на ОС на ЕС изобщо не била отправена от собствениците на самостоятелни обекти, притежаващи 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Ако се приемело второто становище, нямало да бъде правилото на чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС, като направо било свикано ОС на ЕС, к а т о била отнета предоставената от закона възможност за управителя на ЕС да свика ОС в срока съгласно посочената правна норма. Съгласно императивното изискване на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС датата и часът на поставянето на поканата задължително се отбелязвали върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол, т. е. Протоколът следвало да се подпише от всички собственици, чиито идеални части от общите части на сградата са 20 на сто, като процесният протокол бил подписан само от председател и протоколчик, чийто имена не били посочени.

Твърди се, че при свикването на ОС на ЕС било допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване на императивното изискване на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС,като свикването не се случвало по инициатива на собственици, които притежават най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, а се свиквало в противоречие със закона от собственици, притежаващи идеални части от общите части от сградата в процент по-малко от 20 на сто. И това било така, защото по списъка от собственици, прикрепен към поканата за свикване на ОС на ЕС на 13.02.2023 г., сборът на идеалните части от общите части на сградата, посочени за притежавани от всеки от подписалите списъка собственици, не съответствал на реално притежаваните техни идеални части от общите части на сградата. По списъка били посочени в процентно отношение идеалните части от общите части, прилежащи към отделните 2 самостоятелни обекти съгласно съответните титули на правото на собственост за отделните имоти. Това не били притежаваните от отделните собственици идеални части от общите части, защото отделни самостоятелни обекти били в режим на съсобственост, поради което в съсобственост били също така притежаваните от отделните съсобственици идеални части от общите части, което не било съобразено при изготвянето и подписването на списъка.

На следващо място се сочи, че съгласно правната норма на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) в срок от седем дни от провеждането на ОС на ЕС поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Съответно, на 20.02.2023 г. протоколът от проведеното на 13.02.2023 г. ОС на ЕС бил изпратен на ищцата, но в нарушение на закона не бил изготвен и поставен на входа на сградата протокол, съставен от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.

Твърди се, че са допуснати нарушения на правната норма на чл. 15 от ЗУЕС, като ОС на ЕС от 13.02.2023 г. било проведено при липса на кворум , като на последното не присъствали лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, като същевременно при това положение не била спазена процедурата съгласно чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС.

Твърди се, че при вземане на решение по втора точка от дневния ред било допуснато нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, като било взето решение за увеличаване на месечните такси, считано от месец март 2023 г. на всички апартаменти, независимо дали са обитаеми или не, което било в противоречие с императивната норма на закона, съгласно която собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година не дължи заплащане на разходи по § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост. Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се сочи за 3 императивна и не било допустимо по волята на общото събрание на етажната собственост да бъде дерогирана тази на законодателя, поради което и обективираното решение в Протокол № 22 от 13.02.2023 г. и решенията на ОС на ЕС, взети в нарушение на чл. 51, ал.2 от ЗУЕС били нищожни и не следвало да подлежат на изпълнение. Същевременно, видно и от самия Протокол № 22 от 13.02.2023 г. присъстващите собственици били запознати с обстоятелството, че ищцата като собственик на апартамент № 14 от ЕС трайно не живее в него „Собственик на апартамент №14 идва в сградата много, много рядко“ , което се потвърждавало и с решението, което засягало както „обитаеми", така и „необитаеми" апартаменти от ЕС.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

Не се оспорва, че ищцата е собственик на Ап.№14. Не се оспорва, че връчването на процесния протокол на ищцата е било на дата 20.03.2023 г.

Оспорва се твърдението на ищцата, че процесното решение на ОС на ЕС е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Твърди се, че процесното общо събрание на ЕС, проведено на 13.02.2023 г., е надлежно свикано, съобразно изискванията на ЗУЕС, респективно решенията са взети законосъобразно, при наличието на изискуемия кворум.

Общото събрание било свикано надлежно от управителния съвет на ЕС, съобразно правомощията му, предоставени с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, като съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС поканата била подписана от лицата, които свикват общото събрание, поставена била на видно и общодостъпно място във фоайето на кооперацията и в двата асансьора на сградата, за което бил съставен протокол, в който са отразени място на поставяне на поканата, дата, час и свидетелите, в присъствието на които поканата била поставена.

Поканата била поставена на 06.02.2023 г., което било не - по късно от 7 дни преди датата на събранието, съобразно изискванията на ЗУЕС, поради твърденията на ищцата за допуснати нарушения при свикването на общо събрание, били неоснователни.

Съобразно чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС собственикът, който не ползва самостоятелния си обект, уведомява писмено управителя или председателя на 4 управителния съвет, като посочва електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание. Ищцата не присъствала лично на свиканото общо събрание на ЕС, а била представлявана надлежно от М.К. - собственик на апартамент № 2 в процесната сграда като на последната било възложено от ищцата, да постави конкретни въпроси за дискусия на свиканото общо събрание, както и да обективира тезата на ищцата по поставените в дневния ред въпроси. По този начин ищцата , в качеството си на собственик на самостоятелен обект апартамент № 14, била участвала на свиканото общо събрание, като била надлежно представлявана.

Оспорва се твърдението на ищцата, че събранието е проведено при липса на изискуемия кворум, както и че решенията са взети при липса на изискуемото мнозинство. Сочи се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗУЕС в общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. На процесното общо събрание присъствали собственици на самостоятелни обекти в сградата лично или чрез представител, равняващи се на общо 73,37 % идеални части от общите части на етажната собственост, вкл. и ищцата, представлявана от М.К.. Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, извън случаите по ал. 2, решенията се приемали с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Поради това взетите решения били приети при наличието на изискуемия кворум.

Оспорва се твърдението на ищцата, че не са спазени изискванията на чл.

16 от ЗУЕС, като дори от представените от последната писмени доказателства се установявало, че протоколът за проведеното общо събрание е изготвен в 7 дневен срок, съобразно чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС, като същият бил подписан от председателя и протоколчика. Съобщението за изготвения протокол било поставено на видно и общо достъпно място в сградата, за което обстоятелство бил съставен протокол, като на ищцата протоколът от проведеното общо събрание на ЕС, бил изпратен на посочена от нея електронна поща на 20.02.2023 г. в предвидения за това срок, съобразно изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

По отношение на твърдението на ищцата, че решението по т. 2 от дневния ред е взето в противоречие със закона се изразява следното 5 становище: Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е приложима в случаите, в които собственикът не обитава притежавания обект повече от 30 дни годишно. Освен това доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна, етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС /пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година. В конкретния случай, ищцата пребивавала в притежавания от нея самостоятелен обект над 30 дни годишно, поради това били налице основанията за приложимост на чл. 51, ал.

3 от ЗУЕС, според която общото събрание с мнозинство повече от 50 % от идеалните части от общите части може да реши собственик, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 % от разходите за управление и поддържане по ал. 1, като за отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят). Независимо от обстоятелството, че присъстващите на събранието собственици били наясно, че ищцата не посещава често притежавания от нея апартамент № 14 в сградата, то това обстоятелство не предполагало наличие на предпоставките за приложимост на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Именно защото разпоредбата е императивна, ищцата следвало да установи обитаването на собственото й жилище за по - малко от 30 дни годишно.